Мел е истински гений.Не спестява нищо във филмите си.Само не съм сигурна дали този филм ще има в САЩ успеха,който заслужава.Специално в Бостън го дават в малко кина,а в салона бяхме 4 зрители.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ъхъ, такива са били боговете на маите. Но испанците им разказват играта. Монотеизмът винаги е по-кръвожаден от боговете на неверниците.
А Мел Гибсън е простак, който освен от кървища от друго не разбира, само дето и публиката му е като него, та затова се счита за добър.

Действия крепят Вселената.

Честно казано, не разбирам много от майанската култура

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

!?!?!?!??!?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Още не съм гледал филмчето, но май Мел Гибсън като режисьор се оформя кръгла нула, че и под нулата. Като си спомня каква бълвоч беше сътворил в "Страстите Христови" - проектирал собствените си суеверия в образа на Исус, изкарвайки го някакъв болнав и объркан сектант. А целият филм беше за това как малтретират Исус и го превръщат в кървава маса. Много зле, пълна трагедия...

Онзи на Скорсезе - "Последното изкушение на Христос" (по Казандзакис) - беше много по-интересен и смислен, чудно е също как (дали по случайност, дали по някакъв друг начин) някои са предусещали, че Юда всъщност не е предателят, както го описва "Новият завет", а най-напредналият и доверен ученик на Исус, който го предава по желание на Исус. Макар че в самото начало филмът си казва - не е базиран на Евангелието, а на "вечната борба между стремежите на духа и влеченията на плътта".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти си на нивто на Дан Браун, напиши бестселър като него.

Действия крепят Вселената.

Гибсън е наскоро отървал се от наркотиците суперизвестен и богат чичко, навътре в световната конспирация (маите ли бяха предсказали края през 2012-та?), католик и т. н. но е интересен. както ти каза на едно другомясто - важното е да е качествено. дори да е подигравка. в този смисъл бих казал, че мога да простя доста неща на един човек, но не и това да е скучен.
това, че Гибсън не спестява подробностите е двояко - нещата не стават по-меки, само защото не ги показваме какви са всъщност, но пък от прекаленото показване какви са нещата всъщност едва ли някой печели плюсове за душевния си покой.

във филмите всеки може да види каквото има в душата си: в този смисъл аз не видях болен и объркан сектант в Страстите, докато Исус от Последното изкушение (книгата, конечно, той филма е доста под нивото и) беше едно уплашено и неуверено момче, дето така и не разбра какво става с него. добре, че книгата има други достойнства, като например невероятната любов към живота и неговите малки сладости, на този грък, чийто един друг герой се е бил с българите през първата световна.
в Страстите имаше един невинен, силен човек, който издържа страшни мъки. филмът е правдив (методика на разпъването на кръст и бичуването), каквото и да говорят разни хора, че човешкото тяло нямало толкова кръв. има, има.

Тъпото в "Страстите..." на Мел Гибсън беше, че се наблягаше твърде много на садо-мазото, за сметка на учението и посланията на Исус, ама какво ли разбиране да очакваме от католик, при това на име Мел Гибсън...

От друга страна обаче "Последното изкушение..." не претендира да показва действителния Исус, напротив - под маската на "Исус" във филма се показва всъщност... обикновеният човек, стремящ се да бъде Исус, да му подражава, да бъде "перфектен" като него, "божи син", неподаващ се на изкушения, с велика "божествена мисия" и т.н. и т.н. стремежи, дефинирани от нищо друго освен... човешкия ум, в който в действителност няма нищо божествено. Това е "Исусът" на човешкия ум в този филм - и затова много ми хареса, защото кореспондира с типично човешките самозалъгващи се стремежи към "съвършенство", стремежи, при които разбира се липсва осъзнаване на процесите в съзнанието, затова и в крайна сметка дефинираната от ума "божествена мисия" се проваля.

Абе Вълчо, братко
ще те питам кратко:

"Виждам, че разбираш
и със усет коментираш,
но как тъй коментираш смел,
филм дет не си видел"?

Дай да изгледаме и после ... коментари, Вълчо черен, стари...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Казандзакис казва, че неговия Исус е разбунтувания човек. Малко преди тази книга един българин пише нещо подобно - стихотворение. За Ботев става дума. Дилемата на разбунтувания човек: дали да остави малките сладости на живота и да се отдаде на велико дело, в което безвъзвратно ще ги загуби, или да остане у дома, при жената и децата си, пък навън я турци, я римляни да вилнеят и поробват.

и сладостите при Казандзакис са описани велико, така че да ги почустваш, така че ежедневния живот да ти се услади (любимия ми момент е гроздобера, когато Петър казва, че иска Царството небесно да е един гроздобер и даже не иска да пие вино, заради което берат гроздето, иска само да го мачка в каците, а жените да го берат - баси дзенбудизма!), и великото дело, сомажертвата заради хора дето всъщност хич не го заслужават е представена с пълната си красота.
такива произведения обичам - дето показват красивото в живота. при нас такъв е Талев до голяма степен. Алеко също. и за съжаление няма съвременен еквивалент. виждал съм го донякъде при богдан русев, когато си описва рейвпартитата с наркотиците, случайния секс и унищожителната музика.