Това за покръстването на кралете е много голям и интересен въпрос.
Ама кой може да каже всъщност какво им е било в душичката? Сведенията са обикновено по-късни и не от първа ръка...

Дали са виждали политическите предимства, които християнството е можело да им даде?
Т.е. да са били толкова далновидни, толкова дори самопожертвователни, та да приемат и наложат религия, за която всъщност не им пука искрено, просто защото виждат и смятат, че ще е добра за народа им?
По история в училище сме учили, че Борис покръстил българите, за да уеднакви етноса, да няма разцепления и разслоения в държавата - демек да засили държавността. Обаче наистина ли Борис така си го е мислел, или нещо му е светнало отвътре и си е рекъл, егати, ами ако наистина тия са прави?...
Т.е. противно на личните си религиозни убеждения ли е покръстил българите, или е бил искрен във вярата си?
Как можем да знаем?

В Скандинавия, където срам- не срам по-добре познавам нещата, някои от християнизиращите крале са бивши викинги. Хукват по викингски походи, грабят, плячкосват, убиват, в един момент някой англичанин ги поканва на културна дискусия и му казва - пич, така и така, писна ми от твойте набези. Ще ти дам такива и такива пари и подаръци, ако се покръстиш и си ходиш вкъщи да си ги тормозиш ония твойте, че и армия ще ти дам, да ти помогне. И го подработва едно хубаво как именно той заслужава да е крал на всички, примерно, норвежци. И що да не се покръсти пича? Обещават му пари, подаръци, армия и възможност за повишение (да стане крал). Алтернативата е да продължи да граби тук-там с променлив успех, докато остарее и вече не може. Ми и аз да съм, и аз ще се покръстя. Хем че я гледай техния бог колко добре ги е снабдил с богатства и охолство, пък наште на сушена риба ни държат и мръзнем. Не ще да е лошо.
Прибави и запознатостта с учението - единствен бог, който е направил небето и земята. Еми нашите богове не са такива, не са създатели на всичко, не са всемогъщи и всезнаещи. Оня техния си е отвсякъде по-як.

Та в крайна сметка някаква комбинация между религиозно убеждение и практически съображения ще е било, мисля си.
Все пак едва ли са могли да бъдат чак толкова далновидни, колкото им приписваме днес. Както ти каза - да си мислят, че вярата ги номинира за господари. Тя вярно, че е подходяща за господарстване, но църковна структура се развива и заработва консолидиращо и пропагандиращо доста по-късно от първоначалното християнизиране. А дотогава само отделния крал си знае, че има божествено право да е крал. Хората не знаят такова нещо, варвари прости, и някой трябва да им обясни

No power in the 'verse can stop me!

Първо, много хубава тема се получи! Чак прави чест на клуба, който твърде често се люшка към скандалджийски. Та, такова четиво много радва :)))
----------------------------

и няколко неща, дето се сетих докато четях.

Християнската доктрина на някакво ниво е толкова мистична, че просто да ти причернее; по езическо време си е имало мистерии; пък за тия източните учения, дето там все са извисени и всичките са монаси, хептен да не говорим.
В днешно време тия работи са се поизпортили и не хващат дикиш, а пък на хората това си им е нужда, та в резултат се е нароил един ню ейдж, един много извисенодуховен неопаганизъм, феминистки ориентираната уика, разни нови деноминации на сатанизма, и какво ли още не.

Мъгляво ми се въртеше в главата това обяснение откакто четох "Името на розата" време, така както си го изложила се съгласявам. Има такава ниша хора, които търсят било поради снобизъм, било защото не се задоволяват с универсалните догми, било защото не им трябва всички да са съгласни с тях, или търсят воала на мистичното като социална украса. И тези хора си формират жречески съсловия, монашески ордени, масонски ордени, вещерски ковъни и какви ли не.
Този модел е приложим към предхристиянското езичество, към християнството и т.нар. ню ейдж езичество, което според мен до голяма степен е издънка на християнството (какво друго да е след 2000 години християнска култура в европа). Към исляма също май пасва, ако се вземат предвид суфистите и някой манастири за дервиши, които малко променят Корана, малко не го спазват.
Обаче не се сещам как се прилага към азиатските религии - конфуцианство, будизъм примерно? Там малко неща са забранени, как тогава не се подчиняваш? Вярно, че има дзен будизъм, и какъв ли не, но те са толкова легални секти, че почти са отделни религии.
А, и скандинавското предхристиянско езичество има ли такива разделения?

Все нещо трябва да внася субективизъм в обществото - Цял свят не може да е субективен. Група хора в тайна групичка, криеща се по катакомбите, може.
Но каквито са порядките на север, може би субективизма е вкъщи, край огъня, на семейно ниво?
Впрочем, трябва да се отбележи, че такова разделяне на мейнстрийм и ъндърграунд в обществото може да се избие и в друга насока - политическа примерно, та азиатците затова да не се вманиачават в религиозните страни.

"Knowledge is the only resource on the planet that multiplies when shared."

"Куул" са си и даже "дъ гейнг"...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Не мисля, че им е пукало за религията... Но те вече не са били истинските, свещените владетели и не са имали друга алтернатива.

Мен са ми сладури евенките, които се кръщавали по 7-8 пъти. Щото дедо поп дава: чувал брашно, подарък (кърпа примерно) за жената, кръстче (особено ценна вещ, от която се прави или блесна, или кукичка за риба). И икона, която обаче не струва. Хартиена е и много бързо се съсипва като и набажеш един-два пъти устата с масчица или еленова кръв.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

абе имаше нещо такова, и на мен ми се върти из главата. май в Средновековието се появява разказ от името на Пилат за процеса и присъдата над Христос. но той е още по-недвусмислен фалшификат от свидетелството на Йосиф и е по-скоро литературно упражнение, отколкото опит да мине за реален документ.

куче влачи рейс

Първо, накратко за греха. Грехът не е предопределение, а диагноза. Той е нещо като духовен аналог на физическото страдание и смърт, които карат хората от всяка епоха да си губят времето с религиозни търсения. Защо ни боли толкова (язва, рак, туберкулоза, инсулт)? Защо ни изяждат червеите? Доктрината за грехопадението е не толкова заклеймяваща, колкото описателна и обяснителна за състоянието на човешката раса, което отговаря на повсеместното убеждение, че "нещо със света не е наред", както пеят Аеросмит. Xристиянството не е религия на "лошата новина" (ще горите в адския огън, грешници!), а на благата вест, че лечение има, че Христос "смертию смерт поправ", или "със смъртта си смъртта победи", взе нашите грехове върху себе си и така нататък. Което си е оптимистично и освобождаващо като идея.

Две думи за "Отче наш" - набляга се не толкова на зависимостта от родителя, а на любовта и подобността между творец и творение. Същественото тук е, че Отецът е не друг, ами Богът от Стария завет, страховита персона откъдето и да го погледнеш. Пък и основното престъпление на Христос е било богохулството, това че нарича трансцедентния Яхве "Моят Отец". А според християните, една от големите екстри на християнството е споделянето на "синовството" на Христос от всички вярващи в него. Едно време да си нечий син е означавало много по-висока степен отъждествяване с бащата, клана - както казваш и ти - и изобщо общността. С тази молитва божеството става достъпно както почти никога дотогава. Тва го казвам като лаик де:)

Така. Първите последователи на Христос са били убедени, че евангелието се отнася само до евреите (мегаломаниаци са милите, кво да ги правиш:), едва Павел става апостол на езичниците и то след големи вътрешни колебания и външни конфликти. Половината му послания в Новия Завет са обяснения надълго и нашироко защо "гоим" не са презрени създания, ами могат да бъдат членове на тялото Христово, или Църквата (еклесия означава просто събрание). Между другото, заради благовестването на езичниците Павел си има доста неприятности от "своите", сякаш не му стигат гоненията от властимащите в Римската империя. Говорим за 50-те и 60-те години на първи век, когато събитията от евангелията още не са описани, да не говорим включени в библейския канон. (Тук само вметвам, че окончателно се определя кои книги влизат в Новия Завет чак в 4 век на съборите, когато християнството става държавна религия, тоест когато хората си поемат дъх от преследвания, екзекуции и тормоз, та имат време да се позанимават с писане и четене.) Тоест първоначално християнството е било проповядвано сред езичниците като "слово", а не като писан авторитет и, доколкото мога да разбера, без много-много ритуали, с изключение на кръщението и причастието. Това не му е пречело да събере много последователи сред масите, които ужким имат нужда от визуални и прочие сетивни стимули. Доказателство за това са безбройните мъченици за вярата, за които религията не е източник на блага за сегашния живот, а почти максимално трансцедендално преживяване. Очакването на Второто пришествие всеки момент също е било фактор, естествено. Така че приемането на християнството от езичниците в първите векове трябва да се разглежда в различен план от по-късното християнизиране на цели нации начело с краля/княза и т.н. Quo Vadis на Сенкевич добре описва цивилизационния сблъсък на езическия Рим с християнството, всичките му там кръв, пот и сълзи.

Относно паралелите на християнството с други близкоизточни религии, например митраизма, е писано доста, както и за повсеместното разпространение на мита за умиращия и възкръсващ бог. В зависимост от теоретичната постановка, изследванията могат да докажат и прилики, и разлики и да доведат до разни изводи, така че няма да се разпростирам по въпроса. Който иска, да чете Фрейзър, който иска - Елиаде.
Аз заставам зад поемата "Mythopoeia" на Толкин

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Xристиянството не е религия на "лошата новина" (ще горите в адския огън, грешници!), а на благата вест

защо тогава има толкова много проповедници и редови християни, които през цялото време повтарят тъкмо "ще горите в адския огън, грешници!" ? това не зависи ли по-скоро от характера и темперамента на човека, а не от религията сама по себе си? за някои благовестието на Христос може и да е повод за радост, но за по-мрачните доктрината за Първородния грях е само повод да се бичуват, да си удрят главата в стената и да викат mea culpa, mea culpa. (справка: "Разновидности на религиозния опит" на У.Джеймс)
тоест, за мен има хора добри и жизнерадостни, както и хора мрачни и зли. причините за това са чисто психологически. във всяка религия всеки може да намери това, което съзнателно или не търси - от повод за ликуване до повод за клади и кланета.

Същественото тук е, че Отецът е не друг, ами Богът от Стария завет, страховита персона откъдето и да го погледнеш.
точно това в моите очи е проблемът на Христос - роднинските му връзки с онази жестока, злопаметна и ревнива персона. дори да мога някакси да приема Новия завет, не мога да преглътна реките от кръв на Стария. не мога да приема, че Бог, който те кара да принесеш в жертва детето си, за да изпита верността ти, и който разгонва фамилията на своя най-голям любимец Йов само защото муе скимнало да се басира с Дявола, е по-добър от езическите божества, които поне се стараят да се доближат до разбирането на човеците за "неписани закони" и "справедливост".

А ако си говорим за исторически факти, как да приема, че Църква, която (давам само пример) използва репресивния апарат на Империята за да наложи насилствено теологическите решения на своите събори (431 г. в Ефес), е останала вярна на завета на Христос за подаването на другата буза? а дали патриарх Теофил се е покаял като добър християнин за подстрекателството към убийство на жената-философ Хипатия през 415 г.? Изброявам тези факти, за да подчертая, че, когато една религиозна общност се превърне в значима социална институция и в нея започнат да се стичат хора всякакви, да играят пари, власт и т.н., едно безупречно апостолско поведение не може да се следва и дори е самоубийствено за религията. За да оцелее, християнството се е приспособило към "този свят" и отдавна е просто един елемент от него. Не виждам с какво днес то е по-различно от, да речем, традиционната религия на Римската империя.

куче влачи рейс

езическите божества, които поне се стараят да се доближат до разбирането на човеците за "неписани закони" и "справедливост".
Тук обаче малко се поувлече

Иначе историята за Йов и всъщност останалите истории от Библията имат един недостатък за днешния читател и той е, че целият сюжет в тях е подчинен изцяло на идеята, която идва да ни бъде поднесена. Явно за хората от онова време е било характерно да възприемат една идея, поднесена именно по този начин. На нас сега обаче не ни е трудно да се хванем за страничните неща и да си правим изводи, каквито не е било предвидено да се правят. Така че тези неща ми се виждат малко като изнасилване на текста.

Иначе за пристособяването към "този свят" съм напълно съгласна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Некой беше казал (не помня вече кой), че докато прим. християнството поставя акцент на спасението, будизма на (пак не помня ), езичеството поставя акцент върху справедливостта.

Право да си кажа, мисля, че тази оценка е правилна. Така че мисълта, че"езическите божества, които поне се стараят да се доближат до разбирането на човеците за "неписани закони" и "справедливост". също ми се струва правилна...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

тва щеше да е много хубаво, ако поставяше акцент върху справедливостта, както я разбираме сега, а не такава каквато е схващана тогава - като възмездие. Смени двете думи в цитираното изречение и ще усетиш как блясъкът му драстично намалява.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите