Споделям по-долу две гледни точки по духовните аспекти на актуалната тема за коронавируса съответно от Елеазар Хараш (от 13ти март) и от от Майкъл Уин (от 22ри февруари).

Аз бих добавил следното. Коронавирусът не е нито първата, нито последната болест, която идва по хората и всички духовни принципи важат и в тази ситуация. Включително и в нейните социални аспекти, които тепърва има да се развиват и които наистина са нови за нас. Та, както във всяка друга ситуация, стремим се да сме будни за всичко и да се учим. Да слушаме Цялото (Елеазар го нарича Бог по-долу) и да правим каквото зависи от нас, както и да приемаме, това което НЕ зависи от нас (а от Цялото, на което пък не е нужно да даваме акъл кое как дa се прави).

За конкретната ситуация на коронавируса, не е нужно да чакаме ние или наши близки да сме заразени или пък да попаднем в сложни социални обстановки на пандемията, а може да медитираме, все едно че СМЕ ВЕЧЕ в тези ситуации. И да наблюдаваме и да се учим… Каквото ни дават за учене Силите/Цялото – това е! Един път изглежда, че е нещо приятно (примерно съседната тема за майчинството), друг път, че е някаква неприятна болест. Но както казва Майкъл Уин и или пък даоската история за стареца и белия кон (цитирана многократно от Ошо), това е Танца/Пулсирането на Ин и Ян. А пък както Елеазар споменава, този танц може и да е много по-"хард". Но пък така връзката ни с Цялото може да стане също по-силна.

Който иска може да сподели своя или друга гледна точка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Усеща се като зима ...

Не сегашната, която смесва мръсотия с три оскъдни снежинки, а онази,различната, останала в тайната стая на моето изчезнало от досега на радарите детство ...

Дълга, помитаща до ушите с непроходими снегове, бутаща в гърба със звънна буря, с температура до там, че да НЕ да ходя на училище ...

Зимата, не като сезон, а като състояние за преодоляване ...

Зима за оцеляване ...

Зима, с която не можеш да се договориш за ранно затопляне ...

Баба винаги казваше, че основното през зимата е да не ти падне здравето и да има достатъчно картофи ...

Сега се усмихвам и мисля как на прага на април да не ми падне здравето и да не удължа тази внезапна зима ... и Бог да ги благослови, картофите ...

Не се страхувам ...

Не се храбря ...

Ходя в снега, след който много неща стават абсолютно маловажни и ненужни ..

От сутрин до вечер търся думи за онези, които не могат да си позволят тази очевидна непроходимост ...

Стоплям, утешавам, прегръщам, разсейвам ...

Не знам кога ще свърши тази зима, защото тя заобиколя календарите и границите ...

Но знам, че това може да се изживее само с любов в гърдите ...

С голяма и жива любов към всичко, което е безценно ...

За самия живот ...

Можем да оцелеем отваряйки запасите си от надежда и здрав разум ...

Отглеждайки спокойствие ...

Намиране на време за танци и усмивка ...

Разбира се, ще издържим, скъпи мои ...

Сълзите ни ще са уморят ...

Нашите ръце ще вземат лопати и ще започнат да гребят ...

Както винаги след дълги зими и шумни земетресения ... всичко започва наново ...

Не се борете със зимата ... тя е по-силна ...

Бъдете смели да изчакате заминаването й ..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 24.03.20 22:44.

На няколко места из книгите съм срещал Ошо да споменава за онзи психологически експеримент, при който оставят човек да живее напълно сам изолиран от останалия свят и без възможност да комуникира с някого. През годините съм попадал и на други източници за този опит. И навсякъде се потвърждават едни и същи резултати - как постепенно с дните човек започва да полудява до степен, дори да не съзнава, че си говори сам.

Та ...... да продължавам ли да пиша или ще се сетите сами? Принципно никога не ми е било приятно, когато се опитвам да ви обърна вниманието, така че да забележите разсейването, но .... с другия възможен избор, който ми остава, предавам каузата и Ошо ще ми се кара.

Да, така се случва и даже не е нужно да се гледат такива психологически експерименти или филми за Робинзонозци на самотни острови. Ако остане човек без общуване за няколко седмици, процесът да си говори сам със себе си (на ум първо, а после и на глас) започва неминуемо.

За това, ако има избор, човек е по-добре да не ходи в крайности и да общува периодически. А тишината си идва после от самосебе си, когато нещата са с мяра.

И навсякъде се потвърждават едни и същи резултати - как постепенно с дните човек започва да полудява до степен, дори да не съзнава, че си говори сам.

А защо това се счита за лудост? Когато човекът е напълно сам - няма с кой друг - остава да говори със себе си. Според мен е нещо нормално за човек, който е без никакъв досег с други човешки същества.

Когато човек почне да говори със себе си без да осъзнава това, според теб е нормално?

Да, но когато е напълно изолиран примерно на самотен остров. Нуждата от общуване се свежда с общуване със себе си - гласно или не - няма с кой друг. На самотен остров ти пука дали е нормално или не - сам си със себе си и може да си позволиш в един момент да си говориш... я на себе си, я на някое животинче, камъче или каквото и да е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има един интересен филм точно по темата с Том Ханкс - Cast Away:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре.