В Мен, под кожата ми / Религия и мистика / Ошо

Веднъж ( преди мноого години), някой ме попита:”Пробвала ли сте динамика?” Това ми прозвуча като стандартен коктейлен въпрос от типа:”Пробвала ли сте Хималаи?” или”Пробвала ли сте ЛСД?”

«О да» - отвърнах аз, понеже не обичах да показвам невежеството си „ това беше, чудесно!”

„По дяволите, какво е това?” в паника прошепнах на единственият санясин, който до този момент познавах, и който стоеше до мен. Исках да кажа, че не очаквах изпит за миещи препарати с такива имена като Солвол Екшън, Ринсо и Динамика, още повече в рамките на една международна терепевтична група в една чужда държава.

«И как беше?» - отново се лепнаха за мен като куче върху кости. Огромните капки пот на челото ми станаха 10 пъти по-големи от сапунените мехури , които бях виждала на кутиите с прах за пране.

На следващото утро, беше моята първа Динамична Медитация. Сини проблясъци си пробиваха път на вън. Това беше тя - Динамиката, миещото средство за душата! Не минаха и три минути от първата стадия на хаотичното дишане и аз седнах и заплаках. Мога да го нарека духовно етническо чистене. В края на медитацията от цялата група, останаха прави само трима германци. След всичко това, се въртях в спалният си чувал и вих като захвърлено пале, което разбра, че се намира на 15км от града , в тъмна нощ и в голям мокър чувал. Не можех да разбера, че тези три минути – са началото на освобождаването на подсъзнанието. Колкото повече се въвличах, ако може така да се нарече, ставаше все по-непоносимо и дори трудно да се изрази с думи, и аз приключих с Динамиката завинаги.

« Завинаги » продължи 10 години, до дългият процес с една нова група, в която попаднах. Много свежа... Свежо беше ставането: всеки ден в 5 сутрин, чакане на автобус и пътуване на Динамична Медитация – едно много свежо начало. Доста е странно, но след два дни аз чаках този час всеки ден. Това стана като по чудо, като тишината и чудният сняг зад прозорците на залата за медитация.

Зданието беше претъпкано с медитиращи. Ръмженето от нашият стаен гняв във втората фаза на катарзиса беше оглушаващо. Никакъв стадион с фенове, не би могъл да се сравни с това. Това беше едно от най- неприятните огледала с които съм се сблъсквала. Но колкото повече си позволявах да тека с тези приливи на енергия, толкова повече те се увеличаваха и оживяваха в мен. Мъчеше ме натрапчивата идея за това, че следващата врата на "духовният ми расстеж" ще се отвори само ако скачам през цялата трета стадия – непоносимото”Ху”! Никога не съм била силна тялом, за това от 10 минути подскоци (на стадията ХУ ) умът ми разреши да поподскачам само 45 секунди и после разбрах, че просто нищо не мога да направя. Но взех решение, да продължавам да скачам всеки ден, много по-дълго от точката, където мсзъка превключва и почва да говори :”Ок. Сега спри. Уморена си. Ще получиш плоскостъпие, ще си повредиш гръбнака” и т.н.

И някакси, един ден, нещо се случи: естествено и непринудено. Цялата м борба с мислите ми ..да спра или да продължа, в един миг изчезна. Аз просто наблюдавах, как скачам, енергията сама ме подхвърлаше, и разумът ми не можеше да контролира това. Бях много развълнувана. Сълзи на благодарност се стичаха по лицето ми. Не е възможно да обясня какво чувствах в момента, когато Ошо каза”Стоп!” и стадията с подскоците приключи.

За пръв път в живота си действително почувствах че имам тяло, и то е способно да прави такива неща, които излизаха зад установените от мен самата ограничения. Все едно се освобождавах от умствените вериги, които носех цял живот.

След тази точка на обрата, правех Динамика от време на време. Когато я правех, беше като на кино, имах билет на първи ред и нямах намерение да изпусна шоуто. Всичко, което може да си представите : спомени от детството, връщане в утробата, минали животи, раждания, смърт, гняв, радост, убийства, любов, екстаз, тишина, различни цветове, проблясъци и шевствия от абсолютно несъвместими мисли и образи. .. Най- прекрасното беше, че колкото повече позволявах на това състояние да бъде, толкова по-невъобразими образи се появяваха. И колкото по- нечувани ставаха, толкова повече свидетелства се случваха.

Оказа се, че това свиделстване и позволение са напълно свързани едно с друго.
Много неща съм пробвала в живота си, но не зная нищо друго, което да може да ми даде такова пълноценно чувство за здраво и приятно измъкване от ума. Струва ми се, че някакъв безмълвен двигател изведнъж се внедри в живота ми.

Деветте месеца Динамична медитация всеки ден бяха фантастичен и интенсивен период в живота ми . Животът ми се въртеше около тази медитация. Бях смаяна от промените, които се случваха в тялото ми. След няколко месеца, чувствах как всяка моя клетка оживява. Измененията в тялото бяха толкова положителни, колкото и „олекотяването” на разума.

Но искам да кажа нещо: ако действително искате да преживеете собствения си екстаз в тази медитация, не си позволявайте да се самозалъгвате правейки я – удобна. Опитът ми показва, че работата не е в удобството, а в наблюдението, в свидетелстването на всичко, което се случва. Умът ми може да се приспособи към всичко, за да задоволи нуждите си. Ако влизам в процеса тотално, доколкото това е възможно и позволявам на дишането да ме завладее напълно, то и подскоците правят същото.

Почти е невъзможно да не изглеждаш като новоизпечен Динамичен наркоман. Възможно е, това наистина да е така, както е казвал Ошо – ДМ продухва мозъка. Ти ставаш като нова кола, в която всеки детайл работи в синхрон, можеш да завиеш на ляво или на дясно, във всеки момент, а зад волана и е Наблюдателя, Свидетеля, а не глупака.

Умението да променям механизма на всяка стадия от медитацията, когато почти съм стигнала блаженството на предната стадия, е все едно, да имаш ключ за една от най-важните тайни в живота.