Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 16:06 27.04.24 
Религия и мистика
   >> Ошо
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
Тема Виртуално и реално общуваненови  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано27.03.13 15:21



Мо изрази невъзможността си да не се съгласява повече

, други хора също се показаха заинтересовани от такава тема и за да избавим съседната тема за Ревността от излишна ревност по други сюжети, нека да отговоря на Мо тук и да дискутираме тези неща в отделна тема.

Мо, на мен лично нещата свързани с виртуалното и реално общуване ми се виждат прости и очевидни. При това разделенито е условно, доколкото то представлява проекция на общуващия в различни сфери на общуване.

Когато сферите на общуване, т.е. декорът, са същественото, тогава разделението на общуване в интернет клубове и на живо в кафето има някакъв смисъл. Макар че малко повече наблюдение и някой съвсем правилно ще забележи, че и общуването на живо в кафето може да е същото толкова виртуално! Хора могат да се познават на живо от години, но на практики общуването им да е по един или друг начин виртуално. А ако се вгледаш още повече, ще видиш, че докато човек не познае себе си, всяко общуване с други хора е виртуално. Просто, защото неговата повърхност общува с нечия друга повърхност.

Когато обаче общуващият е в центъра, всяко едно общува е РЕАЛНО! И ако не другаде, то поне в книгите на Кастанеда тази очевидна подробност за различните реалности е ясно описана. Примерно, ти си прекарал хилиди часове в интернет клубоветете наоколо. Това е твоето РЕАЛНО време! Това е твоята РЕАЛНА енергия! Това са твоите РЕАЛНИ желания и импусли!

Ако човек се откъсне от хора, които практикуват същото като него, неминуемо изпада в един свой собствен виртуален свят, който лесно контролира и манипулира, но който има един огромен недостатък - не издържа на реалността.
Докато човек не се научи да е буден и да се учи от всяка ситуация, винаги ще попада във виртуални светове, ако ще да се среща на живо всекидневно и със 100 човека. Просто, защото ще възприема това общуване през призмата на ума си (която, мака и не същата, е подобна на тази на интернета) и може да обърне всяко бяло в черно.

Практиката си личи, там или можеш, или не можеш, средно положение няма.
Кое е това, което можеш или не можеш? Да ходиш по вода? Да ядеш кабърчета? И за какво ти е това можене?? Цялата идея за „моженето“ те отвежда в грешна посока. Ти самият, а не някой друг, трябва да види в теб дали живееш в мир и дали се радваш на живота. По простата причина, че това касае именно теб. Ако искаш преструвай се, парадирай, хитрувай, в края на крайщата това е между ТЕБ и ТЕБ. И понеже ти самият си с теб 99.99% от времето си, докато ти сам не се научиш да използваш всяка ситуция от живота си (била в интернета или на улицата), никакъв консилиум от експерти няма да ти помогне.

Казанот до тук не изключва, разбира се, ни най-малко общуване на живо, а напротив включва общуване в най-различни сфери. Но ако човек не се учи в един интернет клуб и примерно губи времето си и пилее енергията си с празни приказки, най-вероятно прави същото и на живо. Ако в интернета е невнимателен, груб или неадекватен, мислиш ли всичко това няма реални коренни у него? Въобще, интернет клубовете, както и всяка друга сфера на общуване и взаимодействие, са чудесно огледало, което търсещият себепознание е готов да използва.

Така че виртуалното общуване се оказва съсвсем РЕАЛНО.





Тема Re: Виртуално и реално общуваненови [re: Mиpo1]  
Автор Ajay ()
Публикувано27.03.13 15:49



Съвръшено верни мисли, наистина. Но въпреки това разлика между виртуалното общуване тук и това на живо - очи в очи, често има. По-лесно е да бъдеш такъв, какъвто искаш да си, в така наречения виртуал, по-трудно е да се отстояваш в така наречения реал. Видяла съм камари разминаващи се образи. Това изобщо не значи, че всъщност човек е образа си от "реала" - затворен дребнав тип например, вместо онова от "виртуала" - отворен, широко скроен исполин. Второто е стремеж на човека, нещо негово изотвътре, първото - освен настоящо положение, е и маска за обезопасяване. Но признавам, тази маска не веднъж ме е отблъсквала силно и това разминаване съответно между нея и титаничния виртуален образ:) Кой точно образ е близо до истинския аз? Сигурно всеки един, а може би нито един. Или и двете:)



Тема Re: Виртуално и реално общуваненови [re: Ajay]  
Автор Ajay ()
Публикувано27.03.13 16:04



А Мо често се изказва крайно или едностранчиво, но пък в случая има право - виртуалното не винаги издържа на реалността. Факт, не винаги успява. Ако жена срещне виртуалното излъчване на много як мъжкар тук, най-често на живо ще попадне на нещо противоположно в негово лице:) Или пък можем да го обърнем от мъжа към жената и най-често пак е така. Едни дълбоки философии тук, пък едни плитчини там. Тук ще срещаме просветлено осъзнаване, там дребни инстинкти и страхове. Така е, не е лесно да се излезе на равна нога с живия ообраз на отсрещния. Не е лесно да бъдем и ние самите в живия си образ на 100%. Разбира се, не можем да се съдим за това. Винаги са ми най-актуални стремежите на човек. А и искреността също. Ама не тази, дето Мо вика - да си казваме какво не можем и какво можем, защото това е относително. Почти всеки има своята практика, всеки има своята опитност. И все пак, не е лошо да избягваме нескромност във виртуала, ако не можем да оправдаем енергийно създадения тук образ после в реала (като подчертавам, че понятията "реал"-"виртуал" употребявам условно - за разграничение, защото принципно съм съгласна с написаното от теб за тях).



Тема Re: Виртуално и реално общуваненови [re: Ajay]  
Автор Ajay ()
Публикувано27.03.13 16:12



А има хора, които не се харесват и влагат целия си магнетизъм тук, защото се чувстват непривлекателни на живо. Но тази нелюбов към себе е това, което изпъква, когато ги срещне човек в реала, а не техен някакъв действително некрасив образ. На живо изпъква комплексът, докато тук почти за сатири и самодиви става дума, като им чете човек писанията:))) Обичайте се, моля, тогава няма да го има разминаването. А далеч не става дума да си красив и тогава да имаш самочувствие или пък безпогрешен практикант на нещо си, та тогава...Обич към себе си му е майката.





Тема Re: Виртуално и реално общуваненови [re: Mиpo1]  
Автор mo32® (Naan_kadavul)
Публикувано27.03.13 21:49



При общуването има канали, по които се движи информацията:
- 55% невербална комуникация
- 38% интонация и звуци
- 7% думи

При виртуалното общуване разчиташ само на последния т.е. на около 7%, които идват пряко от твоя събеседник, а останалите 93% са твоя интерпретация. Колкото и да си буден, с повече не разполагаш.



Така че виртуалното общуване се оказва съсвсем РЕАЛНО.

7% реални, 93% интерпретация
Да е реално, да е реално, колко да е реално?

___________



Тема Re: медиирана комуникациянови [re: Mиpo1]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано28.03.13 13:32



Този път, ви предлагам едно разказче по темата.Не го адресирам, конкретно към Миро, а просто по този начин, споделям мнението си по темата.



Медиирана комуникация

От три години водя група по психодрама в интернет.И организирам срещи на живо, на които хората идват с удоволствие, защото им излиза много по-евтино от ходенето по доктори, пък и психопроблемите, които решават, са достатъчно много. И все пак, реалните психодрами са много действени.Тук лесно се коректира както понижената самооценка, така и повишената, има възможност да се пречупи хипертрофираното чувство за срам и съвест, да се решат много семейни и междуличности проблеми в отношенията. С една дума, простора за психокорекции е огромен.
Днес, темата на срещата е интересна: Какво е това”виртуално общуване”? Съществува ли то?

В групата днес са: Ани – млада жена, с повишена самооценка, програмист, неотдавна мъжа и я напусна.Владо – млад, малко нахален човек, от провинцията, с високи амбиции, дошъл да учи в столицата, идва на всички мои групи. Ели, жена в балзаковска възраст, с проблеми в общуването със собствените си деца. Александра - клиничен психолог, „обущар без обувки” – мъжът и избягал, възпитава сина си сама, има проблеми с повишената си самооценка и училищните проблеми на сина си. Наско, работи в правоохранителните органи, посещава групата от”интерес”. Кети, весела пенсионерка, наваксва изпуснатото в безинтернетната младост. Посещенията в групата са на свободен режим .

- Езикът на форумното общуване все повече се различава от общуването извън форумите т.е.- в обикновения живот, започнах аз. Вълнува ме, кой как разбира думите „реал” и „виртуал”?Струва ми се, и това се потвърждава от наблюденията ми, че много хора бъркат тези понятия, използвайки ги във форумния живот. Смятат го за виртуален.Така ли е това? Ако с реалния живот нещата са малко или повече ясни, то с виртуалния – не са. Общуването във форумите виртуален живот ли е ? Това е важно, защото много недооценяват форумното общуване и смятат, че то не влияе на живота им, тъй като не е реално.Предполагат, че и в реала са такива, както и във виртуала, въпреки че тук общува като правило, една друга част от личноста, а не тази от реала..

- За мен виртуалното общуване е общуване през интернет, каза Ани.

Тя на практика винаги стъпва в бой първа.Именно”стъпва в бой”. Трудно и е да води обикновен разговор, и при нея елемента-съмнение, задължително присъства.Много изводи, тя прави на основание на собствените си фантазии или като „лепи” на опонентите си, това, което те не са имали пред вид.”Мислите, че...” – е визитната и картичка.

- Аз предполагам, че общуването на хората, под всякаква форма – е реално, възразих внимателно. Не е важно дали си пишат писма или есемеси, говорят по телефона или общуват във форум. Защо? Ами защото човек при всякакво общуване възприема информацията, преживява я, анализира я, и няма никаква разлика по какъв начин тя е стигнала до него.Виртуала е нещо друго. Това е онова, което го няма в реалноста. Например, геймърите играят на играта контр-страйк .Как да отличиш реалноста от виртуала? Онези чувства, които изпитват тези нещастници – са реални, но събитията, които се случват на монитора, не са реални.Реално е само изображението.Ние не можем да почувстваме поривите на вятъра от екрана, прохладата на водата в която плуват или потъват героите.Реални са и буквите на монитора, по същия начин, както и в писмо, реална е и реакцията на тези букви....Всичко това е реален живот.За това, аз не смятам форумния живот за виртуален, специфичен е само начина за общуване.

- Ако смяташ общуването във форума за не виртуално, защо казваш, че тези, които общуват във форума, предполагат че в реала са същите, както и виртуалните и че тук общува друга част от личноста? Ако общуването във форума е реално, значи общува същата част от личноста?

- Разбрах същноста на въпроса. (понякога е трудно да разбереш Ани, защото често се налага да уточнявам какво е имала пред вид, т.к. казаното от нея често не съвпада с това, което е имала пред вид ). Ще уточня: Има общуване във форума и извън него. То е –реално.И така, в това реално общуване във форума поведението на личноста се отличава от поведението и извън форума.Съгласна ли си с това? Или поведението на човека извън форума няма никаква специфика?

- Аз просто исках да уточня неразбраната мисъл.А може и да се съглася с нея.

По отношение на” да се съглася”, веднага се усъмних. Както винаги се случва, при обсъждане, някой се опитва да отклони разговора встрани от темата или се започват дълги изяснявания на дребни неща, които и без това са ясни на мнозинството.

- Видия, а не ти ли се струва, че в тази тема се говори по принцип едно и също”същите яйца, само че в профил”? – резюмира Владо. Ти фактически подчертаваш два вида реално общуване, разделяйки го на два подвида общуване –непосредствено ( живо) и медиирано (он-лайн), и всички, които не са съгласни с теб, се придържат към по-разпространената класификация за общуване - реално (живо) и виртуално (он-лайн). С една дума, сама се натресе, на това което спомена по-рано: отсъствието на точни определения води до субективни трактовки и неясноти.

- За сега, стигаме до извода, че общуването във форуми и извън тях – е реално.Както казваш, правилно е и (живото) и (медиираното). «Он-лайн-а» хората могат да смятат за виртуално, но това не е така, защото то следва от казаното по-горе.За определенията си прав, има много некоректни, но реалното общуване се определя конкретно, с цялата му опроделеност. Например, ти виждаш буквички, те са реални, ти възприемаш информацията и реагираш на нея с някакви емоции (или не емоционално, а рационално). На виртуалният образ ти не можеш да кажеш нищо (освен еднопосочно), нито да му пратиш писмо, нито да усетиш докосването му... Колкото и да проклинам враговете си, например в CALL of DUTY или бавноста на героите ми – от моите стенания, на тях не им пука изобщо.

- Не винаги общуването на форумите е реално.В интернет има много примери.Човек си създава образ. Кое тук е нерезбираемо? –прекъсна ни Ани. Сигурно е започнало „разтягане” по темата, помислих си аз.

- Т.е., сега е реално, а сега не е реално? Как да разбирам това? Или да се съглася, че е реално или да не се съглася с това.Ако не се съглася, то трябва да се аргументирам, защо е нереално? Ние всички стигаме до извода, че то е реално – всички признаци за реално общуване са налице.

- Дали изказвам позицията на мнозинството или моята собствена, но аз съм свикнал да наричам реално това, което мога да помириша, отхапя, пипна..буквичките не мога нито да ги пипна, нито да отхапя, но те действително предизвикват в мен същите реакции, както и думите на живия ми събеседник. Но! Виртуалната среда ми позволява да водя играта, когато буквите се построяват в редици, не съвпадащи с тези, които биха били казани в очите на жив човек.По такъв начин, виртуалните буквички минават през мен, реалният, и се превръщат в нови виртуални буквички, предизвиквайки в мен реалния, реални емоции, които в крайна сметка стават оформление на виртуалния текст (емотиконита и т.н. ). Бих ти предложил, просто да опишеш още веднъж концепцията си за това явление и да поясниш използваната терминология. Това ще постави всичко по местата и ще избави темата от разборки „кое, кое е” и ще позволи да преминем към качествено ново ниво на обсъждане на въпроса.

- Пропусна „ да видиш”, „ да чуеш”...., след търпеливо изслушване подчертах аз. Извън форумите, ти никого не хапеш, не помирисваш.Ти, освен казаното, виждаш и чуваш. Има ли разлика, ако аз, седейки до теб, ти кажа някаква фраза или ти я напиша на парче хартия? Никаква.Терминологията ни е ясна.Трябва да определим, дали общуването във форуми е реално или товае сън? Ако общуването във форума не е реално, то трябва да покажем - защо?

-Човек, се представя, например, като бизнесмен или актриса, или учен, опитва се да говори на това ниво, каза Ани. В такъв случай персонажа не е реален, а виртуален.Ти общуваш не с истински човек, а с неговата представа за това какъв той би могъл да бъде.В такъв случай, това на практика е същия бот( бронирана огнена точка). Каквото и да казваш на такъв човек, той си е напълно в образа и казва не това, което би казал в реала, още повече, че за отговор, му е нужно да се подготви.

-Бизнесмен, актриса, учен, психолог… Опитай се да се се представиш като физик и започни да общуваш.Искам да видя, как ще ти се получи.Някой може да се опитва да играе роли, но мисля, че няма дълго да се задържи в тях.Освен това, можеш да се представяш за какъвто и да е, но общува- реален човек.И извън форума, можеш да се представиш като някой друг.И какво, да не би веднага да ставаш - виртуален, несъществуващ? Общуването така или иначе си върви.

- Нереално е, защото образът, създаден за общуване – не е копие на реалния образ, а виртуал, т.е. със схематично обозначени свойства, направен специално за да получи това, което не може да получи в реала - внимание към собствената персона.

-Съгласна съм, създаденият образ – е образ, той е виртуален, така е.. .Но не образа чука по клавиатурата, а реалния човек Образът не може да общува.Реалният човек, през клавиатурата или с думи(извън форума) се представя за ДРУГ, но човек, а не –образ. Т.е., получава се, ако говорим за форума, реалният човек се представя чрез реални собствени изказвания като друг човек. И какво от това, къде е тук –виртуала?

- Отлично, именно това и исках да чуя.Какво е тогава, според Вас, виртуалното общуване?

Ани по никакъв начин не можеше да се определи, как да ме нарича, на „ти” или”вие” и често ме награждаваше с различни местоимения.

- Аз не познавам такова, –отвърнах аз. – Има виртуален, т.е., нереален свят, виртуал, както го наричат.Да видим един пример, с компютърна игра. Геймъра седи, гони, например някакъв екшън. Да определим реалното и виртуалното в този пример.Реално е това, че той вижда монитор и динамични картинки. С една дума- кино.Реални са движенията на тялото му и емоциите, родителите му, които говорят, ако са в къщи –оставяй играта, сядай да учиш. Всичко това е реалност.Събитията, които се развиват в играта – са виртуални.Там е виртуалният свят, там са виртуалните”отношения” на героите. Аз вече казах, че там може да духа вятър, да има стрелба, но в реалният свят ги няма, реален е само звука, предаващ ефектите.В реалния свят може да общуваш свободно.Във виртуалния свят, персонажите „общуват” благодарение на действията на юзера или програмата.Например, ботовете, не могат да общуват с човек, това са програми и предлагат това, което в тях е програмирано Виртуален е света на фантазиите(но не самите фантазии), света на сънищата( но не и самите сънища)... Ако анализираш структурата на сънищата, то прекрасно знаеш, че в тях има теб (твоето Аз) и други персонажи, действащи независимо от теб.Твоите усещания по време на сън –са реални.Персонажите са образи от сънищата и техния живот е виртуален.Твоя живот в сънищата е също виртуален, защото просто е нереален.Повтарям, реални са твоите конкретни усещания. А в сънищата те понякога са много силни.

Още веднъж, казвам, че не познавам виртуално общуване.Общуването в интернет, в това число -на форуми – е медиирано. По същият начин, както, например, хората са общували чрез писма, а по-късно - по телефон, имейл, скайп и т.н. Ти няма да наречеш виртуално, общуването си с приятелка по телефона, нали? По –лесно за разбиране е, когато съпоставиш двага израза: реален –нереален.Общуването аз разделям на форумно и извън форумно.И двата вида общуване – са реални.В по - широк смисъл – на непосредствено и медиирано.

-А на какво спряхме? – попита дошлия преди малко Наско.

-Спряхме се на това, че форумите – са медиирано реално общуване.Виртуално общуване – няма. Виртуалите са събития, развиващи се в игри, рекламни клипове, кино... Има и такова определение : Виртуална реалност (от лат. virtus – потенциален, възможен и лат. realis – действителен, съществуващ) – създаван посредством технически средства свят и предаван на човека чрез неговите обичайни за възприемане на материалния свят усещания: зрение, слух, обоняние и други.
-Как може да се запознаеш с виртуален герой? Как може да проникнеш във виртуалния свят? Ами –никак.Какво е това”виртуално запознанство”? Това, какво е-запознанство с чудовищата от игрите или с героите?.. Пълни глупости.Т.е. виртуално запознанство –няма.А какво има? Има запознанство през интернет, медиирано.По същия начин, както едно време са използвали сватовниците. Виртуално общуване също няма как да има. Идете до екрана и пообщувайте с героите от филма или игрите...

- Съгласен съм с Видия, каза Наско. Ако се размислим, понятието „виртуал”навлезе в живота ни с появата на интернет. До тогава хората със същия успех са се запознавали по обяви във вестниците...

-Събеседникът е реален. Така е, Наско, ние приемаме „виртуала” като даденост във вид на медиирано общуване и забравяме, че събеседниците са реални. Аз също не винаги успявам да кажа”извън форума” и употребявам „в реала”.

- Напразно, подминахте интересния момент с изживяването на „Образите”. Това явление е доста разпространено, особено в литературата.Някои от тях, носят добър доход на реалните си създатели.Практически ние всички тук общуваме чрез създадени”образи”, влезе в разговора Кети. Тя обикновенно слуша и рядко влиза в разговор.

- Да, навярно е така, Кети. Само че това се отнася до обвивката. Всичко останало е реално, такова, каквото е в живота.Има само повече неразбиране, защото постовете се четат невнимателно. Няма интонация, мимика, сила на гласа..

- Аз не разбирам, как може, възрастен човек, да не разделя вирт от реал, - оригинално, както винаги най-накрая обобщи Ели.

-А ти кажи, какво разбираш под «вирт»? Може би нещо различно от другите? Вирт=виртуал=виртуален свят, така ли да разбирам?

-Да, това имах пред вид, и общуването в мрежата.

-Ти не ми отговори на въпроса.Освен това, в мрежата не общуват.

- Кое не е ясно? Ние с вас във форумите общуваме във виртуален свят.

- Интернет и реалност е като мастурбация и нормален секс, пошегува се, както обикновенно Александра. Аз се зарадвах на репликата и, т.к. Ели можеше още дълго да говори за едно и също.

- Не е съвсем така... А като секс с презерватив. Мастурбацията все пак, не е секс, поддържах Александра в нейният стил.

Както винаги, неочаквано времето за нашето общуване изтече и аз приключих срещата.На срещи, ние рядко стигахме до някакво съгласие, но по-късно ставаше ясно, че някои променяха своите първични мнения по обсъжданите въпроси.

Редактирано от vidiya на 28.03.13 14:19.



Тема Re: медиирана комуникациянови [re: vidiya]  
Автор mo32® (Naan_kadavul)
Публикувано28.03.13 14:06



От три години водя група по психодрама в интернет.

Началото е покъртително!

В тоя дух, ето и нещо от мен:

"Обява: Фейбук групата "Не на глада в Африка" събра 100 000 харесвания. Търсим спонсор, за да ги изпратим на гладните деца в Африка"

Грубо е, но е по действителни случаи.

И още едно:
"Много хора харесаха събитието "Метеоритен дъжд 2012". Имаме запитвания от желаещи да присъстват: къде ще се случи? Друг популярен въпрос е: мога ли да го гледам по телевизията, от колко часа и по кой канал?"

"Бар на края на вселената"

___________



Тема Майката и бащата [re: Ajay]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано28.03.13 14:10



Нормално и очевидно е да има разлики в различни сфери на общуване. Сигурно има такива и при общуване в къщи и навън и т.н. За мен по-важното е, че ако си правим илюзии за човека отсреща, не ни е виновен нито той, нито средата на общуване (примерно интернета), а ние самите. Ние сме си изградили някакъв модел за идеален мъж/жена, за духовен водач или за нещо друго и на практика чакаме да срещнем някого за да му сложим шапката на нашия модел. Вярно, че в интернета такова припознаване е по-бързо заради големия избор и директността на общуване (ако се бяхме срещнали на спирката на автобуса сигурно нямаше веднага да си споделим всичкото това). Но пък, ако човек е практичен и търсещ, вместо да се опаква от виртуалността на интернета, може да използва това му качество за да види в КОНЦЕНТРИРАН вид СОБСТВЕНИТЕ си модели на поведение. Модели, които при стандартно общуване, ще се разредят в цял един живот и ще са по-трудни за детектиране.

Така че изводът за мен поне е да не съдим другите и да не им слагаме шапките, които ние самите сме им скроили. И да използваме предимствата на всяка среда за общуване.

Съгласен съм напълно, че обичта към себе си (му) е майката. Ще добавя, че бащата (му) в случая е вниманието да е в нас и да минава отвъд плиткия слой на ежедневното ни себепознание. Когато бащата влезе дълбоко и познае същността ни, майката ражда любовта... Първо към себе си и после към всичко наоколо.





Тема Животът е реален само, когато аз СЪМ [re: mo32®]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано28.03.13 14:39



Забавното е, че тези числа сигурно си ги взел от някое ВИРТУАЛНО общуване в интернета. Но като си започнал с числа, виждам, че поне с този ник си изписал над 10 000 поста в ДИРа само. При това, по-предишният ти е в дебрите на тема за ревността, към която не си проявявал офицално интерес и в клуб, към чийто патрон също не гориш от интерес. Което може да предположи, че сигурно си прочел 100 пъти повече постинги (поне такова е съотношението в съседната тема), което прави над 1 милион. А е можело през цялото това време да общуваш невербално, с интонация и звуци на живо... Но ти си предпочел виртуалното... Хм, в случая май реалното не издържа на виртуалното.



В по-общ план, обаче, ако човек е несъзнателен и вниманието му е само навън, дали ще общува с някого в интернет или на живо, най-често 100% от чутото ще са просто интерпретации. Понеже обичаш цитати, ще ти кажа заглавието на една книга на Г. Гурджиев, което написно точно като за настоящатата тема: „Животът е реален само, когато аз СЪМ”.

П.П. Ако тук не говориш за себе си и за собственото си поведение (а коментираш неща за ДРУГИ), мислиш ли, че среща на живо би променила нещо пък и включваща невербална комуникация със звуци.



Тема Re: медиирана комуникация [re: mo32®]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано28.03.13 14:42



...Пропуснах да поясня, че приликите с действителни лица са случайни....




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.