|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Виртуално и реално общуване
[re: ckитoмa]
|
|
| Автор |
Mиpo1 () |
| Публикувано | 26.05.13 14:16 |
|
|
Концентрацията сама по себе си не е нещо лошо, но в случая ще се напрегнеш малко повече, ще я задържиш ден или седмица, но накрая ще се умориш и тя ще се разпадне. Ошо подходът не е базиран на концентрация, а не ВИЖДАНЕ и ОСЪЗНАВАНЕ.
Като Виждането не е ударно на базата на концентрация, а на постепенно насищане на цялото ти ежедневие с внимание за това, което става в теб при взаимодействието с околното. Почти без усилие, но пък с наблюдаване на разните детайли в нас…
Събуждаме се сутрин и преди още да сме отворили очи се наблюдаваме. Минават спомени от отминалия сън, мисли, усещания… Наблюдаваме ги без специално усилие и без да ги съдим… Хм, и със затворени очи човек може да Гледа… После същото в тоалетната, банята, на масата, на улицата, при общуването с другите, в различни действия и бездействия… Интересно е и е забавно. Сигурно ще го забравяш хиляди пъти, но това е нормално. Важното е пак да се връщаш към Наблюдателя в теб. Такова удоволствие е, когато си пак в него. Все едно, че една вътрешна светулка светва.
Сега докато ти писах горното се потопих автоматично в дейностите, които споменах. Винаги има нещо ново да се види… Наблюдавам се докато ти пиша… Когато видиш нещо, осъзнаването се случва. А пък евентуално действие, ако е необходимо, идва от самосебе си.
П.П. А в контекста на темата, когато светулката свети, значи общуването е реално.
| |
|
|
|
Ето моят отговор за влюбването...
Влюбена съм…
Влюбена съм в нежността на душата,
в повикът извикващ красотата,
духът търсещ висотата,
и стремежът към добротата.
Влюбена съм в свежестта на гората,
аромата носен от цветята,
в цветовете обагрящи дъгата,
в синевата на водата и на небесата.
Влюбена съм в на слънцето светлината,
в тишината на залеза и зората,
във вятъра погалващ сетивата,
и покоя идващ от дълбочината.
Влюбена съм в искреността на словата,
в действията и задружността на съществата,
в блясъка присъстващ във очите,
в силата и чистота на мечтите.
Влюбена съм в невинността на (по)мислите,
в творенето на индивидите,
в поривът на сърцето да обича,
и на свободата изцяло се обричам.
Влюбена съм във волята на човека,
да постига съвършенството полека,
на Сътворението да благодарим,
и в Мигът-Вечност да се потопим.
Влюбена съм в чувството на пълнотата,
в допира и танца на телата,
в Пътя показващ правотата,
и водещ ме отвъд тъмата. (през тъмнината)
Благодаря за въпроса - от тогава все извира от мен...докато накрая седнах, потънах в себе си - Влюбена...
А ти?
Редактирано от Shalini fromnowhere на 23.07.13 16:54.
| |
|
|
|
Благодаря за споделянето. И за изразенето влюбване.
В контекста на настоящата тема за виртуално и реално общуване, ако това ти споделяне остане без общуване как то се прилага на практика на различни нива, може да се появи виртуалният привкус, за който ти (спомни си какво писа в началото на темата) и някой други хора вече споменаха по-нагоре. Предполагам знаеш историята за човека, която обичал целяит свят, но само съседа си не можел да заобича.
Та за това, ако искаш, разкажи как се проявява това влюбване на практика в различни ситуации? Къде са му границите? Аз ти дадох пример в предния постинг: чувстваш ли се свободна да може да се влюбиш в нещо ново? Да се отклониш от пътя, по който си вървяла досега вследствие на такова влюбване?
Що се отнася до мен, аз също съм влюбен. Преди малко изразих конкртено любовта си към Стушо и Дао Де Дзин. А сега тук изразявам любовта си и към теб.
| |
|
|
|
Нямам проблем със съседа - поне за сега и не обичам целия свят...
Не знам какъв е проблема в общуването като цяло тук, но в темата "Под кожата" споделих неща за себе си, за вътрешния си свят, за състояния, за чувства и т.н. , но явно както каза Л.Л. никой не се интересува от това освен самите нас...в началото не бях съгласна с това твърдение, но времето ме обори...
Друга причина, която забелязвам е че тук в клуба вече не се общува - позападнал е или е в затишие...или на хората им е омръзнало да се говори за вътрешни "луди" светове, а търсят развлечение във форма на надприказване, а не във форма на споделяне...
От както съм се регистрирала изразявам любовта си под различни форми, като последно я излях в стих обхващащ максимално и детайлно моите вътрешни разбирания и усещания ако мога да ги нарека...
А ти защо не кажеш повече за твоето влюбване...поне на мен ще ми е интересно
П.С. това , което съветваш Стушко в съседната тема - да се потопи и да изрази с ежедневни думи съм го правила и правя..Редактирано от Shalini fromnowhere на 27.07.13 09:44.
| |
|
|
|
Не знам какъв е проблема в общуването като цяло тук,
Е, аз пък знам. В този клуб, ако не си разчекнеш душата до сливиците и не разрешиш на модератора да свърши в теб, ти се обяснява или намеква, че не си за тук и не разбираш Ошо.
Просто е.
Съжалявам, ако бруталността на изказа ми те смущава, но нали това е политиката на клуба - максимално близо до същността и без украси (дрехи)...
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
| |
|
|
|
Явно аз съм от тези, които още вярват в добротота и споделянето, в сливането на душите...колкото и "воднисто" да звучи, на фона на днешния агресивен живот .
Харесвам директността ти...предпочитам я пред лицемерието и мазненето, както и криенето зад някакви сложени идеали...
П.С. е ако е така защо не сменяте модератора..;)
Редактирано от Shalini fromnowhere на 27.07.13 11:45.
| |
|
|
|
На теб все още ли не ти е станало ясно, че Ошо не е добре приет в България - преди години имаше мода, беше шик да говориш за Ошо, но с течение на времето запалянковците намаляха драстично, съответно това явление няма как да подмине форумите.
биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни
| |
|
|
|
И аз предпочитам директността пред лъжливото лицемерие.
| |
|
|
|
Писал съм в надълго в най-различни теми за любовта и влюбването, но нищо не пречи да продължа и тук. Влюбен съм в Живота, в неговата цялостност, в Цялото. И за да не остане това като абстрактно изказване ще ти дам примери.
Спомни си къде и как в тази тема намесихме думата „влюбване“. Дадох ти примера, че тръгвайки за Варна, може да срещнеш някого по Пътя и влюбването в него да те отведе съвсем другаде (въпреки, че ти държеше непременно всичко да е по първоначалния план). „Влюбен в Живота“ значи, че не ми е нужно да се фиксирам в плановете и в миналото, а действам именно от момента. Защото в момента го има целия живот, може да го усетиш, да му се довериш (любовта и доверието вървят ръка за ръка). Не е важна посоката Варна, Бургас или Косталево, а самото вървене в дълбок контакт с Живота. Естествено, че има земни грижи и физически нужди, но те не са в противоречие с влюбването. Точно както, когато сме влюбени съответно в жена или мъж, тези нужди не намаляват влюбването.
Влюбен в живота значи, че примерно сега като общувам с теб, цялото ми внимание е в теб... Усещам през това общуване Цялото и какво ми „казва“ То. Може да имам разни предположения за следващия момент, но се усещам отворен за целият спектър от възможности.
Относно това, което писа за общуването, виж нещата от различни гледни точки. Може би от твоя гледна точка изразяваш любовта си под различни форми, но може от друга това да е едностранен монолог. Поне аз досега те попитах в различни теми най-различни неща и останах с усещането, че в повечето случаи не ме чуваше (поне досега), защото не засягаше почти нищо по същество. Даже това стихотворение сега за влюбването дойде 2 месеца след като те бях питал. Така, че ако искаш да критикуваш другите, виж първо дали ти самата общуваш. Любовта е ДВУСТРАНЕН процес. А иначе, никой не пречи на хората наоколо да пишат към твоите споделяния.
Мoята любов към теб в момента се изразява в това, че се опитвам да засегна всичко, за което ме питаш. И ако нещо е останало нeсяно (Любовта е бездънна тема), що е време все е пред нас за доизясняване.
| |
|
|
|
Значи с теб ще се разберем тогава
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
| 
|
|
