|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
|
|
Благодаря ти, Shalini.
Трудно ми е да повярвам, че не можеш да намериш хубави ягоди на пазара, особено, когато са в сезона. Аз се наслаждавам в този миг (now and here ) без да чакам узряването им.
А Ошо с какво те впечатли и привлече?
| |
|
|
|
И още един оригинал:
I have heard about an atheist who was very much against God. To remind himself and his clients, his children, his wife, his friends, he had written in his sitting room in big bold letter, "God is nowhere."
Then a child is born the the atheist, a small child. He starts growing and learning. Learning the alphabet, he reads the sentence, "God is nowhere." But nowhere is such a big word for him that he splits the word in two. He reads, "God is now here." That mistake transformed the whole mind of his father. For the first time he could see that nowhere consists of now and here.
Osho, The Last Testament, vol. 1, chapter 23
Ошо разказва тази история поне на 10 различни места, но очевидно тя идва от английския език и далеч преди него.
| |
|
|
|
Ами тези от магазина тогава си бяха ГМО и ако затворех очите си трудно щях да ги различа от краставица ГМО
Все по -малко неща остават истински, заобикалят не все повече изфабрикуваните фалшификати- също като при хората ..
Когато полагам грижи за нещо, влагам своята енергия, внимание, медитация..., разбира се че се наслаждавам на самия процес, но при липса на резултат неминуемо ме спохожда разочарованието, което също отминава, но се замислям за липсата на резултат, задавам си съпроса "защо", търся причини в себе си, защото ако искам да ям ягоди, а предната година съм пропуснала резулатата, ще се замисля да променя нещо в техниката по отглеждане за да мога тази година да се наслаждавам и на похапването.
Ако продължавам да правя едно и също нещо не мога да очаквам да получа различни резултати.
Ошо ме грабна още с първите думи, първите редове които прочетох, някак докоснаха вътрешното ми същество, сякаш неговите думи влязоха в синхрон с него и от тази среща изпитах екстаз ...Жадно четях книга след книга,а после техника след техника...Не мога да отговоря точно с какво - описвам начина по който съм се чувствала от срещата.
А теб с какво те "грабна" ?
| |
|
|
|
Скъпа Шалини,
Наслаждаването е ТУК и СЕГА, а не следващата година или месец! Нали това казваше и ника ти. За мен наслаждаването е, че слушам Цялото, че съм в хармония с него в този миг, че тека естествено като река. Ако има ягоди за ядене – хубаво. Но ако няма, не това е най-важното, а какво има да науча в този миг. Може посредством отглеждането на ягоди Цялото да ме учи на нещо друго и аз, улисан САМО по резултата, да го изпусна. Естествено, че ако сбъркам нещо в отглеждането, мога да променя методиката, но нито за миг не забравям, че НЕ резултата от ягодите е важното, а слушането на Цялото!
И при мен ошовите думи влязоха в синхрон със съществото ми и при мен настъпи същия екстаз, за който споменаваш. И всичко това се задълбочи като опитвах различните негови практики и методи. И най-вече като прилигах всичко това в живота в най-различни реални ситуации… Ошо ме грабна с това, че ме запозна с Цялото... И го прави по такъв дълбок и всеобхватен начин… А бъди сигурна, че аз гледам детайлите от десет страни и ми е интересно да видя какво има във всеки протон или неутрон. Но покрай Ошо научих, че всичко си е на мястото си.
| |
|
|
|
Когато тръгна за Варна( пример) освен, че се наслаждавам на пътуването (а аз обичам да пътувам ) също така се надявам и да пристигна .
| |
|
|
|
За някой е по-важно да пристигне във Варна, а за друг да пристигне в себе си. Всеки сам си избира.
Може в Мездра, Търново или Павликени да те чакат чудеса, но фиксирана във Варна да ги пропуснеш… Целият ми реален житейски опит показва, че няма по-хубаво от това да си буден и свободен да усещаш, преценяваш и променяш действието си във всеки момент.
| |
|
|
|
Разбира се, че и за мен ще е по- важно да стигна да Себе си, от колкото да ходя до фиксираната Варна, където ако реша да не отида ще ме уволнят, ще гледам децата си как гладуват, но какво е това в сравнение с Просветлението...бих приела сделката, защото Просветлена ще гледам на всичко това по друг начин ...
| |
|
|
|
Просветление не бях споменавал, още по-малко някакви сделки. Но ако мислиш, че с фиксираност ще нахраниш децата си, твое право е да го избереш.
Когато си срещнала за първи път човека, в който си се влюбила, сигурно не си отивала целенасочено към него. Хм, може да си пътувала за Варна или за Бургас... Когато си срещнала Ошо, не си знаела предварително към какво вървиш. Най-хубавите неща в живота не се случват целенасочено, а просто трябва да сме готови да ги видим и да се възползваме от тях. Да сме отворени за тях...
П.П. Може в Пловдив, Мадрид, Париж или Соколаре, децата ти да се чувстват много по-щастливи. Но няма никаква гаранция дали си усетила правилно мига и разбирам напълно хората, които предпочитат познатия фиксиран път до Варна. Просто, споделям, че моят начин е по-различен.
| |
|
|
|
Съгласна съм, че нещата в живота не винаги се случват целенасочено...
Но когато сутрин станеш и тръгнеш за работа, очакваш да стигнеш целта си или твоя работодател те чака да пообиколиш малко изброените от теб градове и после те чака на целта..Или ти си измислил нов начин да храниш семейството си- може да споделиш и да науча нещо ново...
За да се влюбя, аз съм била готова да го направя и нямаше да срещна Ошо ако не съм имала определена осъзнатост...просто трябва да сме готови да ги видим и да се възползваме от тях... Понякога с теб говорим за едно и също, но пречупено през разбирането на индивида, което е нормаллно
Аз съм по склонна към ежедневната реалност, а доколкото те усещам ти повече говориш все едно "преразказваш книги"...Няма лошо- тук във виртула те приемам всякакъв
| |
|
|
|
Да, сигурно имаме много общи гледни точки, но е възможно да имаме някои различни и нека да ги осветлим, защото именно различията ни обогатяват.
Оставам с впечатление, че духовните същности извън ежедневната битова реалност ти се струват книжни и някак си далечни. Докато за мен те са съвсем реални, практични и ти говоря всичко в 1 л. ед. ч. Поправи ме, ако греша, но за теб най-важното изглежда са взаимоотношенията ти с работодателя и да нахраниш семейството (или поне това се оказва изведнъж проблемно в случая). Докато за мен всичко това е СРЕДСТВО за да опозная себе си и света. „Тук и сега” е нещо, на което би обърнала внимание СЛЕД като отидеш във Варна и си свършиш работата, т.е. това е някаква хубава концепция за свободното време. Докато при при мен е нещо, което което използвам ежедневно във всякакви ситуации, естествено и в работата. Даже, работата е много по-ефективна, когато си тук и сега в различните моменти. Но това не е цел, а просто следствие.
Ще ти разкажа една от стотиците истории, които ми се случват и които са свързани, хем с ежедневие и работодатели, хем с медитация и ”тук и сега”. Преди доста години бях студент в университета предпоследна година и усетих вътрешен импулс да уча френски език. Наблюдавах го и го последвах. Медитирах от известно време и понеже имах опит да слушам Цялото (това именно значи „да си тук и сега”), казах на близките около мен къде на шега, къде не толкова „Вижте, започвам да уча френски, значи ще ходя във френскоезична страна”. След 2 г. тъкмо бях постъпил на работа в един институт на БАН, една бивша преподавателка ми се обади, че неин колга в моя институт търси човек с френски за докторантура във Франция. Отидох при него, говорихме и предложението му беше много интересно (голям институт край Париж), а понеже бяхме колеги, знаех френски и имах отличен успех, административно всичко се нареждаше. Даде ми той матеирали за темата на работата и ми каза да му се обадя след няколко седмици за да задвижим нещата. И аз излизайки от стаята му си казах „Това ще да е”.
Четейки обаче материалите за бъдещата работа и започвайки автоматично да медитирам над цялата ситуация (което значи да я обхващам в цялост и дълбочина далеч отвъд ума само), усетих „вътрешни звънчета”, които започнаха да звънят в негативна посока. Темата на работата беше в една област, която не ми допадаше толкова и разбирах, че ако я започна се ориентирам натам за дълго, докато тематиката, която работех в момента ми харесваше и я предпочитах. Медитирах няколко дена и „НЕто” изкрастилизра въпреки, че заплата от предложението щеше да е поне 10 пъти по-висока от тогавашната ми. Отидох при човека, извиних му се и му върнах материалите. Колегите ми се учудиха много и ми казаха, че съм изпускал златен шанс. Но аз имах доверие на вътрешното си усещане и нямаше колебание.
Забавното е, че след 6 месеца дойде друго предложение за Франция, но аз бях реално почти без шанс, защото беше конкурс, за който трябваше да се подготви проект, много документите, препоръчителни писма, подписи от 4 различни човека и прочие всичко на френски (работа за няколко седмици), а аз научих в последния ден в 10 ч сутринта и трябваше да подам всичко до 18 ч същия ден във френското посолство, което беше 7 км от мястото, където се намирах. Но звънчето звънна „Да” и както се смееше един приятел, на който му разках подробно за всичките си премеждия през този ден (вкл. и че трябваше и да тичам крос няколко километра за да подам документите в 17:50), когато Силите ти отварят Пътя, всичко е лесно.
Аз само ще добавя, че когато човек е медитативно настроен към Живота, може да чува накъде и кога му отварят Пътя и останалото е просто течене като река... А в горния случай се оказах след години в същия парижки институт, но минах по друг път, който се оказа особенено важен за мен.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
| 
|
|
[
()
