Преди време взимах под внимание повече приказките- по- приказливите и надерени с дар-слово успяваха да ме "омотаят" и "запленят" (наивната ми черта).С времето и опита който трупах и ситуациите в които ме поставяше живота започнах да гледам какво правят хората, а не само какво говорят.

Сега срещам хора, слушам ги и първият въпрос ,който възниква в ума ми е :" А дали е така?.."Голяма част от хората съм ги определила ( колкото и в книгите да се казва да не се прави

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Важна е не играта, а осъзнанатостта..С тази дума живея сега.

И още ....- важни са хората, до които, когато се приближиш, лихорадъчно сваляш социалните си маски.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, така е, не отричам, че всяко общуване е реално. Във всеки момент, в който от мен излезе нещо - реплика, поведение, коментар, то е отражение на нещо в мен. И във всеки момент, в който отсреща ми реагират, то е в отговор на това, което са видели в мен и, в доста по-голяма степен, на това, което се случва в главата на човека отсреща (той и затова ги вижда нещата, и чува, по точно определен начин, не е задължително истините ни да съвпаднат - тази, която изкарвам навън, и тази, която възприема).
Въпросът е, че за мен общуване означава това, което казвам, да бъде чуто така, както го казвам, и от моя страна - да чуя и да разбера какво ми казват. Иначе просто си разменяме реплики и въздействия. Т.е. за мен реалното общуване е свързано с реално разбиране, за което се иска да се задълбочиш малко, да попиташ, да искаш да знаеш. Другото е бла-бла... днес времето е чудесно, птички пеят, честита пролет!... И в този смисъл, ако общуването на живо/ по телефона/ не-знам-си-още-как... ми дава повече разбиране, то това го прави една идея по-реално.

Извинявай, нямаш ли някакво по-човешко име/ник, че това от „От никъде“ не става много за обръщение?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Относно името специално за теб ще добавя и това - Shalini- за да ти бъде по- приятно да се обръщаш към мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинявай, нямаш ли някакво по-човешко име/ник, че това от „От никъде“ не става много за обръщение?

from now here

Благодаря за обяснението

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато слагах ника се доверих на вътрешния си глас...мерси все пак ,че ме светна за оригинала

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чудесно е, че навлизаме навътре и заменяме (реалното) общуване с (реално) разбиране. Да, не всяко общуване, било на живо или по интернет, води непременно към разбиране. Моят опит показва, че за да има по-голяма вероятност да разберем другия е съществено да се опитаме да разберем първо нас самите… Въобще, общуването с другия минава първо през общуването с мен.

Като се потопиш дълбоко в себе си виждаш, че няма принципна разлика между мен, теб и всички останали. Моите желания, стремежи, виждания, разбирания са като тези всички хора. Само трябва да се види, че човешките възможности са доста по-големи, отколкото някои си мислят. Или пък се самоограничават.

Тогава в общуването с другите хора НЯМА празни реплики. Каквото казваш, го казваш от центъра си. Защото на теб самият ти харесва така. Предлагам и на теб фразата на Гурджиев, която предложих на Мо по-горе „Животът е реален, когато аз СЪМ“. Наблюдавам ефекта й с години и е необятен...