|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
|
|
Видя, това което се опитвам да ти кажа е че постовете ти ми наподобяват книгите на Ошо- чета ги с удоволстие. Това за което пишеш, за това състояние на Сега е прекрасно, както и всичко което говори Ошо, но той е Постигнал и говори от собствен опит. Аз как да говоря за състоянието на просветление ако не съм просветлена- мога да си сътворявам красиви истории и състояния , но докато не позная няма как да зная . Ти за да говориш така или си постигнала или говориш за това състояние от книгите на Ошо(и каквото си чела още). Ако си постигнала е чудесно, но тогава се питам какво правиш тук в клуба! Усмихвам се на мислите които минаха през ума ми сега докато пиша , а те са- представи си просветления Ошо да пише в клуб . Аз поне не мога за сега
Поздрави
| |
|
|
|
Е, ама нали виждаш, Миро се наслаждава на самият процес...Тантрува с При -Родата в себе си и извън него, така като гледам по реакцията на ягодките му....май му отговарят със същото...Мда...взаимна любов на практика
| |
|
|
|
Отнасянето е че повтарям(мисловно) фразите например "аз съм тук" да кажем 5 мин. и после забравям, ума ми отлетял с други мисли . После пак се сещам и отново и така...Както вече написах опитвам се на този етап на бъда наблюдател на себе си и да харесам видяното- това е комфортно за мен.
| |
|
|
|
Как успяваш Видя? Аз имам малък проблем със себе си да слагам тези маски, но нямам силата на Ошо да съм пред всички каквато съм. Хората сме и различни същества...
| |
|
|
|
Как ли? Играейки...
Когато се научиш да играеш ролите си, ти ставаш свободен..
Каква е трудноста да играеш роли? Трудности възникват от това, че си пръвързан към определена роля – смяташ я за своя личност. Играейки постоянно една и съща роля, ти се отъждествяваш с нея до такава степен, че друга ти се струва невъзможна. Просто трябва да разхлабиш оковите, които те приковават към миналото и да се движиш към нова роля. Да влизаш в нови роли е хубаво. Само си помисли, това е само роля, игра, в която играеш.
В твоето/моето същество няма личност.Нашето същество няма роли. То може да играе всякакви роли, но то няма характер. За това вътрешната свобода е толкова красива. И така, просто бъди актриса. В един филм актьорът играе една роля, в друг –друга. Може би, сутрин актисата влиза в една роля, а вечер – в друга. Тя просто се изплъзва от една рола и влиза в друга – без всакакво затруднение, защото знае, че това е само игра.
Такъв трябва да е живота. Човек трябва да е способен лесно да влиза в роли и да излиза от тях, без да бъде привързан към нито една. И ти ще започнеш да чувстваш, че в теб възниква свобода и започваш да чувстваш истинското си същество. ....Обикновено хората остават винаги ограничени в една и съща роля.
...в играта
Играй ролята си, наслаждавай и се – това е толкова забавно. Но се отнасяй леко към нея. Не си струва да се безпокоиш за нея.
Каквато и роля, да играеш в определени обстоятелства, играй я с всички сили, с целият си потенциал - тотално. Но когато е приключена – не е важно, дали си постигнал резултат или си се провалил, - не се оглеждай, движи се по-нататък. Има и други роли, които ти предстои да изиграеш. Успехът или провалът не значат нищо; съществува само осъзнаването, че всичко е игра.
Когато животът ти се изпълва с осъзнаване, ти си ставаш свободна, нищо не те сковава и към нищо не си привързана. И нищо не може да те окове. Ти носиш маски, но сега знаеш, че това са маски; не ги считай за истинското си лице. И можеш да сваляш всяка маска, защото вече знаеш, че това е маска – и нищо повече. Просто я слагаш и сваляш. И тогава можеш да видиши истинското си лице.А да знаеш истинското си лице означава да знаеш всичко, което си струва да знаеш.
Поздрави
Редактирано от vidiya на 14.04.13 04:43.
| |
|
|
|
Тук ще получиш моят отговор
| |
|
|
|
Отново си го написала като по книга .Какво мога да кажа, освен Да така е хубаво да се прави -разбиране, осъзнатост и пак разбиране...теориите на идеите ни са красиви...
Представи си един убиец, той на повърхността върши своите убийства отнемайки свободата на други индивиди , после се прибира в къщи , потъва в своето същество и се чувства добре, свалил е своята маска, всичко е оставил навън и вътре си е постигнал мир и спокойствие. После решава да смени маската с тази на изнасилвач или крадец, но вътре в него всичко е наред- цари тишина...По теорията за маските би трябвало всичко да е в реда на нещата, той би трябвало да е Постигнал себе си.
Виждам искрените ти и добри намерения да помогнеш и аз имам такива подтици. Имаше една мисъл, която мисля гласеше: "Пътят към ада е осеян с рози( добри намерения)"- размишлявала ли си върху нея? Аз-да. Бях много наивна (може би още съм ) и когато откриех нещо което може да помогне на човек да постигне истината за себе си и да облекчи живота си , все се втурвах( като дете) да "помагам", но се "прибирах" в себе си само с разочарованието. Подтика към това да искаш да помогнеш и да бъдеш добър е силен - и върху това съм "медитирала"-предположенията са ми, че или така сме се родили с такъв инстинкт (като при моите наблюдения -не мисля, че всички хора го имат или поне не така развито) или идва от Егото- да се чувства значимо, че върши нещо...
Ти тук в клуба маската на гуру ли си решила да сложиш (съдя го по постовете ти)?Преди време исках да срещна учител , който да ме насочва (беше във времето когато бях наивна) сега разбирам, че може би нямам нужда от такъв, че живота се явява твоят най-голям учител!
Поздрави Видя с едно от любимите ми!
| |
|
|
|
Аз рядко не се съгласявам с теб, ама па ако все съм съгласен, нема кво да си кажеме.
играй я с всички сили, с целият си потенциал - тотално
"и така до края на света" или поне докато се пренапрегнеш и изкукаш тотално. Дори един актьор - професионален актьор - в даден момент се чувства износен, а и така изглежда, от твърде многото роли, които е изиграл, при все, че знае много добре, че това е просто игра, че персонажа не е той, че това са просто маски. Нашето същество може и да няма роли, но във всеки момент, дори не по личен избор ние сме в роля - измъкването от този кръговрат изглежда невъзможно, сваляйки маски, ние играем ролята на "сваляне на маски" и никакво истинско лице не се намира така. (или поне при мен тази фатка не се получава)
Да играеш роли е забавно дотогава, докато можеш и да не ги играеш - когато станат задължение, когато станат ежедневие и се превърнат в твой бит, тогава това е орис, проклетия и измъчва. Човек може да излезе от роля, от всички роли, когато вече знае истинското си лице - и тъкмо в това е проблематиката, излизаш от роля, за да си себе си, но не знаейки себе си, просто попадаш в поредната роля, автоматично.
Не може да е така - свободата не би трябвало да се нуждае от учене, по-скоро е обратното, ако се нуждае от нещо, то е от отучаване, да се отучиш да играеш ролите си.
биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни
| |
|
Тема
|
 Re: Ако бях Гуру на клуб Ошо, бих изрекла...
[re: fromnowhere]
|
|
| Автор |
vidiya ( I LOVE MY SELF) |
| Публикувано | 15.04.13 12:58 |
|
|
Ти тук в клуба маската на гуру ли си решила да сложиш (съдя го по постовете ти)?
Ха-ха-хаРазкошен въпрос! Благодаря!
Ако бях Гуру на клуб Ошо, бих изрекла...
Но не съм, а съм просто –писец ( електронен). Почти лето-писец и есеноно-писец за това, как еснта бързао идва, и, възможно,зимно-писец , въпреки, че ми е най-добре да бъда пролето-писец.
Според заключенията на бла-бла сферата в клуба ми се мислеше, по-скоро –чувстваше, а най-вече –медитираше. (говоря за петък )
Още едно денонощие медитирах, и написах новата тема (В мен, под кожата ми.. в неделя, като старт -за понеделник), защото чрез медитацията, можеш да си изясниш онова, което не се поддава на разума.
Изллагам по ред:
Отначало много мислиш, после се опираш в мислите и чувстваш-медитираш.
И ето, какво почувствах.Темата -В мен, под кожата ми..)
То е като след 20 години пушене и 20 месеца- изхрачване. Те –минаха. Няма смисъл да се обръщаш на опаки.
Защо мисля така? Защото прилича на сублимация. Изхвърляне на напрежението чрез формулировки. Цялата пара преминава в съскане, натиска – в бла-бла-бла, самоизразяване и рефлексиране, носталгия по онова, което още не е изветряло.
За това, предпочетох да „излея” енергията си, като разкажа, как живее Ошо, под кожата ми, как тече по вените ми и как тупка в сърцето ми и как дишам чрез него.
Натрупах си съдържанието ( това, което отлежа) и повиших градуса му и се явих гола - по същество.
Пиша от Душа, когато не мога да не напиша.
Пиша безплатно и без надежда на монетизация.
Посветила съм се да творя Живота си.
.........................................................................................
ПП. Благодаря, за поздрава от приятелчето ми Бруно Ройтер...
Редактирано от vidiya на 15.04.13 13:01.
| |
|
|
|
Постоянно тръгвам и все се връщам към простия факт, че не е важно какво говори/пише един човек, а какво прави. Крачката между мислите и действието може да е малка, но може и да е непреодолима.
Цялото Дао се изчерпва в един принцип, този на естественото действие, чрез не-действие, не-правене или безупречно действие, празнота, липса на желание, необвързаност с резултат.
Срещам се постоянно с много хора и всеки е със свой собствен и уникален мироглед. Ако човек стои само на ниво думи. Проблемът е, че 99,9% от хората, които срещам, не живеят по този мироглед. Просто красиви приказки, които заместват действието с бездействие. Не-действие = действие без усилие, естествено действие, но не и на бездействие.
Всички ние правим много неща, имаме много проблеми, но като се тегли чертата, всичкото усилие, всичката похабена енергия, в това число и красивите приказки, са безполезни. Нито ставаме по-здрави, нито сме по-жизнени, нито по-щастливи. А все си мисля, че ако поне тия три простички неща ги няма, значи човек просто бездейства, независимо дали се къса от напразно щуране и решаване на проблеми или стои като пън.
___________
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
| 
|
|
[