Виртуалното общуване е дискусионно, в най-добрия случай комуникативно, но то не може да достигне дълбочината на онова взаимоотношение, което представлява мълчаливостта - просто макар и безграничен, на виртуала му липсва просторност и откритост. Ошо дава един пример точно по разказа ти - как човек вместо да ходи на психиатър, тъй като е много зает, да му праща аудио записи и съответно психиатъра да му отговаря с аудио записи, това колко успешна психотерапия ли ще е.

Или друг пример - още от първата книга Ошо ми направи силно впечатление, но когато гледах клипове с него, останах поразен, думите сякаш изгубват значението си, какво казва остава на заден план, речта става фон, Ошо е целия център на случващото се на монитора, съвсем естествено и логично си зададох въпроса "а какво ли ще е да го срещнеш на живо" ...... и преди време гледах един компрометиращ филм за индийските учители, съотвено и Ошо включен в черния списък, но какво ми стана интересно в този филм. Интервюираха една понастоящем както разбирам писателка, но не й помня името, която е живяла в комуната, та я питаха за Ошо и какво отговори тя, започна така: Ошо е ... и тука млъкна, замисли се и пак .... Ошо е .... по кратък миг на мълчание ..... единствената дума, която намирам, за да изразя Ошо е, че празен, не знам как по друг начин да ви го кажа, но сякаш вътре в него, нямаше нищо и тази празнота просто нахлува в живота ви, обзема ви тотално .... и т.н. опитва се да го изложи нали, как това ти ебава мамата на психиката, живота и прочие.

Та на живо, едно докосване, един жест, един поглед казва в пъти повече, отколкото всички думи взети заедно - това поне аз не виждам как може да се почувства/ разбере във виртуалната сфера, не знам може би съм старомоден, но живото присъствие и общуване нищо не може да го замени, виртуала е сурогат, имитация на общуване, аз не един път ми иде да напсувам некой, но не с лошо, ала как да го направя, така че да не ме разбере на криво, такива проблеми на живо нямам. За да има общуване във виртуала всеки от участниците трябва да направи нещо, да напише нещо, да пусне снимка, клип, линк - в реала изобщо не е така, не е нужно да правиш каквото и да е било, за да има общуване, чрез самото присъствие на съществата, общуването се осъществява, от само себе си.

И лично според мен и според собствените ми наблюдения си правя извода, че дори виртуала оскотява хората - младите в тинейджърска възраст не знаят как да си правят кефа, не знаят как да се радват на живота, киснат по цял ден пред комповете и си фантазират, това е чисто зомбиране и за да устоят на живота извън интернета, посягат здраво към наркотиците и алкохола, те не можеш да ги видиш тавряз. Психотерапията ще е тепърва процъфтяваща професия - твърде много изкуствени неща се натрупват в живота и бита ни, и виртуала е едно от основните сред тях.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

Интерпретираш, усещаш ли се?

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Свежо разказче и съсвсем по темата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

кое?

Съгласна съм написаното от Ajay и exaybachay ...

Мисля, че хората трудно се разбираме било то на живо или във виртуала.Сложността на общуването идва от набора ни от разбирания, опитност, преживявания, желания, пориви, нужди...-всеки е един ограничен свят(не визирам просветлените) и колкото е по- ограничен, толкова по трудно става общуването. Всеки човек се "забива" в някаква област и си придава значимост с която парадира и се опитва да налага всячески( по възпитано или пък не толкова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трябва да се обичаме каза Ajay ,аз бих добавила и да се уважаваме
Чудесни пожелания, но за съжаление, те живеят в царството на "трябва", което започва от утре, а ние живеем в настоящето.

Всеки човек се "забива" в някаква област и си придава значимост с която парадира и се опитва да налага всячески
Какво би станало, ако всеки излезе от тоя безопасен кръг, тая зона на сигурност, която постоянно поддържа и хаби толкова много енергия за тази поддръжка? Няма да оставя въпросът без отговор, защото той има такъв отдавна: човек или ще се промени, или ще се върне отново в своята зона на сигурност. Какво определя промяната? Обстоятелствата разбира се: ако сме притиснати от тях, ние сме принудени да се променим. Биваме ли притискани от обстоятелствата, когато общуваме виртуално? Не разбира се! Та повечето хора приемат общуването в интернет като нещо "на ужким" и смятат, че всичко извършено там не е реално (това се дължи на несъзнателното ни усещане, че само 7% е реалната информация, която се пренася през тази медия, а всичко останало, 93%, е плод на нашето въображение; пример:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mo32® на 29.03.13 14:11.

Здравей, Мо!
Използвах думата "трябва" ,защото мисля, че много малко хора успяват да живеят в Сега.Това "трябва" е за хора които са си поставили някакви цели в живота, които искат да постигнат, но все още на са.Например ,ако един човек е просветлен (надявам се сега да не се отвори тема за просветлението

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Основната разлика между реално и виртуално общуване е на ниво канали за обмен на информация, т.е. от моя гледна точка въпросът се измества към 'доколко пълноценно е виртуалното общуване'.

Сигурно за много хора разликата между реално и виртуално общуване е свързана главно с каналите/средата за обмена на информация, т.е. с нещо ВЪНШНО. За мен обаче разликата е съвсем другаде и е свързана с това доколко общуването води до някакви реални промени в мен, доколко се осъществява реално взаимодействие с мен. Т.е. акцентът е върху субекта, общуващият. От медитационна гледна точка тръгваш винаги от себе си и разликата е съществена.

Когато ТИ си водещата и 0.1% „широк“ канал на общуване може да е важен и решаващ. А ако чакаш средата да свърши взаимодействието и 100% общуване на живо може да си остане виртуално в смисъл на плитко и неводещо до нищо (с изключение на загуба на време). Сигурно си виждала безброй такива уж реални, а на практика празни общувания. А нещо видяно в книга, филм или интернет (които би трябвало да са виртуални), може пък да те промени реално.

Забелязал съм как хора, които в интернета се оплакват, че „това не било като общуване на живо“ (не знам защо някой си мисли, че би трябвало да е такова и го сравнява с такова), всъщност търсят в интернета нещо, което не са намерили на живо. Но понеже и в интернета го няма и се разочароват отново спомняйки си с носталгия за общуването на живо. Но всъщност се въртят в омагьосан кръг, защото проблемът (и решението му) не е в средата, а в тях самите.

Ошо казва нещо, което има отношение по темата: „Не истината е покрита с воал (който да трябва да махнем), а ние самите сме покрити с такъв воал“. В нашия случай не средата/каналът са определящите, а нашата възприемчивост и будност. Ако се вгледаш по-внимателно, ще видиш, че всички ние сме непрекъснато в реално взаимодействия с много хора, сили, енергии, взаимодействия... Хм, ако някой смята, че общува виртуално в който и да е момент, значи просто е заспал и самият той е станал виртуален. И сигурно такова виртуално общуване не е пълноценно. Но пък, ако си центрирана в себе си и възприемаш всеки миг от живота си като РЕАЛЕН, общуването ти със сигурност ще е пълноценно независимо от каналите и средата.

П.П. Виждаш ли паралелите на тази тема със съседната за ревността?

Според мен има разлика между въздействие и общуване. В първия случай информацията стига до теб и те променя, а комуникацията е двупосочно движение, партньорство.
Може би съвсем принципно и в крайна сметка важното е какво стига до теб, но в конкретна комуникация това, което те е стигнало и променило, излиза в посока навън.