Виждам, че не разбираш какво ти казвам.
е, ако си кажем честната, то няма и какво да си кажем - вярно е, че не съм разбрал какви глупости си имал предвид, та сега е мой ред да се извиня, ала няма да го сторя, тъй като ....... какви са тези глупости по дяволите, как ги направи такива изводи, дали ги смяташ за поучителни или може би забавни, или пък мъдри не знам, ала за мен са кухина отсекъде.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

Уж, агония и безнадежност, пък се оказва "настинка" от тъга някаква обикновенна . Хм, виж как с неправилни диагнози и преувеличаване щях да те погреба за едното нищо. Рдавам се, че си жив (и пълен с надежди).

I am!
I am love's musician playing for joy.
~Rumi

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

съдба от кръпки ... разкъсаното сърце, се опитва да пришие късчетата със сълзи.

Обикалям без душа, дните избледняват, а зад затворените си очи вися, толкова самотен - просто си търся дом, във всяко лице, което виждам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разхождах се горе в планината - посегнах да откъсна цвете, но то откъсна мен и се озовах в постелята на тревите.
Небето ме погледна и рукнаха сълзи.
Не знам защо.
Не мога да те разбера, но всичко бих ти дал.
Не знам какво да направя за теб, бих свалил и ризата от гърба си.
Ах коматче хляб, коматче хляб.
Луната е пълна, косите несресани - наоколо разхвърляни са прашинки в лудешки танц.
Никога не ме напускаш, дори когато те гоня от мрака, идваш пак и пак.
Изтръгваш всяко съмнение, подаряваш ми дихание, оставяш ме без дъх - за това винаги ще си с мен, за това винаги ще съм с теб.
Ти винаги ще си това, което никой не може да ми даде и аз винаги ще съм до теб, и да изгрее слънцето, и да не изгрее - и да изгрее слънцето, и да не изгрее, винаги и винаги .......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Exaybachay на 21.12.14 15:18.

Понякога е много добре, че няма какво да кажем - когато няма как да го кажем, когато не можем да го кажем.
Понякога е много добре, че няма какво да направим - когато няма как да го направим, когато не можем да го направим.
Това е и това е много добре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи какви странни хора са жените - или може би аз съм станал вече достатъчно странен, че не само себе си, ами изобщо никой не разбирам. :Д

Да - разбира се, след толкова време, как влизам само. Извинявам се, за което - но днес просто си замислих, какво нещо е промяната. Така както историята на човечеството е разделена на преди и след Христа, по същия начин историята на моя живот може да се раздели на преди и след Видя. Прости Миро - но дамите са с предимство, все пак.

Току що ми биха шута - за пореден път, значи това уличните псета от квартала не изяждат толкова шутове, колко аз. Какъв мил и приветлив свят само. И защо - защото съм обичал и друга. Защото в сърцето нямало място за повече от един. Защото съм опитвал да запълня празнотата от Видя. Простичко преведени тези клишета - ревнуват от моята любима приятелка. А даже не са я виждали поне - шантава работа.

И сега - как аджеба да обясниш на тези инак прекрасни девойки, които ... не че минават през живота ми, а по- скоро ме подминават, че да наистина в сърцето има място само за един, и това не е някой мъж, а самите те. Как да им обясниш, че щом обичаш, просто обичаш - че обичта е състояние на съществуване, а не мерака да освободиш малко напрежение чрез секс.

В един от последните ми разговори, който проведох с Видя - за съжаление стават все по- редки и по- редки, трябва да й купя цветя на тази мадама, че нещо е разочарована от мен ми се струва - й се оплаках, че след толкова години и на медитиране, и на практикуване, и на четене, и на почивка от всичко това, се чувствам до никъде .... и моля ви представете си, тя ми се изсмя, което ме озадачи и не стига това, а и ми отвърна "че и аз съм до никъде", с което както си е му е реда, хептем ме изуми. Айде нали за мен - ясно, ама пък и при нея да е така, вече е странно, а още по- странен е начина, по който ми го казва: все едно нищо кой знае какво. Какъв човек само, какъв човек - хайде иди се кусури после, че си до никъде. То не остава мегдан за такива негативни размисли. Един вид - сичко е ок, какво си заревал. Та така и стана - от само себе си.

Ала тъй като живея все пак сред хора, то и да не искаш, сравнението се случва - в смисъл, че виждаш как се разминавате, че например ти говориш за круши, те разбират орехи. И покрай тези дами, които все се надявам да стане нещо по същество се замислям - че аз както съм до никъде, всъщност съм отишъл доста далеч, просто поради не знам каква причина, рядко се обръщам назад да погледна. Т.е. мисълта ми е, че не само съм загазил, ами и загазвам все повече - никак, ама никак не може да ми се получи с някое момиче, пък как да кажа ..... хубаво ми е и ми се иска. Всъщност имам усещането ,че май за това съм се родил - не ща това, онова и разни велики неща, просто да си споделим известна тишина, път и чувства с някоя мадама. А аз имам много вече - това е странен феномен, нищо не правиш, пък то пак се случва, изглежда вече не мога да ги спра тези процеси, какво ме очаква не ми се и мисли, дано само да е от пожелателното.

Въобще си няма идея как да постъпя. Викам си, трябва да скрия Видя от живота си - като онази будистка мъдрост, дето като срещнеш Буда по пътя да му резнеш главата. Ок, ама .... аз .... да режа глави .... и то на Видя.... ееееее, егати грозното, честно. Някак не ми се връзва - сега Видя да ми е виновна, как да кажа, хайде нема нужда от будистки наставления. И като я скрия какво - че то рано или късно, все ще се досетят, че "ооо, ма ти не обичаш само мен" ..... ами добро утро.

После друго си мислех - платени момичета. Ок, нали не, че имам бол пари, но това да е проблема - обаче, аз съм по тази готината част, искам сензи, искам тишината, искам взаимност. Пак не става. Изобщо девета глуха - нищо на никъде. А пък какво друго - другото някак не ме вълнува, не ме раздвижда, не го и търся, карам ден за ден и просто чакам заветния миг, и да си вървя. Пък съм младо яре все още, знае ли се - например сто години живот ме чакат още, оле майко и всичките все така, чудо. Не ща. Да се фърля нейде преждевременно - за две неща ми е: едното, че е грубо от моя страна спрямо съществуването; а второто, че ако има нещо вярно с тези прераждания, то пак ше е същия хал, пак се завърта колелото.

п.п. не, че ви ангажирам с нещо - но не отказвам съдействие, никак даже. Минах така, че като си го напиша тука е някак друго яч - може да ми дойде муза нещо, идея някаква, знам ли.

2050 г. Земята се е променила много, има обитаеми полети до съседните планети. „Дързост и красота“ отдавна е свършил. Но Стушо продължава да разказва за принцеса Видя... Събира се вече материал за едно Евангелие.

Авторът на това Евангелие обаче явно буксува с години. Заседнал е някъде и ако човек проследи мненията му тук ще види, че не отлепва... Върти се в омагьосан кръг... Колкто и разни хора да се опитвта да му помогнат. Не знам дали причината е същата тази Видя, която в един момент му е помогнала, но след това е станала за него като обсебване.

„Платени момичета и сензи с тишина“. Чудя се как може въобще да хрумне такава идея... Толкова ли е сложно с неплатените? Но ако непрекъснато си им проповявал Евангелието си, нищо чудно да са започнали да ревнуват от него.

А в Евангелието трябва да пише, че ако в теб им сензитивност и тишина, ще я откриеш навсякъде. Включително и в жена, която ще бъде привлечена в теб именно от нея, а не от нещо друго (финикийски знаци и прочие). Така че, каквото сееш и развиваш в теб, такова привличаш.

Ако се чудиш все още как се излиза от буксуване, наблюдавай една кола, която го прави в калта или снега... Щом един произволен шофьор може да го направи, защо не и ти.

Огроооооооомно благодаря Миро - даже бих желал да ми пишеш още поне малко, ако нямаш нищо против.

Огромно благодаря на Видя - огромно благодаря на сестра ми и съвсем не на последно място, огромно благодаря на Ошо.
Невероятни сте всичките!!!


За да не звуча многозначително и същевременно да не разказвам банални истории - подлъгах се, ма този път много, много здраво. Плесницата този път беше силно отрезвяваща.

А защо Видя - да поясня. Да прав си, но надявам се да разбереш. Преди година-две тя ми каза нещо очевадно и подразбиращо се - не търсиш момичета, с които имате общ интерес. Съответно моя интерес е осъзнаването, опознаването на самия мен, медитациите и както се следва, търся момиче, което се интересува от осъзнаване, да опознава себе си и да опитва медитации. Деликатния момент е, че когато заговорим кой какво при кого е пробвал, минал и опитал - то няма как да не спомена и Видя. Тъй като тя е човека изиграл ключавата роля в този ми интерес - нали: не съм ходил по ашрами, не съм ходил при гурута, не съм имал духовни учители - то разказвам каквото си разказват и останалите, че съм срещнал еди коя си жена, че ми е показала това и това, че я уважавам и съм й дълбоко признателен.

Смятам, че е нормално и достойно - не виждам защо да е грешка. Когато ми разказват, че били например при еди кой си гуру, две години, в еди кой си град - даже какви неща ми разкаха за някои местни из дира хора ........ - аз не правя някакви сцени от това, не изпитвам ревност, завист, напротив: изслушвам внимателно през какво са минали, какъв опит имат и т.н.

Редактирано от Exaybachay на 04.09.16 17:14.