Това, което е за нея, явно не може да го промениш. Гледай обаче за себе си как да не подлуднеш и какво може да научиш от тази ситуация, която със сигурност няма да е вечна.

Не знам какво може да се научи от такава ситуация - и ситуацията, и научаването е, как не можеш да погребеш мъртъв човек. Обичайно все си пожелаваме дълъг живот, ма за какво му е на човек, останал без ума си.

Остави баба си, гледай себе си, какво ти може да научиш. Преданият на делото на Ошо винаги има какво да научи от всяка ситуация, защото Цялото я е подготвило специално за него.

То ти си знаеш, ма за мен не е така - уж да се учим от всяка ситуация, а какво да научим от ситуацията със старите ни родители ..... да гледаме себе си, пък те да се оправят.

Привет,
ако случайно стигне поста до теб - ако може, бих искал да разговарям с теб, да те питам нещо конкретно.

Поздрави!

Питай, какво чакаш.

Имал ли си от онези сънища, в които се събуждаш - почти всеки човек е преживявал това, най- често в детска възраст; надявам се сещаш за какво говоря?

Та въпроса ми е - ако си имал такива, ако имаш някаква опитност с това явление, то как излизаш от съня, как се събуждаш? Питам, защото на мен преди години ми се случи, но останах много дълго време в това състояние и към днешна дата изглежда съм натрупал страх. В съня се бях стресирал адски много и едвам запазих някакво спокойствие - честно казано не се сещам друг път да съм бил толкова уплашен, колкото тогава.

Описанието ти се е получило неточно „Как да се събудя от сън … в който се събуждам“. Пък и нали си се събудил, а и са минали години, какво толкова.

Сън (какъвто и да е) е когато вниманието ти хванато в някакъв (външен) обект. Будност е точно противоположното – вниманието е в теб, угасил си телевизора. Пробуждането е процесът на насочване на вниманието от вън навътре. И с трикове не става.

Повечето хора целия си живот прекарват в сън, а ти се разтревожил за един микро епизод от него. Истинското разтревожване и истинският страх е когато осъзнаеш, че от един епизод на съня през нощта, преминаваш в друг през деня и така безкрай… Безкрай!

Описанието ти се е получило неточно „Как да се събудя от сън … в който се събуждам“. Пък и нали си се събудил, а и са минали години, какво толкова
Знам, че звучи неточно, но е точно така Миро. Явно не си имал такова "сънуване" и ..... може би си мислиш, че си въобразявам нещо. Да описвам с подробности, едвали има смисъл, а и в момента пак не се чувствам добре, та ще стане още по- объркано, ако се опитам.

И все пак - какво толкова наистина. Особено положение е това .... В действителност подозирам, че 99.99% от хората, ако имат същото преживяване, вече да са го забравили до сега и едвали ще се стресират нещо. Не знам защо се случи така с мен, бил съм в не малко рискови/ стресиращи ситуации и считам, че ако не нещо повече, то поне съм се справил прилично, обаче това ми разказа играта!

Какво толкова ...... Сам съм се питал Миро и бих казал, че ме хвана кошмарен страх, че може никога да не излезя от този сън. Какво що вътре в съня, след около три часа се събудих - и се оказа, че съм спал около 15-20 минути и бях, като пребит, ама адски изтощен. И от тогава ме е страх да заспя, което започна вече да се отразява и на здравето ми. По цели нощи и дни не спя - надявах се, че от някъде ще изкочи зайчето дето се вика, ала само ставам по- зле. И сега се опитвам да взема някакви мерки, около мен искат по лекари да ме водят, аз не се давам все още, защото .... как да обясня това на медици, ще кажат биполярно разстройство и хайде с гадните хапове. Не искам това! Сънищата аз ги правя, това събуждане в съня аз го правя, цялата тази бъркотия е моя, не вярвам в хапчетата, трябва аз да се балансирам, аз да се осъзная, това искам.

А още по .... сега, като ти кажа и ще ме питаш "ти майтапиш ли се с мен", ала е факт, какво да направя, като е така, както го разказвам. Та - освен, че се научих как да се събуждам в съня, то се научих и как да не допусна да се случва спонтанно. Но това не е ок, лудница е всеки път преди лягане да се настройвам, да не се събуждам в съня. Пък и не съм уверен в себе си, знае ли се, все някога пак може да се случи. А онова, което до преди това никога не се бях замислял е, че като се учиш как да влизаш в сънищата, то редом с това трябва да се учиш и как да излизаш - а това идея си нямам как става и никъде никаква информация не съм намирал по въпроса, то просто се случваше от самосебе си, да остана буден в съня около пет минути, айде десет да са, но не повече и излизам от съня, но в конкретния случай отидоха часове и .... стана тя, каквато стана.

Благодарско, че все пак се отзова!

Това което си нарекъл „събуждане в съня“ се нарича „осъзнато сънуване“. Забележи, то си е пак „сънуване“, макар че е много по-реално.

И какво става като заспиш след тази случка? Колкото и да не искаш да заспиваш, със сигурност тялото ти заспива рано или късно. Не виждам да си написал, че се повтаря страшната ситуация. Пък и си се събуждал всеки път. Къде точно е проблемът?

Не знам дали си чувал, че има хора, които в един момент ги е хващало хваща страх, че като заспят, няма да се събудят от нормалното спане. И изглежда логично, защото няма никаква гаранция. Въобще, човек може да си създаде страх (съвсем реален) от какво и да е. И ако се огледаш около теб, почти всеки човек в даден момент си е създавал фобия от нещо (кола, вода, високо, тъмно, вътрешна енергия и прочие).

На мен ми се струва, че проблемът при теб не е осъзнатото сънуване и събуждането от него (пробвай да медитираш в осъзнатото сънуване и рано или късно ще се събудиш), а във фобията, която неволно си си изградил.