|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
|
|
http://www.youtube.com/watch?v=S4XJnKY_VBI
La Puerta Del Cielo
| |
|
|
|
Да, мотивацията е много важна. И точно понеже не съзирам каква е точно у теб мотивацията да направиш това, те подканям просто да си я изясниш. Досега разбрах какво НЕ ти харесва в досегашния начин на живот, но не разбрах какво точно искаш. Не съдя ни най-малко избора ти (от моя гледна точка, град, село, гора - все тая), а се опитвам с въпросите си да ти помогна да си го изкристализираш
Влиянието на природата, селото и града със сигурност са различни за всеки един от нас и колко да ти споделяме нашите мнения, важното е ТВОЕТО усещане. Защото то именно ще те води по дългия (селски) път.
Миналата година попаднах случайно по ТВто на един френски филм отпреди 20 г., който описваше много точно почти същото, за което ти говориш. Група от 10тина човека бяха решили да живеят заедно в една крайселска ферма на базата на духовни и еко принципи. Обаче се оказа, че всъщност всеки един от хората беше движен от различна мотивация:
- един не обичаше градския живот и му беше писнало от него,
- за друг важното беше следването на някакво духовно учение,
- трети беше остана без работа и това беше добър изход,
- четвърти беше просто на вълна „еко”
- пети нямаше приятели и в тази група си намери едно голямо семейство,
- а шести (главният герой) просто дойде там, защото се влюби в една от жените там...
И понеже мотивациите им бяха различни, не след дълго започнаха конфликти и след още малко време всичко започна да се разпада...
Колкото по-ясни и сходни са мотивациите на хората, толкова вероятността да просъществува такъв ашрам/център/група е по-голяма.
| |
|
|
|
Като спомена село и изникват едновременно 3 различни представи:
1. Класическото българско село с животните, полската работа и най-вече с игрите на открито. До 14 г. годишна възраст 1/3 от времето (всичките ваканции и половината от останалите почивните дни) прекарвах там.
2. Вилните зони, които са нито риба, нито рак. Но пък човек може да ръчка на воля в 1-2 дка земя. Животни почти няма с изключение на пчелите, на които реши да се отдаде баща ми при пенсионирането си.
3. Западноевропейското село, където за добро или лошо по улиците никъде няма да видиш следи от животни (а такива има и там). Понеже комуникациите са нормални и повече от хората предпочита да живеят именно там.
| |
|
|
|
Благодаря за мнението,определено налучкваш важните моменти , в които ума може да ме подведе. При мен са налице всички тези различни причини ,които са събрали хората в този френски филм. Според думите ти максимално добрият вариант е всички да преследват една ясна цел,това гарантира повече здравина и гъвкавост в една група.Абсолютно логично е,съгласих се
La Puerta Del Cielo
| |
|
|
|
Западноевропейското село, където за добро или лошо по улиците никъде няма да видиш следи от животни (а такива има и там). Понеже комуникациите са нормални и повече от хората предпочита да живеят именно там.
От написаното по-горе си направих следните бързи заключения:
След като комуникацията е нормална ,значи хората са по-естествени. Когато си естествен,следваш вътрешните си подбуди ; матрицата остава в града.Не зависиш от глобални икономики,не си в толкова убийствена конкурентна среда,дишаш по-чист въздух,храниш се със по-чисти продукти,стягаш дупето и корема на нивата
La Puerta Del Cielo
| |
|
|
|
всички да преследват една ясна цел,това гарантира повече здравина и гъвкавост в една група.
А е виж сега има една история за четирима човека с имена: Всички, Всеки, Някой и Никой.
Имало важна задача, която трябвало да се свърши и Всички били сигурни, че Някой ще я направи. Всеки би могъл да я свърши, но Никой не я направил.
Някой се ядосал, понеже била работа на Всички. Всички си мислили, че Всеки би могъл да я свърши, но Никой не осъзнавал, че Всички няма да я направят.
Накрая Всички обвинявали Някой, когато Никой не направил това, което Всеки би могъл.
п.п. смени "задача" с "цел" и ще разбереш
Редактирано от Exaybachay на 15.12.11 20:30.
| |
|
|
|
задача е синоним на задължение в твоя разказ,а цел е нещо което се преследва по-скоро по желание или по сърце.мотивацията е абсолютно различна ,когато съществува думата "трябва" и когато е "по желание". в строителството твоята история е заменена от лафа "бояджията ще го оправи",тоест прехвърляме топката на друг . когато човек притежава самосъзнание,няма нужда от контрол,задължение или нещо друго. като цяло разделям хората на такива със самосъзнание и такива без. сети се сам , кои са индивидуалност и кои не . аз не бих разчитал на човек без самосъзнание
La Puerta Del Cielo
| |
|
|
|
Как разбираш, че един човек е със самосъзнание - какво ще рече "човек със самосъзнание" ? (може би според различната мотивация - "трябва" и "по желание")
| |
|
|
|
Да намериш няколко човека, които да преследват точно тази твоя цел, ще ти е определно трудно. Хм, ако намериш примерно една жена да ти кандърдиса на акъла (не да следва всичките твои цели) - ще е пак практично постижение и действай. Но нищо не ти пречи да действаш и сам. С изключение, че ще ти е трудно да си сам в смисъл, че в теб ще ги има всиките тези хора с различни желания... И конфликите ще са в теб.
За това ти предложих медитацията, защото от много разнопосочни хора ще те превърне в един, който "тече като река". Даже някои казват, че ще те превърне и в никой, но това може да ти звучи по-плашещо оттова да отидеш на живееш в Странжда Сакар без знаеш какво точно ще правиш там.
| |
|
|
|
Имах предвид под комуникации "инфраструктура" от всякакъв характер. Но и човешките отношения са със сигурност по-различни.
Като споемна нивата, работил ли си полска работа пък и животновъдна също? Защото това не е като половин час фитнес на ден и после "чао". Ако селският романтизъм е подплатен наистина с реално желание - пробвай поне за месец и разкажи после какво е станало.
П.П. Може да ти намерим някоя селска къща, а пък работа там - колкото искаш.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[
()