Дух, душа, висш Аз, и др. термини само объркват.

Все пак под Духът, Азът, Божествената частица в човека, Атман, Висшето съзнание - се разбира това, което е истинската същност на човека, вечна и нерушима. Това е Единното Съзнание, което наричаме Бог, което се проявава в милиони форми, но все пак е НЕДЕЛИМО! То само се идентифицира с отделните обекти, тела и така играе божествената си игра Мая.
Духът е висшето съзнание, което няма индивидуалност, няма форма и име, защото не се идентифицира, не се отъждествява с формите, въпреки че дава живот на формите.
Това съзнание е просто ОСЪЗНАВАНЕ, УСЕЩАНЕ ЗА ПРИСЪСТИВИЕ, ЗА БИТИЕ.

Май много сложно ти го обясних, а трябваше с две думи - Човек, който е осъзнал своята истинска същност и живее постоянно с това съзнание не се чувства отделен от цялото, въпреки че привидно живее така и естествено че различава другите хора и неща. Той няма усещане че е ДЕЯТЕЛ, въпреки че проявява желания и собствена воля. Няма усещане за его.

ами аз всъщност ги знам термините, интересно ми беше твоето лично мнение, което евентуално се основава на някакви преживявания, ако имаш такива?

ти чувстваш ли се постоянно така както описваш - "Човек, който е осъзнал своята истинска същност и живее постоянно с това съзнание не се чувства отделен от цялото, въпреки че привидно живее така и естествено че различава другите хора и неща"?

това, което аз наричам дух, са нефизически същности, някои от които може би имат физическа страна, но много много рядко ми се е случвало да вляза в контакт с духа на някой човек, който физически присъства наоколо. много по често имам усещане за тази духовна същност, без да знам (и честно казано без да ме интересува особено) нейната материална страна, ако има такава. не бих казал, че имат индивидуалност в човешкия смисъл, но определено са различни една от друга, поне така го усещам.

Мисля че причината да последваш някога някого за каквото и да е, е усещането за истинност, прекарано през личната ти опитност, а може би и усещане интуитивно, когато усещаш рядка близост с другия човек. Всеки на всеки може да е учител за нещо, в което е по-напред. Само че учене истинско става само в условията на безусловно приемане и разбиране на душевността на другия, тоест интимност.
За мен връзката учител-ученик е винаги двупосочна - тоест всеки е и в двете роли едновременно. Да, така мисля.
Не знаех историята за плуването - благодаря, че ми я разказа - готина е.

Това за което ти говориш като дух, е друго.

По-скоро е както казва Миро, моментите на осъзнаване, като присъствие, когато забравяш за себе си. Това е духа или божественото съзнание, Атман. То е състояние на безпристрастен наблюдател, няма собствени характеристики и привързаности.

Духовност за мен не е хармонията между дух и тяло, а хармонията на духа в материалната действителност, в която е сега. Щом е слязъл на материално ниво и е заобиколен и от други субстанции (енергийни, емоционални и метални) значи все пак някакъв смисъл те трябва да имат за него. Приятели, които имат спомен от моментите между смъртта и следващото раждане са ми споделяли, че когато духът е без физическото тяло се чувства естествено много по-"лек" и свободен, но пък му е много по-трудно да се развива. И както те се изразяват, развиването му там е точно както един човек би развивал мускулите си с дунапренени гирички. Моите косвени наблюдения от взаимодействието на духа ми със заобикалящото потвърждават до голяма степен тези наблюдения.

Забележи как в дискусията ни, твоето внимание е непрекъснато около парите, цената на еди какво си и т.н. Ако луксозният ресторант и джакузито бяха евтини, може би щеше да ги приемеш. Докато за мен просто тези неща са ВТОРОСТЕПЕННИ. Кой където иска, там да вечеря и каквото кола иска да кара. За мен е важно дали посредством него Цялото ще ми каже нещо за развиване на моя дух.

Ето ти казваш, че една купичка ориз е достатъчна на тялото и че може да се къпеш в реката. Животът и човешката същност са обаче много по-комплексни от въпросното разсъждение и както си забелязал сигурно, ТИ самият не ядеш само ориз и не ходиш да се къпеш в Перловската или други рекички. И ако умът на някого иска примерно скъпа кола и въпреки медитации и осъзнавания продължава да го иска, нека този човек да ВИДИ какво е това скъпа кола и да се убеди дали наистина му е нужна. Но не съм аз този, който ще го съди. Аз отговарям за себе си.

Моята гледа точка за духа (и развиването му), ума и тялото я описах в предния си постинг към Avantura. Умът не е нещо което балансира духа и тялото, а тялото и умът са СЛУГИ на духа. Добрият господар обаче се грижи за слугите си, както и ги държи изкъсо, разбира се. Защото слугите имат своя функция!

За мен приятел ми е Цялото. И когато казвам "партньори", нямам предвид бизнес партньори, а има предвид хора, които ми ПОМАГАТ пряко или косвено. Ако искаш ги наречи и приятели.

Ами ако не искаш да му даваш пари на съученика си Иван, не му ги давай. Ти си преценяваш. Но ти самият каза, че парите са едни хартийки. И кой знае, може Цялото да ми го е изпратило този Иван за да ми покаже колко съм привързан към парите и как за да се срещна с приятелите си не съм готов да дам някакви си 10 лева (а приателите ми може да са ме търсили, но да не са ме намерили в твоята хипотетична история). Пак ти казвам, акцентът ми въобще не е върху парите, а върху евентуалната среща с приятелите и нейния смисъл. Понякога може да научиш неимоверно много от хора, които далеч не са ти приятели (не знам ходил ли си в казармата?).

Но като казвам, че акцентът ми не е върху парите, това не значи, че се правя на сляп за тях и не им обръщам внимание. Напротив, смятам ги за много полезно и даже ДУХОВНО изобретение. Първо, защото са способствали за материално-техническия прогрес, който косвено може да способства за духовния. И второ, на психологическо ниво са идеален тест за всякакви "духовни" хора. Ако един ден имам повече пари, сигурно ще давам големи суми на разни "духовни" хора и ще ги гледам реагират.

Казваш ми "ти плащаш на партньори за да се развиваш". Не, аз плащам на тези хора, защото те са ми искали пари. Иначе съм се учил и от много хора, които не са ми искали пари. Акцентът ми е върху УЧЕНЕТО, парите са дреболия! Забележи, че аз никога не съм искал пари от някого за да му покажа нещо. Просто, аз го намирам за безсмислено. Но не съдя другите, които искат пари, това си е техен проблем.

Не знам как направи заключението, че понеже съм давал на някого (който ми е искал) пари, ще съм самотен и разделен от другите? Самотен е този, който няма контакт с Цялото. Дали има пари или не, дали има приятели или не е без значение.

Казваш, че е егоистично да се грижа за себе си. Ако човек не може да се грижи и обича себе си, не би могъл да се грижи и обича никого друг. Въпросът е че е нужно БУДНОСТ и ОСЪЗНВАНЕ за да видиш как си СВЪРЗАН с останалите и че на практика грижейки се за тях се грижиш и за себе си, и грижейки се за себе си се грижиш и за тях. Чудесно е да дадеш хляб на гладен човек, но по-важното, ако го обичаш, е да видиш ПРИЧИНИТЕ защо този човек е гладен. Да видиш корените на целия процес ... Ленин се опита да преразпределя богатството в името на равенството и виждам как то от ръцете на едни просто се преля в джобовете на други (партийни функционери). И ако човек се опитва да прави само механични разпределения все така ще свърша. Това, което Ленин и компания не са разбрали, е че СЪЗНАНИЕТО трябва да бъде променяно! Т.е. да бъде развиван духа във всеки един човек. Не социална революция, а духовна еволюция. След това всичко става от самосебе си... И за това нека Майките Терези се грижи за бедните (в което няма нищо лошо), щом не могат да се грижат за най-важното. Аз бих се опитът да се грижа за духа доколкото мога. И преди да се грижа за духа на някого друг трябва първо да се погрижа за моя дух. Как бих могъл, ако аз съм сляп да казвам нещо на останалите. Та, ако искаш го наричай егоизъм, но на мен ми харесва и опитът ми досега потвърждава това мое усещане, включително и за хората около мен.

За Паневритмията: Разкажи ми как е сега. Готов съм да те чуя, както и да отида на дъновистката поляна и да ми покажеш.

Мила, ти как разбра, че теб точно съм имал предвид в другата тема ? Не знам какво е това "ЦСК", на което си бивша фенка, но мога да ти дефинирам какво е "фен" за мен: човек, който чете, какво пиша тук и ми пише също.

Ти изпълняваш всичките условия. Следиш какво пиша в различни теми и въпреки, че каза, че ще се махнеш бързо, за мен си готова да останеш. Благодаря ти за интереса и вниманието. Още по-трогателно е, че даже бидейки ГОЛЯМ мухлю, ти си с мен. Покланям ти се, мила моя фенке и ти благодаря още веднъж за верността.

П.П. Натали, не се срамувай и притеснявай да използваш регистрирания си ник Kaily. Добре дошла насам.

Хората постепенно са създали паричките. Почнали са да разменят глави едър добитък, в смисъл той е бил мерна единица, но понеже е било трудно да отмерят половин вол при жив вол, след появата на метала започнали да обменят неформени парчета метал, а след това, метални слитъци с формата на опъната животинска кожа - в Гърция тази форма, се нарича Лабрис и е символ на царската власт, както и бронзовите брадви са били с такава форма. После, поради неудобството започнали да разменят бронзови брадви, както и върхове на стрели и др. Тези форми се наричат домонетни форми. Накрая се абарясали хората, че е неудобно да се борави по този начин и взели, че отсекли и първите монети, с който обслужването на стоково-паричните отношение значително се подобрило и олеснило. Имали вече да връщат дребни.
Първи съсекли метала в монети...не, не са финикийците, гръцките полиси Милет, Ефес и Фукея в началото на 7 век пр. н. е.

И оттам се почнало веке..

Здравей Миро,

за онова филмче, дето го беше пуснал, още си спомням смесената си реакция. От една страна всичко ми харесваше, струваше ми се толкова хубаво - хората бяха усмихнати, занимаваха се с интересни неща и всички изглеждаха спокойни и щастливи..исках и аз да съм там. И тогава се обади вътрешния
глас...абе наред ли си, тея са като в сън, такова нещо не съществува, не трябва да е истина или ако е истина, то значи те не са наред. И започва да търси доводи за доказателство - примерно че Ошо там е облечен наистина много добре и седи там като някакъв месия...и умът ми казва - ето виждаш
ли...заслепени са от някакъв и са като в транс....пък едно време много се говореше...секти, работи...имай едно на ум...та изключва умът ми автоматичеси другите доказателства, които ми пречат за тази теза, че там са полудели и това е. Въпреки че ако човек се остави с тази повърхносттна
оценка, се оказва че не е видял нещата.

А погледът му...погледът му наистина не можах да разбера какво чувствам като го гледам. Обикновено съм наблюдателен човек и съм свикнала без думи да мога да определя що годе какъв човек има насреща ми - по погледа, по излъчването, по държането...но Ошо не го разбрах. Той хем ме привлича, хем ме отблъсква - сякаш не ме допуска до себе си. Някаква насмешка има в очите му и едновременно с това доброта. Някак твърде много, което не може да се определи и да се опише. Затова не зная какво да чувствам към него - не мога самия него да го определя. Харесва ми какво пише, да много, признавам
си защто много доближава моя начин на мислене и съзнаване на нещата..последното, което четох от него беше за жените...но там се споменаваше за хомосексуализмът, като едва ли не недоразвитие и тук
Не съм съгласна с него.

Той казва, че хомосексуализмът се е породил заради подтискане/ забраняване на сексуалноста от религиите, че е възникнал в манастирите. Това с което се съгласявам е, че понеже нашето общество е объркано и има дупка между жените и мъжете - много по-лесно е да имам жена до себе си, която ме
разбира и да не си правя труда с мъжете - да ги разбирам, като сексуалното удоволствие така или иначе ще си го получа. Но пак съм донякъде само отчасти съгласна с това.

Та по-конкретно:

Първо смятам, че хомосексуализмът е било най-нормално нещо от древни времена, точно поради факта, че жените забременяват, а мъжете имат нужда от секс. Така че какво правят - намират други мъже. Това е било най-обикновено забавление, а жените са ги използвали едва ли не грубо казано за
разплод. Знам за древна Гърция, където младите момчета имат задължително учител - мъж който ги въвежда в сексуалността и ги подготвя за нея.
Не отричам, че е възможно в манастирите да има хомосоексуалисти, както и всред войниците...но поради забраната и липсата на жени. Но че религията е главната причина за хомосексуализма??
А и какво ще кажат хората, които откриват в наше време че са привлечени от същия пол, без да са религиозни ?? Това мисля че си е вродено, а не придобито. А до колкото съм чувала и при животните го има.
Абе направо според мен да кажа, човек по принцип е привлечен от човека, без значение - мъж или жена. Това разделение на правилно привличане или грешно е може би резултат от църквата - но самото
разделение, а не хомосексуализма....не зная.. За това , че мъжете примерно (съответно жените) не могат да разберат противоположния пол и предпочитат същия го намирам за напълно логично. Да, защо не. Нищо не губят. Въпреки че Ошо казва, че губят Ин енергията идваща от жените. Но те не могат ли да си я набавят, като имат просто приятелки жени, без да спят с тях? А и все повече в наше време ми се струва че половете се
изравняват - мъжете стават по-женствени, жените - по-мъжки..Но така не стигаме ли до един баланс, защото всеки има и двете в себе си? Та Ошо казва, че хомосексуалистите едва ли не не са достатъчно развити за да бъдат с другия пол. Не зная..не мисля така.. Просто какво значение има с кой правиш
секс, ако можеш да обменяш енергията си с хората ??? Сексът е просто едно удоволствие..който може да види нещо повече (като изключим размножаването) - радвам се...аз засега съм до тук ;)

та така...

хм, е не знам, може би просто не съм го изпитвал това и затова не мога да направя разликата :))

как точно забравяш за себе си? :)) в смисъл как си го спомняш после, след като си забравил за себе си?

разсъждението за това, че говоря много за парите изглежда на пръв поглед доказва, че именно аз съм фиксиран върху този проблем, но не е така и ще ти кажа защо - когато е ставало дума за някой семинар, сбирка, среща и т.н. аз изобщо не съм мислил за подобни неща като заплащане. мислил съм - "леле колко готино, че ще се срещна с тези хора, може би това са хора като мен" и когато някой ми каже ни в клин ни в ръкав, че трябва да платя примерно 30 $ вход, това определено изнася на преден план този въпрос по най дразнещия начин.

хубаво е това, което пишеш за колата. нямам нищо против хората, които карат и желаят скъпи коли. само че аз тези 30$ ги давам на някой, уж за да ме научи нещо. Ако този пич все още вярва, че скъпата кола е някаква ценност за него, то мисля че едва ли ще имаме с теб спор относно това до колко е наясно с толкова базов въпрос, какъвто е преходността на материалното.

иначе и за мен въпросът е най вече какво може да ми даде един подобен семинар - отговорът е в 99% от случаите нищо. парите са просто вторичен белег, по който разбирам че няма смисъл да си губя времето, затова ги споменавам. има и други вторични белези. човекът (както и аз в момента) е мислещо същество точно, защото се учи от грешките си и не ги повтаря отново и отново.

да ги оставим засега парите.

в разговора ви с авентура ми стана отчасти ясно, че явно вие имате някакви преживявания, които аз никога не съм имал и може би няма да имам, защото не виждам как изобщо бих могъл да имам такива преживявания.

като светоглед умът ми е на принципа "мисля следователно съществувам". така че не виждам как е възможно да не съм его, т.е. умът ми да е изключен и въпреки всичко да имам мисловни процеси каквито са памет, възприятие и др.

за мен единственият съзнателен контакт с духа е чрез егото. другото просто не е съзнателен контакт, не знам какво е, думите също са част от света на егото, на аза, на ума. имал съм някакви преживявания, но не мисля че бих могъл да ги опиша с думи и на практика смятам, че изобщо си ги спомням точно защото егото/ум се е докоснало до тях по някакъв начин.

ще поясня - не виждам как може умът да е изключен и все пак да си върши функциите. примерно по време на дълбокия сън (не знам дали ти е познат като феномен) съм Дух. но определено нищо не си спомням от това и не бих могъл да говоря :)) ако ти си спомняш нещо от дълбокия сън наистина ще ми бъде интересно да разкажеш...

духовна революция - наистина това е нужно :)) и аз към това гледам, не можеш да нахраниш всички гладни, а да нахраниш двама трима е лекарство за гузна съвест. но как мислиш да я предизвикаш тази духовна революция?


за паневритмията не съм достатъчно навътре, че да разказвам. споделих просто, че наблюденията ми не съответстват на твоите