Извинявайте, че се намесвам в разговара ви. Но тук е форум и всеки може да чете. Все пак не е лична кореспонденция, нали?

От цялото, което си написал, друго не ме интересува, само това:
Казваш
"За мен духовността е именно АЗ да събудя духа си и да го развия."

Как ще събудиш духа си и как после ще го развиваш?Също- какво разбираш под "дух"?

Това е много важен въпрос за мен, защото за първи път срещам такава постановка и теория.
Може ли все пак да ми кажеш, кой е този, който ще развива духа ти? А може би това ще е Егото ти?
Ако не е, кой тогава, все някой трябва да е.

И какво разбираш под "развиване на духа"?

Очаквах доста от тези аргументи, Миро, това са аргументи, които не веднъж съм чувал.

Казах ти какво представлява духовността за мен, какво представлява духовният напредък. Това разбиране е различно за всеки, а може би и всичките грешим, понеже сме само глупави ученици

Изглежда за теб духовност е хармонията между дух и тяло. Хайде да помислим от какво всъщност има нужда тялото ти? Тялото ти има ли нужда от вечеря в скъп ресторант, за да бъде нахранено? Не, една купичка ориз ще свърши същата работа, що се отнася до тялото. Обърканият ни ум се нуждае от вечерята в ресторант... Тялото ти има ли нужда от джакузи? Не, една студена река ще свърши същата работа, че даже и по добра, защото в реката тялото ти ще се кали, а в джакузито ще се изнежи. От джакузи има нужда единствено умът, на който е втълпено, че джакузито е голямо удоволствие, дълго преди самият ум да е можел да опита от това удоволствие. Естествено, че ако не караш кола не е никаква гаранция, че си духовен. За мен скъпата кола, луксозната вила и т.н. са гаранция само за едно - че този глупав човешки ум, който жадува неща, които не са необходими, е все още жив, все още там. А докато съществува този глупав, манипулируем ум, хармония не може да има.

Защо искаш да събудиш духа си и да го развиеш? Кой точно е твоят дух и какви потребности има? За тялото да речем се разбрахме. И къде в цялата тази работа стои умът и съзнанието ти?


Ето каква според мен е основната разлика в разбиранията ни за духовността:

Ти гледаш на цялата тази работа ПРАКТИЧНО и имаш ПАРТНЬОРИ по пътя

Е какво да ти кажа, аз гледам на всичко това като на нещо НЕИЗБЕЖНО и имам ПРИЯТЕЛИ по пътя. Това значи следното - с тялото проблеми нямам, нито боледувам, нито се чувствам зле по някакъв начин, не съм от този тип болнави последователи, които търсят начин да излекуват безбройните си болежки. Нямам проблеми и с духа. Духът ми е огромен, любящ и светъл. До тук споменах два мои аспекта, които всъщност не съм аз. Този който казва "аз", който говори с теб сега, който се опитва да тълкува какви са потребностите на тялото и духа е моят УМ. Този ум съществува точно, защото духът и тялото са разделени, не са едно. Духът е там, тялото тук. Не можеш да ги поставиш на везни колкото и да се опитваш. Не можеш да имаш баланс между двете, колкото и да се опитваш. Така мисля аз. Значи това е слабост в цялата ти концепция. Ако тяло и дух бяха едно, ум нямаше да има, щеше да има само осъзнаване. Защото умът е нужен за да прави връзката между тяло и дух и съзнаване тогава, когато трите са далече едни и от други....

Сега, говорихме за стария клас. Ти каза, че би дал пари на съученика си Иван, понеже бил ПАРТНЬОР. Е аз не бих му дал пари, защото смятам, че ми е ПРИЯТЕЛ. Нали точно затова искам да отида на тази сбирка - защото са ми приятели... Затова и не бих отишъл на сбирка, на която до толкова не ме искат, че не са се сетили да ми се обадят, а само един, който иска да спечели някой и друг лев, ми съобщава за срещата. Не ми е там мястото, разбираш ли? :)

Там горе в светлината никой няма нужда от тези смешни хартийки. Когато ходя там съм сред добри приятели, винаги съм добре дошъл. Знам без съмнение колко ме обичат те, колко са загрижени за мен, как ми помагат на всяка стъпка. Духът ми е винаги там. Проблемът е, че глупавият ум, който все още не се е превърнал в съзнание, все блее по някакви глупости, например дали да си купи по мощен компютър или да се запише на курс по тай чи. Затова умът ми пропуска да чуе къде си правят срещи неговите приятели от Светлината. Пропуска да види къде е в момента духът. Звъняли са му десетки пъти на този ум, но той глупавичкия нито веднъж не си е бил "в къщи". И точно тук започва ролята на Учителя. Учителят е някой, който ходи по често СЪЗНАТЕЛНО в светлината и така знае къде си правят срещите тези приятели, Учителят си е в къщи, когато му се обаждат, а може и той да се обажда горе и да уговаря срещи, ако е потребно... Учителят не е ПАРТНЬОР за мен, той е ПРИЯТЕЛ, близка душа, светъл дух като мен, който е слязъл в тяло по някакви причини, вероятно подобни на моите, но който за разлика от мен е развил осъзнаването си, така че е по внимателен и концентриран от мен и може да ми каже къде ще бъде следващата среща на приятелите от светлината с моя дух, среща, на която да отида съзнателно с ум и тяло.

Естествено всичко това не го виждам съвсем по този начин, но нека е малко опростено, за да се запази аналогията със срещите на стария клас

Още нещо, мисля, че Духът ти не може да се "чувства" никак. Умът се "чувства" добре или зле :)

С парите от курсовете можеш да си купиш по хубава кола... Ти си избрал курсовете... Ами прекрасно, но не мислиш ли, че е страшно егоистично всичко това? Ти си плащаш, за да се развиваш, плащаш си на партньори, за да те свързват с други партньори и най накрая не оставаш ли сам във всичко това? Самотен, разделен от всички и от всеки... Ами ти може би нямаш нужда нито от колата, нито от курсовете, допускаш ли такава възможност? Обаче едно гладно или болно дете може да има съвсем конкретна, реална нужда от тези пари, за да си купи храна и лекарства. Защото нашето криво общество е такова, че отказва да задоволи най елементарните потребности на тялото, ако не си платиш и става така, че деца и възрастни по целия свят, всеки ден умират от глад, от болести, от студ. Аз не знам дали пещерният човек е изхвърлял извън пещерата ранения на последния лов ловец. Не знам дали на ранения му е отказвана храна, защото не може да участва пълноценно в лова. Не знам дали ако някой оцелял от битка е попаднел до пещера на непознато племе, са го оставяли да умре навън на студа... И днес по селата го има това гостоприемство, с което те прибират, подслоняват, нахранват. В градовете не, естествено, твърде много гладни има в тези центрове на пазарната икономика, в която си плащаш на ПАРТНЬОРИ. :) Да, тук всяка коза на свой крак виси, плаща си за посредници, партньори, курсове, плаща си дори, за да иде на среща с приятели. Безплатен обяд днешно време няма. И да се зачудиш как все още майките кърмят бебетата си безплатно... Ако за теб всичко това е духовно,хармоничено и балансирано, ок, всеки има право на мнение.

Но за мен парите са само средство - средство да задоволя най физическите и битови потребности на тялото си. Не искам и не обичам с пари да задоволявам прищевките на ума, въпреки че все още го правя понякога, но се надявам някой ден това да се промени :)) в този смисъл ако имам повече отколкото ми трябва, за да посрещна нуждата си от храна, топли дрехи и покрив над главата, не бих ги дал за повече храна, по модерни дрехи, по широк покрив, а по някакъв начин бих ги дал на тези, които наистина имат нужда, за да задоволят същите тези потредности....

За паневритмията не си съвсем прав - може би не си бил скоро на паневритмия, не стоят така нещата там както си ги представяш, ама изобщо! :)))

Надявам се да е имало нещо ценно и за теб в моето мнение, за твоето ти благодаря - беше ми интересно и ме накара да се замисля....

Сигурен ли си?

Добре . Друго има ли да допълниш?

Мирчо,
кой е казал, че съм твоя фенка?- Гледам, че се изцепи в другата тема.
Бивша фенка съм на ЦСК, бее...Голям си мухльо.

За съжаление на мен още самите линкове не ми се отварят.

Естествено, че е нормално да се включиш и се чувствай добре дошъл. Въпросите са ти много хубави и важни. Аз съм засягал част от тях другаде, но ти не си длъжен да си следил какво съм писал, така че да ги видим заедно сега на кратко. Няма да се впускам в дълги обяснения, защото темата е толкова широка и дълбока и на практика е предмет на всичките клубове тук и наоколо, но пък може да вървим стъпка по стъпка.

Какво е Дух за мен
Наблюдавайки се, откривам, че ОСВЕН от физическата плът, енергия, мисли и чувства се състоя и от нещо ДРУГО... Нещо, което е по-фино от гореизброените и нещо, което е като център за тях (и за мен). Та това нещо наричам Дух и то представлява моята БУДНОСТ/ОСЪЗНАВАНЕ/ПРИСЪСТВИЕ, което е различно от вече изброените физически, енергийни, емоционални и ментални съставки.

Събуждане на Духа
Говорейки със Сивия вятър споменах, че АЗ го събуждам и развивам искайки да наблегна на това, че не някой друг човек (инструктор или учител) го прави, т.е. че нещата минават през мен. Навлизайки обаче сега в темата ще ти кажа, че Духа не го събуждам аз (т.е. не се събужда той сам себе си), а го събужда Цялото. Под Цялото разбирам всичките познати и непознати "Сили/Същества/хора" извън мен, които както съм забелял, взимат дейно участие в моето развитие и които са в органично цяло, включително и с мен. За мен Цялото ми е духовния Учител. То НЕ е абстрктно, а е особено конкретно. Когато съм в Духа, усещам Цялото. И колкото съм по-продължително и по-дълбоко в Духа, толкова по-ясно усещам Цялото и връзката ми с него. Аз ставам част от Цялото! И за това споменах, че АЗ правя разни неща.

Развиване на Духа
Пребиваването в Духа, т.е. състоянието на будност отвъд ума (без да се противопоставя обаче на ума) не е постоянно. И наричам "развиване на Духа" именно по-устойчивото ми пребиване там. Когато не съм в Духа, усещам отчетлива разлика и знам че говоря на базата на спомени от пребиваването ми в него. Споменах вече, кой ми е духовния Учител. Но развиването на Духа не зависи само то Него, а и от мен самия, и именно от самия ми Дух.

Виж следната аналогия. Ако Духът ми е състезател по лека атлетика, то Цялото е неговия треньор, а ума/тялото са обувките на лекоатлета (т.е. интерфейса с пистата или материално/умствената реалност). Без треньора, който да го въведе и да го учи, нищо не би направил лекоатлета. Но и само с треньор, без усилие и разбиране от страна на спортиста, също не става. Обувките също имат роля, но за тях друг път. А цялото тичане е на практика тичане към треньора, който чака на другия край на дългата писта и дава инструкциите дистанционно, както и припомня на лекоатлета да не задреме по пистата.

Егото
Егото е отъждествяване на ума с Духа. Когато Духът е още бебе (т.е. недобреразвит или спящ), умът заема най-често ръководната роля в къщата (човешкия ансамбъл). И това е от една страна много хубаво, защото така има кой да се грижи за къщата, докато започне да пораства Духа. Проблем възниква, ако Духът дълго време спи или е слаб, и тогава умът (или понякога чувствата или тялото, които си съперничат за времената лидерска позиция) задържат "властта", макар и да нямат нямат нужните качества за нея и да не знаят какво да прават в определени ситуции. Вчера говорих за

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо говориш наизуст неща, прочетени и заучени?
Много си объркан и не знаеш кой си всъщност СЕГА.
Кой си наистина сега?- духа, егото, цялото, този, който прави разни неща.., спортиста, обувките, треньора..,- кой?

На другия ник отговаряш, че ТИ САМ събуждаш духа си, а на мен- че не било така, а че всичко останало -, другите събуждат духа ти.

Но в крайна сметка пак питам - ти кой си, щом не си духа си сега?

За егото имаш съвсем грешна представа и може би оттам идва цялото ти объркване.- ЕГОТО НЕ СЕ ОТЪЖДЕСТВЯВА С ДУХА!

Първо отговори какво е его..

Егото е цялото съдържание на ума.
Съзнанието се отъждествява с ума- тялото, чувствата, мислите, емоциите, цялото си минало и натрупания опит и памет, това е имиджа ти, това те отделя от останалите, от Цялото. Това отъждествяване е Его. То е поради невежество. -Незнание, че Цялото е едно и То функционира БЕЗЛИЧНОСТНО:))
Веднъж щом съзнанието или умът се отдръпне или престане да се отъждествява с какъвто и да е обект - това е Духа.

Така че егото или каквото и да е там не може да възпитава Духа. Той си е възпитан.

Един съвет: прочети много внимателно книгите на Ошо и медитерай до пълно изясняване на това КОЙ СИ ТИ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ?

НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕГА ДА СЕ СЪГЛАСЯВАШ С МЕН И ДА МИ ОТГОВАРЯШ

може ли и от мен един въпрос?

Духът има ли индивидуалност според теб, отделен ли е от цялото по някакъв начин? как го мислиш/чувстваш това?