футбола и олимпиадите / Спорт / Олимпийски игри

През лятото и есента на 2006 г. олимпийския ни отбор участва в квалификации. Бяхме в една група с Украйна и Хърватско и се класирахме за плейофите, но отпаднахме от Белгия. Там завършихме 1:1, а тук паднахме с 1:4. От Европа се класираха финалистите от квалификационния турнир Холандия и Сърбия, полуфиналиста Белгия и Италия, които завършиха на трето място в своята четвъртфинална група и спечелиха плейофа срещу Португалия, който се игра заради това, че другия полуфианлист Англия не можа да сформира състав. По принцип и четирите полуфиналиста в квалификациите. Най-големите ни успехи досега са 2 място през 1968 г. в Мексико, когато съдиите ни режат яко, а през 1956 г. печелим бронзови медали.
Аз лично ходех на мачовете на олимпийския ни отбор, когато играеше триото Иво Георгиев, Димчо Беляков и Мишо Михайлов. Страхотен отбор бяха тогава по-добри от измислените псевдонационали, които не можаха да се класират на СП'02 и се издъниха срещу смешни отбори. Тогава отпаднахме в плейофите след продължения и дузпи на реванша срещу Испания, защото не ни дадоха две 100-процентови дузпи. После испанците станаха олимпийски шампиони.

Ето какво пише за финала през 1968 г.:
Унгарският национален отбор по футбол успява да отнеме на България и най-големия шанс да спечели златен медал от олимпийски футболен турнир. Двата отбора се срещат във финала на олимпиадата в Мексико през 1968 година. Според свидетелства на хора от нашата делегация преди мача унгарците са предложили срещата да завърши при равен резултат. Според регламента, в такъв случай и двата отбора получават златни медали и олимпийска титла - напълно в духа на добрите отношения по онова време между държавните глави на двете страни Тодор Живков и Янош Кадар. Треньорът Георги Берков обаче отказва да чуе за такъв развой на мача, който впоследствие ще остане в историята като "опорочения финал".

На олимпийския стадион в Мексико темпераментната 75-хилядна мексиканска торсида на стадион "Ацтека" подкрепя с мощен одобрителен рев българите, които в полуфинала са отстранили техния национален тим и по този начин са спечелили симпатиите им. Нашите повеждат с гол на Цветан Веселинов от "Левски". Малко преди почивката обаче унгарците обръщат до 2:1. В този момент мексиканският съдия Диего де Лео без всякакъв повод изгонва Веселинов, а при последвалия протест отстранява от терена и Кирил Ивков. Публиката побеснява, започва да пали специално поставените възглавнички на седалките и да ги хвърля към сънародника си де Лео в знак на протест. В това време реферът се опитва да отстрани от игра и Петър Жеков, а в суматохата Начко Михайлов удря съдията по главата с топката. В крайна сметка е изгонен и Михайлов, а Жеков остава. С осем души след почивката българите губят от 11-те унгарци с 4:1. "Съдията де Лео опорочи финала, който обещаваше да бъде много интересен", отбелязва по този повод "Гадзета дело спорт".

Само гледат как да ни прецакат и винаги е било така

Olympic qualification - Atina 2004:
Play-off
02.10.2002, stadium "La Romareda", Zaragoza, 21500

SPAIN - BULGARIA 3:1 (Alfonso 26', Munitis 67', Morientes 75'; Belyakov 81')

SPAIN: 1. Santiago Canizares, 3. Agustin Aranzabal, 4. Miguel Angel Nadal, 6. Juanfran, 21. Sergi Barjuan (14. Antoni Velamazan 63'),
17. Javier Manjarin (7. Kuru Torres 53'), 8. Pedro Munitis, 9. Diego Tristan, 16. Jose Luis Morales, 10. Alfonso Perez,
19. Fernando Morientes (18. Xavi Hernandez 90')

BULGARIA: 1. Vitomir Vutov, 2. Vladimir Ivanov, 15. Zdravko Radev, 4. Petar Tzvetanov, 5. Vladimir Yonkov, 17. Hristo Yovov
(21. Anton Evtimov 74'), 7. Anton Spasov (26. Stefan Yurukov 68'), 8. Mihail Mihaylov, 9. Vladimir Manchev, 10. Dimcho Belyakov,
11. Ivo Georgiev (19. Georgi Chilikov 59')

Referee: Massimo De Santis (Italia)
Assistant referee: Narciso Pisacreta (Italia), Andrea Consolo (Italia)
Fourth official: Daniele Tombolini (Italia)

Play-off
07.10.2002, stadium "Slavia", Sofia, 1400

BULGARIA - SPAIN 3:1 [8:7] (Spasov 38', Georgiev 51', Mihaylov 89'; Morientes 63')
penalties: Spasov -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

, Manjarin -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

, Yonkov -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

, Morientes -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

, Belyakov -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

, Velamazan -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

,
Chomakov -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

, Alfonso -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

, Georgiev -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

, Nadal -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

, Petrov - x, Barjuan -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

BULGARIA: 1. Zdravko Zdravkov, 2. Vladimir Ivanov, 3. Radostin Kishishev, 4. Krasimir Chomakov, 5. Vladimir Yonkov (15. Zdravko Radev 76'),
18. Mariyan Hristov (17. Georgi Petrov 71'), 7. Anton Spasov, 8. Mihail Mihaylov, 9. Vladimir Manchev (20. Svetoslav Todorov 83'),
10. Dimcho Belyakov, 11. Ivo Georgiev

SPAIN: 1. Santiago Canizares, 3. Agustin Aranzabal, 4. Miguel Angel Nadal, 6. Juanfran (14. Antoni Velamazan 46'), 21. Sergi Barjuan,
17. Javier Manjarin, 8. Pedro Munitis, 9. Diego Tristan (20. Joseba Etxeberria 67'), 16. Jose Luis Morales (18. Xavi Hernandez 78'),
10. Alfonso Perez, 19. Fernando Morientes

Referee: Fritz Stuchlik (Austria)
Assistant referee: Andreas Fellinger (Austria), Wojciech Gorgon (Austria)
Fourth official: Wolfgang Sowa (Austria)