Обзор на Олимпиадата - Нашите мнения и впечатления / Спорт / Зимни спортове

1) Уф, незнам. Човешкият живот е над всичко и щом стана това, значи игрите са били неуспешни. Но аз незнам кой е виновен и никога няма и да разберем. Дали МОК, които са поставили ниски изисквания за квота на олимпиадата, дали канадците със супер бързия улей или самият състезател ... Незнам, незнам, но е много тъжно това което стана.
Значи аз бих направил някои леки козметични промени в състезанията с програмата. Смятам, че трябваше така да се измислят нещата, че да може по време на мъжките мачове от елиминациите в хокея и кърлинга да няма финални състезания, за да може да са централни събития и съответно да попаднат в програмата на Евроспорт. Особено задължително пък за 1/2 финалите ... Не успях да ги гледам пряко 1/2 финалите. Вярно, гледах ги на пълен запис и без да знам резултата, ама просто не е същото ... А и с този коментар на Ценко ...

2) С какво ще запомните тези игри?

Ами с много неща. Успях да гледам почти всичко, едно 90% от финалите + срещите от хокея, които бяха залегнали в тв програмите на канал 1 и евроспорт. С изненада открих, че и кърлинга може да бъде интересен. Никога не съм се заглеждал в него, но този път изгледах части от двата финала. Смятам обаче, че не е много атрактивен за телевизиите, защото си е в повечко да гледаш два часа и половина кърлинг. Може би трябва да се смени нещо, мисля си че ако е по-кратко и системата не е такава с 10 000 мача в групите и само два на елиминация ще е по-добре. Тук сигурно ще ядосам много феновете на тази игра. Спомням си, че когато диего обясняваше за 2 от 3 сета формат на ГС в тениса, всички ние тенис феновете изригнахме като ожилени от пчела, но в крайна сметка тениса си е достатъчно популярен, а кърлинга си мисля, че не е и има нужда от по-голяма популярност.
Разбира се, имаше някои сиви състезания, но в крайна сметка, когато залога е олимпийско злато, то няма как да не е интересно.

3) Хм, значи според мен имаме 6 супер героя, които изпъкнаха над всички на тази олимпиада, но не можем да откроим нито един повече от другия. Става дума за Марит Бьорген, Менг Ванг, Магдалена Нойнер, Сабликова и Симон Аман, Женг Су Ли. Никой не може да ме убеди, че някой от този топ 6 не може да спори за титлата спортист на олимпиадата и че заслужава по-малко от другите. Безспорно имаше и други герои - Петър Нортхуг, Мария Риш, Чарлс Хамелин, Аксел Лунд Свиндал, Боде Милър, Андре Ланге и корейката фигуристка, избягва ми името сега. Моята любимка сред скиорите алпийки Джули Манкузо също заслужава добри думи, въпреки, че не взе златен медал.

4) А най-големите провали... Кои бяха оглемите разочарования?
Хмм, тук ми е много трудно да се сетя. Много от големите звезди на зимните спортове в крайна сметка си взеха поне по един златен медал. Може би Бени Райнх и целият австрийски отбор по алпийски ски. Грегор Шлирензауер също. Вярно спечели два бронзови + златото в отборното, но там нещата бяха повече от ясни. Може би малко повече се очакваше от него, поне едно индивидулано сребро да имаше ... Алекс Овечкин. :) Аз не го знаех до преди олимпиадата, но прочетох че е ставал МВП на последните 2-3 сезона, така че при тази визитка май трябваше малко повече да видим от него. Не че беше много слаб, напротив - онзи бодичек с/у Ягър ще остане завинаги в съзнанието ми, но очаквах нещо специално да видя, нещо повече ... Същото би важало и за Кросби, но той вкара този велик гол и обърна нещата на 360 градуса, а и има съмнения, че е играл с контузия по време на турнира ...
Други, хмм, може би и Дидие Кюш ...

5) Кои бяха най-големите гафове които ще се запомнят?
Как може да стане това нещо с Манкузо ? Та тя е действаща олимпийска шампионка в тази дисциплина и имаше два медала в другите от тази олимпиада преди това ?!?!?! Толкова ли не може на основната група да има изчакване ?
Другото е случката с Крамер. Много жалко за човека, ама пък и сам си е виновен, така че няма на кого да се сърди.

6) Как ще оцените българското представяне?
Много жалко за Сани Жекова. Аз мислех, че я пренадуват като надежда за медал, ама щом момичето си е четвърто в класирането за световната купа в бордър кроса е имало защо да се говори за нея. Надявам се, че тя ще има своя реванш, все пак е само на 22 години. Раданова си беше куфар, но тя има болни амбиции с тези участия. Все пак участва и на лятна олимпиада.Уникален късмет на 1/2 финала. За ругите няма какво да се каже. В същото време винаги съм бил максимално толерантен към българските спортисти. Да си на нещо най-добър в света просто не е за България. Нито имаме класните треньори, нито лоби, нито финансови възможности за израстване на талантите. Спорта е велико нещо и за мен на ниво олимпиада ще бъде винаги интересно, ако ще във всички спортове шампионите да се казват Лий, Ванк, Ко, Мо и т.н. Благородно завиждам на тези, които са гледали олимпиади с яко българско участие по финалите и т.н. и се надявам и аз да видя колкото се може повече български успехи, но в спорта в крайна сметка трябва да има и логика и тя е да сме далеч от подиумите.
Стискам палци на Сани Жекова и с интерес ще и следя изявите в следващия олимпийски цикъл.

Ето и няколко допълнителни въпроса от мен :

7.) Най-голяма драма на олимпиадата - Безспорно Жоани Роше и нейното изпълнение във фигурното пързаляне. Прекланям и се

8.) Най-незаслужен шампион - Иван Лишак

9.) Най-драматични състезания - северната комбинация с малката шанца, масовите стартове в ски бягането и при мъжете и жените, финала на хокея.

10.) Най-изненадваш шампиони - Анастазия Кузмина, Виктория Ребенсбургер и Джулиано Рацоли

1) Справиха ли се или не канадците? Какво ви е мнението за олимпиадата като цяло? Кое ви хареса и кое не?

И да и не. Зависи от гледната точка... От една страна сътвориха една страхотна атмосфера, всички зали, писти и трасета бяха препълнени, както се казва нямаше място къде да се хвърли и копче, такова нещо не помня да съм виждал и това се отнася за абсолютно всички спортове. От това което видях и усетих и от това което четох и чух то всички журналисти отбелязват факта колко гостоприемни и усмихнати са били през цялото време канадците, как са се радвали на игрите с детски ентусиазъм. Всичко това според мен тласна спортистите към още по-добри постижения и станахме свидетели на някои незабравими неща.
С една дума като гледах състезанията усетих първичната и автентична зимна атмосфера която е задължителна и която много рядко се среща напоследък.
Но това е едната страна на медала, другата страна не е никак приятна... Само със смъртният случай на грузинеца Нодар Кумариташвили да беше останало щеше да е вечна черна точка за организаторите и всички ръководни органи. Така и не се разбра и няма да разберем немарливост на организаторите ли е това или пилотска грешка. За мен вината е в организаторите, защото е ФАКТ, че трасето/улея не беше обезопасено и никой не се беше сетил поне сложи омекотители/дюшеци или там каквото трябва върху опасно зеещите стоманени стълбове върху които налетя грузинеца при последното си спускане през живота си. А и кому беше нужно да се прави най-бързия улей в света или най-сложната ски писта и т.н. и т.н. Канадците искаха да направят всичко най-сложно, най-трудно и най-бързо, но накрая стана точно обратното, редица състезания се превърнаха в пародии, къде заради организаторски неугледици къде заради лошото време. Паданията в улея в Уистлър нямаха край, а специално в бобслея - четворки 5 екипа се обърнаха (което е рекорд) като сред тях бяха супер опитните бобове на САЩ и Германия. Стигна се и до нечувания случай състезатели които са се готвили 4 години за най-голямата си мечта и цел в живота да се откажат предварително от състезанието, защото не са сигурни за безопасността си. Това стори холандския боб. Имаше гафове и в залата за бързо пързаляне с кънки, където първо организаторите си имаха поредица от комични случки и неуредици със стартера и пистолета сигнализиращ за старта, но най-вече проблемите с леда бяха необясними, ледът който на два пъти не можеше да се почисти както трябва и стартовете закъсняваха с по 90 минути и отгоре между групите, което беше пагубно за рейтинг, за самите състезатели които бяха подложени на невероятно напрежение, а и върху нервите на обикновения зрител. Куп гафове настанаха и в Сайпръс, където бяха спусканията на сноубордистите. Оставаме настрана лошото време което ванкувърци не помнят от десетилетия (явно някой индианец беше проклел игрите, защото всичко започна още с неотворения церемониален стълб при церемонията по откриване) и се съсредоточаваме върху организаторите. Прекалено остри завои и високи скокове костваха отпадането и нараняването на много спортисти, а специално в бордър кроса състезатели видели всичко в този екстремен спорт се молеха да оцелеят и да финишират, защото това беше не само най-дългото, но и най-бързото и сложно трасе по което те изобщо някога са карали и подготвяли. Жертва на трасето за бордър крос стана и местната звезда и любимец и главен фаворит, така че това се обърна и срещу домакините. И също така беше голям гаф да не отложат съсетзанието по бордър крос при положение, че имаше зверска мъгла, дъжд и липса на достатъчно сняг по трасето, резултата беше пародия. Поредица от нелепи отпадания, паднали и контузени състезатели пропилели четиригодишния си труд за секунди буквално. И за финал уникална гадория направиха организаторите с Джулия Манкузо която трябваше да бъде задържана по-дълго време на стартера, а не да и дават сигнал да се спуска след като преди това Линдзи Вон беше паднала. Провалиха състезанието на Джулия там където тя се чувстваше най-силна. Задължително при падане се спира малко състезанието до второ нареждане, но не и в този случай и всичко това отново за сметка на спортиста. В суперджитата при мъжете и жените се нагледахме на куриозни падания и жестоки наранявания и то точно сред водещите групи.
И за финал имаше гаф и в състезанието по ски бягане където опасностите по закон са много по-малки. Отново необезопасено трасе и Петра Майдич налетя директно сред борчетата долу в трапа на дълбочина три метра, такова чудо за първи път виждам. Резултатът - пет счупени ребра за словенката. Как можеш да не поставиш точно там мрежа-оградител като точно там ски бегачите изхвърчат от завоя?
Също така не останах доволен от начина по който ни предаваха състезанието по биатлон, не се показваха важни стрелби изобщо трудно се ориентираха в бързо променящия се биатлон, но това да го отдадем и на липсата на опит, макар че имаха 4 години да се подготвят както трябва и да гледат как се прави от най-добрите.
Общо взето като тегля чертата то крайната оценка ще е някъде по средата, но няма начин късмета с лошото време и организаторските гафове да не надделеят и да почернят иначе невероятната атмосфера която аз за първи път виждам след Лилехамер' 1994 г. и каквато преди това също не бях виждал.
Добър 4.

2) С какво ще запомните тези игри?

С великия финал в хокея между Канада и САЩ и преди това с историческото и сензационно 7-3 на Канада срещу Русия както и с 11-0 на Кевин Мартин и компания, петте медала на кралицата на игрите Марит Бьорген и великият финален спринт на мощната фигура на викинга Петер Нордхуг, двете велики победи за Симон Аман с които той стана вече четирикратен шампион, с историческата победа на Андре Ланге в бобслея, с непрекъснатия късмет съпътстващ култовия Аполо Антон Оно, с тоталната китайска доминация в женския шорттрек и с провала на корейците при мъжете, с техния бум пък в мъжкото кънки бягане, с уникалния провал на австрийските алпийски ски и с гафа на четиригодието станал със Свен Крамер и неговият треньор на 10000 м., със скандалът в мъжкото фигурно пързаляне, с магическите танцови двойки и с великата мъжка щафета на Норвегия в биатлона с класическата стрелба от положение прав на Бьорндален.
Но това с което ще запомня най-много игрите е прекрасната атмосфера и горящият олимпийски огън в центъра на Ванкувър достъпен за всеки.