|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: 2-4.10 - Раникет, пещерата на Бабаджи
[re: Aye!!!]
|
|
| Автор |
бeзпътeн (обективен) |
| Публикувано | 02.12.08 18:22 |
|
|
Има още... По-късно тази вечер ще пусна следващия епизод.
| |
|
Тема
|
Re: 2-4.10 - Раникет, пещерата на Бабаджи
[re: бeзпътeн]
|
|
| Автор |
Aye!!! (ентусиаст) |
| Публикувано | 02.12.08 18:32 |
|
|
Ок.
Наистина е интересно. И мацките са готини, особено индийката :)
| |
|
|
|
Ако спестиш епосите си за срането наистина се получават по 1-2 свестни изречения в постинг
| |
|
Тема
|
 5-8.10 - Варанаси, най-свещения град в Индия
[re: бeзпътeн]
|
|
| Автор |
бeзпътeн (обективен) |
| Публикувано | 03.12.08 04:06 |
|
|
Дойде времето най-сетне да слезем от студените Хималаи и да се спуснем отново в жегата, отново в маранята и мизерията. И като стана дума за мизерия - каква по-голяма мизерия от Варанаси - най-свещеният град в Индия. Градът на Шива според легендите, съществувал от дълбока древност; и място, където са пребивавали безброй мъдреци - от древността до наши дни.
На 4-ти, група от 15 българи, две рускини и една американка, пропътувахме с джипове разстоянието от Раникет до Барейли, а оттам - хванахме привечер влака за Варанаси. По пътя между Раникет и Барейли посетих за пореден път ашрама на Нийм Кароли Баба - учителят на известния американец - певец на индийски киртани и баджани Кришна Дас.
Пътуването с влак продължи 12 часа, повечето от които прекарахме заспали по "леглата" във вагоните втора класа, за които индийският координатор беше предварително закупил билети. Предвид мизерията и мръсотията във втората класа, реших занапред, когато се наложи да ползвам влак, да е винаги първа класа - с климатик и на чисто (всъщност предишните два пъти като ходих до Индия пак пътувах във втора класа по влаковете, общо 6 пъти ми се събираше от двата предишни пъти и ми беше предостатъчно). Както и да е, пристигнахме рано сутрин на гарата във Варанаси, любимия ми град и там ни чакаха трима индийски криябани, които трябваше да ни посрещнат и помогнат в настаняването.
Настанихме се в един що годе нормален хотел с чисти стаи, чисти чаршафи и климатик и нормална баня и тоалетна. Важното беше в случая хотелът да е близо до храма Сатялок - семейния храм на фамилията Лахири. След като се настанихме и взехме освежаващ душ, се насочихме към един много добър ресторант наблизо. Това е хубавото на големите градове - със сигурност могат да се намерят добри ресторанти. Най-сетне си хапнахме нормална храна, беше ни писнало от гнусните манджурляци, които ни сервираха вече почти месец.
5-ти октомври, първия ден от престоя ми във Варанаси, бях зает с организирането на останалата част от пътуването из Индия и преговарях с различни пътнически агенции за маршрута, транспорта и т.н. Предстоеше, след Варанаси, пътуване до Каджурахо, после до Аджанта и Елора, след това - Мумбай и накрая - райските плажове в Гоа. Та успях да договоря с една агенция, разположена много близо до Сатялок, транспорта по всичките тези маршрути, в т.ч. и връщането обратно - от Гоа до Делхи. Две от разстоянията трябваше да изминем с влак, разбира се в първа класа с климатик, а останалите 3 - със самолет. Цената на целия пакет беше 210 евро на човек.
Това ми беше третото идване във Варанаси и този град вече ми бе станал любим. Наистина има нещо в него, което се усеща отвъд привидната мизерия и мръсотия, има някаква странна жизненост в цялата тази жега и мараня. Уникално място.
Понеже, както и в двата предишни пъти, основният мотив за идването във Варанаси, а също и като цяло в Индия, беше Йога, се навъртахме около Сатялок - прекрасен, не много голям храм на Лахири, разположен много близо до Ганг. Ето малко снимки от него:
На 6-ти направихме страхотна програма из Варанаси. Първо договорихме моторна лодка, с която се пуснахме по Ганг и я използвахме няколко часа като транспорт, посещавайки различни места, в т.ч. и разглеждайки гатовете на Варанаси откъм свещената река, която там вече е доста широка. Ето първо някои снимки от разходката по Ганг:
Първият храм, който посетихме, е посветен на Кама Сутра, той е бил първо разрушен от мюсюлманите, след това отново реставриран. Имаше тук там в него някои интересни запазени изображения (разбира се, не може да се сравнява с храмовете Каджурахо, за които ще стане дума в следващата глава):
Искахме да посетим също и храмовете на Свами Трайланга и на Анандамойи Ма, но тогава още не бяха отворени, затова решихме първо да се насочим към двореца на Махараджата, който сега е превърнат в музей и е разположен от другата страна на Ганг. По пътя към музея минахме край Маникарника Гат, мястото, където изгарят трупове чрез специални ведически церемонии:
По правило телата на хиндуистите се изгарят след смъртта, като има няколко изключения, чиито тела не се изгарят поради различни причини - това са телата на светците, на болните от проказа, на бременните жени, на децата и на ухапаните от кобра; както и на тези, които нямат пари да си платят за извършване на ведическите церемонии и дървата, които трябва да се използват за изгаряне. И Варанаси, бидейки едновременно най-свещеният град в Индия и градът на Шива, е и най-любимото място за поклонниците да... умират и заедно с това "най-доброто" място, според вярванията, телата на хиндуистите да бъдат изгаряни. А то е точно на Маникарника Гат.
А минавайки покрай Маникарника Гат, както и малко след това, видяхме неща, които за някои хора могат да се сторят "шокиращи" (и наистина на някои от групата доста им се пригади, на мен обаче ми бе забавно, щото съм любител по принцип на филмите на ужасите) - за пръв път виждахме толкова трупове да се носят по реката. Например всички видяхме този труп, чиято глава бе лакомо кълвана от гарга:
Видяхме също и трупче на малко детенце, чиято главица се килваше наляво надясно. Видяхме и друга фрапираща за обикновения човек гледка, която за съжаление никой не засне, или поне не знам да има снимки, иначе веднага бих направил всичко възможно да се докопам до тях - един труп се беше паркирал на брега и няколко кучета лакомо се наслаждаваха на почерпката; видяхме как го разкъсват и му точат червата.
Съвсем натурални измерения на любовта между кучето и човека!
А ето и малко снимки, направени отвън, на музея - бивш дворец на Махараджата:
След като си тръгнахме от музея, най-накрая имах щастието да посетя и ашрама на Анандамойи Ма - легендарна учителка, която е спомената в световно-известния бестселър "Автобиография на един йогин", от Парамахамса Йогананда. Ето малко снимки от ашрама на светицата, която е живяла в периода 1896 - 1982:
Ето и линк към малко информация за нея в уикипедия за тези, които не знаят:
А това е снимка на скулптура на майка й, в музей, намиращ се близо до ашрама - явно и тя е почитана като светица:
След ашрама на Анандамойи Ма, посетихме и храма, построен в чест на друг много известен мъдрец, който също е споменат в "Автобиография на един йогин" - Трайланга Свами. Снимки от този храм засега нямам. Много се радвам, че успях да посетя храма, построен в чест и на този свят човек, след като предишните два пъти, когато идвах, не бях могъл да го направя.
След като минахме през всичките набелязани за посещение места, отново станахме свидетели на Ганга Арати, обожанието на река Ганг, което се прави всяка вечер (снимките не са много добри, но Ганга-Аратито е много пищна церемония, продължаваща половин час):
Вечерта се прибрахме горе-долу навреме за сесията по Крия Йога в Сатялок (и точно преди лодката да се паркира на Чаусати Гат, където е Сатялок, видяхмо отново един труп да плава в близост до брега, а три кучета да го наблюдават съсредоточено в очакване да им дойде по-близо). След това хапнахме и се прибрахме по хотелите. На другия ден, на 7-ми, посетихме места, които вече бях виждал минали години, но все пак си струваше отново да посетя - това бяха Сарнат - едно селце на 10-на километра от Варанаси, където Буда е дал първото си учение (много важно за будистите място за поклонение), и храма Вишванат - главния храм във Варанаси, където не пускат по принцип чужденци, но ние влязохме с връзки. И от двете места снимки засега нямам.
На 8-ми, денят, в който трябваше да напуснем Варанаси привечер, предиобед се празнуваше деня на Лахири Махасая, което ще рече - деня на смъртта (Махасамадхи) - хиндуистите по традиция празнуват деня на смъртта на светците.
По-късно, рано следобед, напазарувахме малко подаръци за близките (Варанаси е известен също и с копринената си промишленост), а след това успяхме да посетим и храма на Кабир - друга дотогава все още несбъдната моя цел - Кабир, средновековния поет и мъдрец, чийто живот, поезия и прозрения са изключително интересни. Ето една снимка оттам:
На връщане от храма хванахме рикши, ето ме и мен в кадър върху една рикша:
Привечер на 8-ми си стегнахме багажа и се отправихме към жп-гарата във Варанаси, откъдето трябваше да поемем към следващата твърде атрактивна цел на пътуването - Каджурахо.Редактирано от бeзпътeн на 03.12.08 04:19.
| |
|
Тема
|
 9-12.10 - Каджурахо, храмовете със сексуални пози
[re: бeзпътeн]
|
|
| Автор |
бeзпътeн (обективен) |
| Публикувано | 08.12.08 00:00 |
|
|
На 8-ми привечер трябваше да хванем влака към Сатна, откъдето да се придвижим към Каджурахо, но влакът закъсня с цели 8 часа! Наложи са да чакаме през цялото това време в "прекрасната" жп-гара на Варанаси, пълна с плъхове и всякакви насекоми, в т.ч. и огромни хлебарки, някои от тях с диаметър над 10 см...
Накрая, някъде около 4.30 сутринта, влакът пристигна, качихме се и потеглихме към Сатна. Настанихме се по местата си, които този път разбира се бяха по-добри, с климатик и чисти чаршафи, но не можахме да се наспим изобщо, защото някакво отвратително цигане ни събуди рано сутрин, крещейки "чай, чай"... Напсувах го няколко пъти, докато млъкне, но така или иначе сънят ни вече се бе развалил.
Пътуването продължи 8 часа. Слязохме на гарата и се спазарихме с две таксита да ни закарат до Каджурахо. Там пристигнахме някъде около обяд, настанихме се в един добър хотел в центъра, като след това първата ни грижа беше да договорим транспорт, който да ползваме до различните храмове, а също и до резервата наблизо - Панна. Всъщност посетихме два резервата - Панна и Бандгаварх, в щата Мадхя Прадеш, естествено не видяхме тигри, които почти изцяло са избити в Индия, но пък на едното място, в Панна, направихме приятно сафари върху слон, а също и видяхме различни интересни животни, в т.ч. и крокодил, от онези остромуцунестите:
Да се върнем пак на транспорта - бих искал да предупредя всички, които в бъдеще ще ходят в Каджурахо, да стоят на страна от този очилатия мафиот на снимката:
Алкохолизиран мюсюлманин, който се лепна за нас още от първия ден. Нямаше да му обърна никакво внимание, ако не беше глупостта на един от компанията да настоява да се спрем на неговите услуги в организирането на транспорта. Освен че основната му работа беше да ни развежда по различни магазини и да прибира комисионни от всичко, което евентуално бихме решили да купим (а някои от групата доста се набутаха в един магазин за кашмирски килими, при един друг още по-голям манипулатор, пак мюсюлманин, но това е друга история), накрая стана и доста досаден и агресивен в просенето на още и още пари... Жалка алкохолизирана отрепка. Белите хора в Индия трябва да са нащрек, защото е пълно с такива нагли използвачи.
Основната цел на посещението на това място бяха храмовете в Каджурахо - едно невероятно и без никакъв аналог където и да било по света произведение на човешкия гений. Страхотните в архитектурно и скулптурно отношение храмове са построени в периода 9-11 век от династията на кралете-войни - Чанделите. Смята се, че 85 храма са били построени, от които днес са останали 25. Изображенията на най-различни сексуални сцени и пози са много интересни, но съвсем не са преобладаващи. Заедно с тях (особено на скулптурите от външната страна на храмовете) има и изображения също например на ловни и бойни сцени, танци и въобще най-различни сцени от Живота в неговото неизчерпаемо многообразие. А разбира се самите сексуални сцени, макар и да не са преобладаващи (което пак е мъдро - няма нужда да се обсебваме от нищо, в т.ч. и от секса), са представени великолепно и в най-различни пози. А вътре в самите храмове са разположени статуи на различни божества (или различни аспекти на божествеността), което символизира разтварянето на безбройните форми и проявления на Живота в Безформеното и Непроявеното.
Тези храмове отразяват мъдростта на разбирането на тези, които са ги изградили - представят Живота (който е единственият Бог) в неговото неизчерпаемо многообразие, както и минаването отвъд, разтварянето на формите и проявленията, без, в следствие на някакъв фалшив "морал", да "разделят" секса от Божествеността. Ето някои снимки от невероятните и без аналог никъде другаде по света храмове:
Разглеждането на тези храмове отне 3 дена, защото не са разположени на едно място. Освен това и жегата ставаше все по-жестока, колкото по на юг слизахме. Архитектурата на самите храмове обаче е много добре измислена спрямо климата там - имат прозорци от всички страни, което ги прави достъпни за проветряване, откъдето и да задуха вятър, което показва, че тяхното приложение в жегата е замислето също и като място за отдих, където хората да намерят място да се скрият от убийственото слънце и горещини.
Няма да обръщам специално внимание на всеки храм поотделно, би станало прекалено дълго (сигурно колкото една книга), а и който се интересува по-подробно, би могъл да намери информация в интернет.
Струва си да спомена още един интересен момент от престоя ни в Каджурахо - една от вечерите присъствахме на страхотни танци, изпълнение на танцова група от Мумбай, включваща също и много красиви танцьорки. Изпълниха традиционни танци от различни щати на Индия - в т.ч. Раджастан, Гуджарат, Пенджаб, Тамил Наду, Махаращра и т.н. Останахме дълбоко впечатлени от изпълнението, в т.ч. и от красотата на танцьорките. Ето и малко снимки от страхотното танцово изпълнение:
Въобще програмата в Индия протичаше много добре и ние продължавахме да се забавляваме изключително много. Просто всичко си вървеше перфектно.
На 12-ти следобед се върнахме на жп-гарата в Сатна, откъдето трябваше да хванем влака за Джалгаон, щата Махаращра (слизахме все по на юг), а следващите две цели бяха Аджанта и Елора - отново невероятни и уникални забележителности, без никакъв аналог по света. За тях ще стане дума в следващата глава.Редактирано от бeзпътeн на 08.12.08 02:35.
| |
|
|
|
На 12-ти вечерта хванахме влака от Сатна за Джалгаон, този път влакът пристигна точно на време. Пътуването продължи 12 часа, отново имахме билети за добри вагони, с климатици и чаршафи, където и преспахме. Сутрин към 8.00 ч. пристигнахме в Джалгаон, откъдето трябваше да договорим таксита до следващите дестинации.
Целите този път бяха две, разположени близо една до друга, в щата Махаращра - Аджанта и Елора. Те са сред най-забележителните и величествени паметници на културата, религията и изкуството в Индия. Изкуствено издялани от човешка ръка в скалите пещерни храмови комплекси с невероятно красиви скулптури, а също и характерно за Аджанта - много красиви рисунки. От двете забележителности Аджанта е по-древната, започната е през 2 век пр. н.е. и се състои от 29 пещери, изцяло будистски и принадлежащи на две основни школи в будизма - Хинаяна и Махаяна. Продължение на Аджанта, пещерните храмове в Елора са може би най-величествените пещерни храмове в света, построени между 6-ти и 10-ти век. Там има 34 страхотни пещери, от 1-ва до 12-та са будистски и са най-ранните, от 13-та до 29-та са хиндуистски, а от 30-та до 34-та - джайнистски.
За съжаление снимковия материал, с който разполагам (пак да напомня, аз не носих фотоапарат и не правих снимки, затова всички снимки в пътеписа са взети от други хора), е твърде недостатъчен, за да пресъздаде напълно огромното величие на тези невероятни културни паметници, но все пак може да се добие някаква, макар и малка, представа. Който се интересува от повече, може би ще намери в интернет; аз също имам вкъщи закупена оттам един страхотна книжка с кратка история и много хубави снимки и от двете места.
На 13-ти първо трябваше да посетим Аджанта, която беше по-близо по пътя от Джалгаон, но точно на тази дата Аджанта беше затворена, затова се наложи да посетим Елора първо, където наехме и сравнително добър хотел за една нощ. Хотелът всъщност беше комплекс от бунгалца, разположени сред зелена площ и дървета и наоколо беше пълно с лонгури, които почерпихме с кашу и банани:
След като се настанихме, разгледахме Елора, огромният комплекс от пещерни храмове, величествено произведение на вдъхновението на изкуството. Просто е невероятно как тези хора така фино и красиво са сътворили тези храмове в скалите, някои от които огромни, с всичките скулптури на божества, буди и тиртханкари; лингами и многобройни сцени от митологични истории и т.н. Ето малко снимки оттам:
Жегата беше невероятна и трябваше да внимаваме да не стоим за повече от 5-10 минути под убийственото слънце. Един доста приятен момент в посещението беше една групичка от много хубави индийски колежанки, които ме харесаха и се изредиха да се снимат една след друга до мен (разбира се с техни фотоапарати, затова и нямам снимки от този прекрасно-романтичен епизод). Едната от тях, след като я питах, ми каза името си - Рани, много красиво момиченце. И другите бяха доста хубавки, всички привлечени от този "екзотичен" бял батко и надпреварващи се да се снимат до него... Изводът от всичко това е, че явно съм изкушение за красивите екзотични азиатки.
На следващия ден с поръчаното на предния ден от хотела такси посетихме и Аджанта. Ето малко снимки оттам:
Нямам за съжаление качена от мен в интернет дори една снимка на прекрасните древни рисунки по стените и таваните в някои от пещерите в Аджанта, пресъздаващи различни сцени от живота, инкарнации на Буда, указания за поклонниците и въобще много интересни следи от будистската епоха в историята на Индия. Виждаше се съвсем ясно и откъде е плагиатствал християнският иконопис - ореолите около главите на Будите, мудрите (т.е. жестовете с пръсти на изображенията) и т.н.
След като разгледахме и тези невероятни забележителности, се върнахме обратно в хотела в Елора. Там починахме около 3 часа, след което таксито ни откара до летището в Аурангабад, откъдето трябваше да отлетим за следващата точка на нашето пътешествие в Индия, всъщност една доста огромна точка - Мумбай.Редактирано от бeзпътeн на 12.12.08 01:31.
| |
|
Тема
|
Малко повече за Аджанта и Елора
[re: бeзпътeн]
|
|
| Автор |
бeзпътeн (обективен) |
| Публикувано | 12.12.08 20:25 |
|
|
От тези линкове и снимките към тях може да се добие доста по-ясна представа къде бях:
Ето и още две снимчици от Елора, линкове към които съм пропуснал да пейстна снощи:
| |
|
|
|
Полетът от Аурангабад до Мумбай продължи по-малко от час. Кацнахме в един от най-големите градове в света и зачакахме на летището пристигането на индийци, които вече познавахме от Мумбай, които трябваше да ни посрещнат и да ни помогнат с настаняването и транспорта. Хотелът, който ни бяха запазили, не беше кой знае какво, но предвид високите цени в Мумбай и това, че щяхме да останем само за две нощувки, вършеше работа.
Първата вечер нямахме време за нищо друго освен да се настаним и легнем и наспим. Бяхме хапнали набързо някакви сандвичи от летището, които се оказаха в последствие и "бомба" със закъснител, защото на другата сутрин всеки се "похвали" с разстройство. Така си е - в Индия човек трябва да е нащрек за нещата, които купува и консумира, в т.ч. и за бутилираната вода - научих се, че само две-три марки стават и са достатъчно пречистени, че да ги понесе стомахът ми без проблеми - една от тях беше "Аквафина".
На другата сутрин станахме рано, защото ни чакаха доста места за посещаване. Първо, решихме да видим храма на Мумба Деви - местната богиня на земята. Самият храм като институция е древен и датира от 1-ви век, но е бил преместен от британците на друго място през 19 век, затова и сега не представляваше нищо особено като забележителност. За тези, които тепърва ще посещават Мумбай - този храм спокойно можете да го пропуснете.
Следващата цел беше да се отиде с кораб до остров Елефанта, където има пещерни храмови комплекси със скулптури на хиндуистски божества - Брахма, Вишну и Шива и са подобни, макар и да не могат да се сравняват по величие, с тези от Елора. За да стигнем до този остров, трябваше да хванем кораб от Портата на Индия. Ние обаче пристигнахме твърде рано и нямаше какво да правим, затова решихме да хапнем някъде. Отбихме се първо за закуска в близкия хотел - Тадж Махал - същия, който беше нападнат от терористите. Разбира се, всички служителки там бяха много красиви и учтиви. Седнахме в ресторанта, но се оказа, че цените са малко по-височки от това, което бихме желали да платим, затова се изнизахме обратно...
Все пак напазарувахме от един човек на улицата и си направихме страхотна закуска от екзотични плодове. Някои плодове ги опитвахме за пръв път при това пътуване в Индия, например този:
Не му знам името, но е много свеж и сладък, за пръв път ни почерпи с него мюсюлманинът-алкохолик в Каджурахо. Имаше един още по-сладък, името му беше нещо от рода на "чико", нещо средно между круша и дюля. После в Гоа щяхме редовно да си поръчваме фрешове от този сок. Хапнахме също страхотни райски ябълки, банани и манго.
След закуската решихме първо да видим друго място, което си бяхме поставили за цел - къщата, в която до 1981 г. е живял Нисаргадата Махарадж, известен индийски мъдрец от Мумбай. Книгата "I Am That" е писана по негови сатсанги и е отдавна световен бестселър; аз също я имам и е наистина много добра. Видяхме и малкото магазинче на ъгъла на улицата, където е продавал цигари. В неговия апартамент ни посрещнаха негови близки - мисля, че племенницата и съпруга и. Показаха ни стаята, в която е живял и споделял разбирането си със свои ученици. Ето една снимка оттам:
Енергията, която се усещаше на това място, е много силна и естествено потапяща съзнанието в покой - това е характерно за всички места, на които са живели светци. Постояхме около 20-на минути там, след което си тръгнахме. Може би това бе най-доброто място, което посетихме в Мумбай, въпреки че не минава за кой знае каква "забележителност".
Върнахме се обратно на Портата на Индия и оттам се качихме на кораб. Пътувахме около час към острова. Водата около Мумбай е страшно мръсна, на места - дори червена, от отпадъците, които се изхвърлят от заводите. Плажовете в Мумбай по тази причина и не стават за къпане, щото водата там е токсична. Малко снимки от пътуването с кораб към острова (на някои от тях се вижда нападнатия от терористите хотел "Тадж Махал"):
Пристигнахме на острова, а жегата беше вече ужасна. Изкачихме един-два километра до върха, където бяха разположени и пещерните храмови комплекси:
И тук снимките, с които разполагам, са оскъдни, затова пускам и линкове към уикипедия, където могат да се видят малко повече снимки:
Общо взето останалата част от деня, прекаран в Мумбай, не може да се запомни с нищо особено. На мен ми беше омръзнало цялото лашкане в задръстените от коли улици и след като се навечеряхме в един много добър ресторант, препоръчан от шофьора, реших да се прибера обратно в хотела. Докато останалите от групата хукнаха да търсят измисления "ученик" на Нисаргадата - Рамеш Балсекар. Рамеш обаче се оказа едно съсухрено изкуфяло старче, което постоянно спи и двата опита да се видят с него, се оказаха безрезултатни.
На следващия ден след като се наобядвахме в същия ресторант, се отправихме към летището в Мумбай. С голяма радост напускахме този задръстен пренаселен град и се отправяхме към едно от най-мечтаните места на нашето пътуване - плажовете в Гоа.
| |
|
Тема
|
 16-22.10 - Гоа, райските плажове
[re: бeзпътeн]
|
|
| Автор |
бeзпътeн (обективен) |
| Публикувано | 12.12.08 22:45 |
|
|
Гоа беше последната точка от страхотното ни пътуване из Индия. Пристигнахме на 16-ти в столицата Панаджи на този най-малък щат в Индия, след което веднага поръчахме от летището такси, което да ни закара до плажа, който предварително си бяхме набелязали от справочника - Палолем. Той е един от най-южните плажове в Гоа и не е особено претъпкан и замърсен, за разлика от северните, напротив - дори за втората половина на октомври, когато ние отивахме, си беше общо взето пуст, а ние това и търсихме.
Гоа е била в продължение на 450 години португалска колония и влиянието на европейците се усещаше - циганията е сведена до минимум, селата са по-добре устроени, пътищата са сравнително добри. Също и голям процент от населението са християни.
Всъщност, пак благодарение на справочника, попаднахме на един плаж - Патнем, който е на 3 километра на юг от Палолем и е още по-пуст и не по-малко красив. Мястото, където избрахме да преспим, беше просто 7 звезди като разположение - точно от терасите на стаите се откриваше прекрасна гледка към плажа, от който ни деляха... палмовите дървета в двора на стопаните:
Всички бяхме очаровани от Рая, където попаднахме. Още първата вечер се покъпахме в Арабско море (това си е част от океана де, не знам що са го кръстили "Арабско море"), след което отидохме да вечеряме в един много добър ресторант на Палолем Бийч - опитахме страхотни крабове, "кинг фиш", пихме биричка и се почувствахме най-сетне на курорт, след изнорителното лашкане насам-натам.
Първата вечер обаче стана някаква авария в селцето и токът спря за цялата нощ. Освен че трябваше да спим без вентилатори и да се варим в собствен сос, преди това... паднах в една дупка пред хотела, дълбока метър и половина, която не видях заради тъмнината. Слава Богу, извадих голям късмет, защото тялото се удари доста силно в другата стена и така пое силата на удара и паднах меко на краката си, иначе можеше да счупя или изкълча нещо. След това все пак ребрата ме боляха 1 месец.
Ето и малко снимки от райските плажове - Патнем и Палолем, където се къпехме всеки ден от 6-дневния ни престой там:
Следващите дни аварии с тока нямаше и се наслаждавахме на невероятно красивите плажове - сутрин и следобед, преди и след най-ужасните часове на слънцето, се къпехме; хапвахме на ресторантите в Палолем страхотни морски деликатеси, пиехме биричка и се наслаждавахме нерядко и на разкошните фрешове, които приготвяха (в т.ч. и от оня плод - "чико", за който споменах в предишния постинг).
На втория ден се пуснахме и с лодка от Палолем към един малко по-див плаж наблизо:
На 7-мия ден, 22-ри, трябваше да хващаме самолета до Делхи, преди това обаче трябваше да посетим величествените католически катедрали в Старата Гоа, в столицата Панаджи. Ето малко снимки:
След разглеждането на катедралите се отправихме към летището. Полетът над огромното разстояние между Гоа и Делхи отне 2 часа, в Делхи пристигнахме привечер, а там отново ни чакаше познатият ни шофьор - сикхът Джазбир. Много готин и оправен човек, занапред винаги като ходя до Делхи, ще му ползвам услугите. Помогна ни да намерим добър хотел на разумна цена, където да преспим за малко, а рано сутринта на другия ден - 23-ти - отлитахме от Делхи.
Колкото и да беше страхотно пътуването из Индия, по-хубаво място на този свят за живеене от България все още не съм видял. Изводът е: обиколи света, за да обикнеш България още повече!
| |
|
|
|
Тук съм качил няколкостотин снимки от Индия, събирани оттук-оттам. Ненавсякъде са подредени хронологично, но който е следил пътеписа, ще знае коя снимка на кое място съответства.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
| 
|
|
