За духовните Учители... / Фен клубове / Индия

На мен ми е малко мъгляв този въпрос. Не за друго, ами просто никога не ми е било ясно какво точно се влага в понятието "духовен учител". Нали човек непрекъснато учи най-различни неща - в чисто духовен план. Ама те са твърде разнопосочни, за да може да ги побере един-единствен човек. Следователно (според моята логика) можем да имаме много духовни учители - през различни периоди, а и по няколко едновременно (предполагам).

От друга страна, когато имаш истинска духовна връзка с някого, тя винаги е двупосочна – иначе просто няма да е духовна, ами ще е някаква друга. Поне когато става дума за жив контакт. Значи излиза, че духовният учител също учи/получава от теб разни неща – и не е много ясно кой на кого е учител всъщност.

А от трета страна, духовността на “учителя”, според мен е качество на ученика всъщност. Понеже той (ученикът) е едновременно “радарът” за улавяне на сигнала и филтърът, през който влиза всичко, което учителят може да даде. Колкото и мъдър да е учителят, някой трябва да има нужда от него и да е готов да го чуе – някой да го “направи” духовен учител един вид.

Иначе аз съм срещала много хора, които в даден момент са (из)играли ролята на мои духовни учители (под “момент” имам предвид от 1 минута до десетки години). Повечето от тях никога не са подозирали, че са били такива за мен. И са ме “учили” по страшно разнообразни начини – с думи, с мълчание, с присъствие… Включително ти също си ме учила на много неща… Както и всичките ми приятели…

Ако трябва да посоча само един човек, най-големият ми духовен учител досега е била майка ми. От нея знам всички важни неща – за живота, смъртта, хората, природата, животните, растенията, историята, взаимоотношенията, любовта, свободата, вълшебствата, вселената и всичко останало. Тя е най-мъдрият, одухотворен, интересен и необикновен човек, когото познавам. И винаги е била и най-добрият ми приятел, съмишленик и духовен спътник.
Но тя пък твърди, че аз съм същото за нея…