Нека който е бил там / Фен клубове / Индия

Ох, знаеш ли, иска ми се да разкажа 35389659385693659656 неща

, защото наистина има какво да се сподели и ако седна, един цял ден мога да откарам в писане, но ще го правя на порции , защото нямам възможност да се заседявам дълго пред компютъра, пък и за да има тръпка

..
Тук ми се иска да споделя нещата, които като цяло ми направиха най-голямо впечатление - маниери, култура, забележителности, изобщо всичко, което ме накара да ахна от вълнение и учудване или от възмущенив..за да добият четящите малко повече впечатления. Преди всичко обаче искам да уточня, че в различните региони на Индия някои обичаи, традиции, маниери на хората се различават доста едни от други, затова може да се срещнат различни мнения за едно и също нещо в зависимост от това къде е било видяно. Северната и Южната част на Индия принципно са много различни. Северните индийци са по-светли/ като цвят на кожата/, по-възприемчиви към модерното, по-отворени към света и по-хрисими като характери, докато южните са по-темпераментни, дори избухливи, жарки, по-консервативни и по-тъмни . Разбира се навсякъде могат да се срещнат изключения, но такава една тенденция на разграничение се е обособила - подобно на българските шопи и родопчани.. Това, което в началото ме шашна беше, че приблизително на всеки 100 км се говори различен диалект, а понякога , за да се разберат , хората си говорят на английски. Другото, което ме впечатли беше силната и стабилна връзка на човека и семейството му. Значи семейството се поставя на изключително значимо място в живота на всеки индиец, исключителна преданост, грижа, внимание се отделя на роднините, всеки подкрепя безрезервно всеки и почти няма момент, в който човек да се окаже сам и безпомощен. Задължително всички се хранят по едно и също време заедно на масата / и това ми напомня малко на българите от едно време, както ги е описал Вазов в "под игото"/. Повечето млади семейства живеят заедно с родителите на момчето или момичето, рядко се отделят, особено тези в малките градове. В големите градове има по-голяма свобода и в последно време се налага тенденцията семействата да се отделят. Но по празници и важни събития задължително са заедно. Вероятно поради тая причина, че никога човек не остава сам, хората там НЕ се страхуват от бъдещето и какво ще е утре. Както споменах в една друга тема, там хората са научени да се радват на живота. Учуди ме колко леко възприемат живота, колко мъдро. Но това е една цяла философия на мирогледа, която, ако човек се постарае да изучи по-добре , ще разбере колко е ценна. Няма недоволни, всеки е щастлив с това, което му е дадено. Всеки помага на другия, доколкото може и всеки търси духовната си хармония. Забелязах, че индийският народ е м,оже би един от малкото народи, които полагат изключително голяма грижа и внимание за душата си! Много разбрани и гостоприемни са, дори ако виждат враждебност у теб, ще направят така, че с добро ще те накарат да се промениш и да видиш колко грешиш в преценката си за тях. Никога не насилват нещата и понякога имат странни навици и вярват в странни неща, но са адски широкоскроени и старателно предават традициите и културата на поколенията си.
Като природа много ми харесват планинските градчета. Бях на едно такова място Haridwar се казва градчето. С едно прекрасно езеро, лодки, зеленина и страшно бял ситен пясък, много фин, като го процеждаш през пръстите все едно те гали.. Въздухът беше изключително чист и сутрин те буди един такъв приятен аромат на жасмини и смола. Прекрасно! Големите градове са нещо коренно различно - всеки бърза нанякъде, трафикът е ужасен, а като прибавим и жегата - става кошмарно понякога. Изключително голям колорит можеш да видиш по улиците на големия град. Хора, коли, рикши, сергии. Адски динамично и понякога задушаващо. И понякога се разнасят недотам приятни миризми.. които като се примесят с аромата на тежки подправки стават отвратителни..Това е нещото, което отвращава. Има супер бедни и супер богати хора. Богатите от средно-класовите се разпознават по облеклото от километри . Друго какво...ами на мен лично не ми хареса водата там, ма странен вкус, а и препоръчително е да се пие минерална, за да се избегнат инфекциозни болести. За кухнята им писах в темата на Криле. Колкото до традициите и обичаите те са толкова разнообразни, че е невъзможно да се изброят, но ми направи впечатление, че имат някои обичаи, които много се приближават до нашите - примерно на сватбената церемония младоженците също като нас имат обичай , в който се установява кой от двамата ще "командва". При нас е настъпването, а при тях се пуска един пръстен в метален съд и със затворени очи младоженците бъркат, докато го напипат- който го извади или пипне пръв, той ще командва. Освен това с учудване установих, че името Анита, Лена /leena/, Мина/Meena/, Света /Sweta/ и още няколко български имена са типични за Индия също. Имат и някои думи, които звучат буквално като на български, но разбира се имат различно значение, но е странно като ги чуеш за първи път и в мисълта ти изниква българското им значение и е много интересно като се получи нещо такова. Примерно "кой" /koi/, диван /deewan/, мила /mila/.. Много ми беше странно в началото, че прегръдката не я възприемат като знак на обич между роднини. Тази роля там играе докосването на пръстите на краката на по-възрастния - знак на респект и привързаност. Изобщо при тях отношенията между родители - деца или между роднини са много формални. Рядко споделят сърдечните си вълнения едни с други, това го правят само с приятели и то много добри приятели..което ми беше леко странно. Дори изпитват някакъв вид срамежливост и свян например двама братя - ако единият е омъжен, другият изпитва едно чувство на свян спрямо жената на брат си и много рядко си говорят най-често за формални неща.. Докато свикна с тези формални отношения ми беше доста трудно.
Другото, което така и не мога да приема, са тези аранжирани бракове. Някак ми се струват насилие над личността и сърцето на човек да се свърже завинаги с някого, когото не обича. Но според индийците това е нещо, което те приемат за съвсем нормално, защото считат, че избрания от родителите им партньор е най-подходящ, поради причината, че родителите винаги знаят кое е най-доброто за децата/ глупаво, но факт!/ и въпреки всичко сега се забелязва едно по-толерантно отношение на родителите - поне изслушват детето си и дават шанс на избраният/избраната , че е подходяща за детето им. Около моят брак с мъжа ми /който е индиец/ имаше адски много перипетии, но в крайна сметка се убедих, че мъдростта и добротата на индийците стои по-високо от разни кастови различия.. О, и слоновете, които се разхождаха необезпокоявани по улиците, също ме притесняваха отначало, но после се свиква

.
За това се сещам сега, другият път - още, предполагам, че темата ще остане дълго отворена, за да мога да допълня други неща и ми се иска да завърша с една индийска мъдрост, на която хората там много държат - "Всичко, което си пропуснал да дадеш от сърцето си, е безвъзвратно пропиляно" !

Питай, разира се, защото със сигурност пропускам нещо

Първо за сдържаността /много на място си употребила думата/ , точно сдържаност е при тях - не защото ги няма чувствата, напротив, индийците са много чувствителни хора със силни възприятия и отворени сетива, но при тях респектът към семейството стои над всичко останало. И някак за тях сближаването с някого, изобщо фамилирните отношения могат да бъдат предимно на приятелска основа. Роднините се почитат като такива и самият респект изключва възможността за прекалено сближаване, защото се смята, че това ще наруши смисъла му. То е нещо като средновековните порядки във Франция, когато децата са говорели на "Вие" с родителите си, само че с разликата , че в Индия не се използва учтивата форма. Това не означава, че децата и родителите са разграничени от някаква стена и не намират общ език, но такава е традицията, която се предава на поколенията. Иначе можеш спокойно да говориш с тях, да споделяш, но /премерено/ и рядко твърде лични неща. При тях просто ги няма тези емоционални изблици, когато ти иде да прегърнеш майка си или баща си от щастие, да ги целунеш /те много рядко целуват родителите си/- ако го правят е само по челото. Дори ако братът и сестрата са по-големи с над 4-5 години от теб, пак не се чувстват предразположени да споделят достатъчно. Има изключения, но са голяма рядкост. Изобщо там има една много стройна система на отношенията, която не позволява фриволности. Но пък така се постига наистина ефективно възпитание на децата, защото се учат, че както искаш да се отнасят с теб, така и ти трябва да се отнасяш с хората. Дори и в семейните отношения /като цяло семейството имам предвид/ има една цяла философия на поведение, която според индийците гарантира успешното съвместно съжителство, защото както вече споменах, обикновено семействата живеят заедно. Иначе брачните партньори се чувстват близки и свободни да споделят, отношенията им са както при нас - отново има респект, но той е съчетан с други чувства. Тази сдържаност , за която говоря, се отнася предимно за роднините и тези, с които се сродяваш по-късно. Принципно добрият човек, който засужава уважение в Индия , е онзи, който говори малко, но смислено; сдържаният, дипломатичният, разбраният, свенливият до известна степен; този, който цени духовното и този, който умее да поема отговорности и да ги изпълнява.

За традициите -да, предават се на поколенията и са изключително силни. Стараят се да приобщят децата си максимално към историческото и културното си наследство. Има доста предмети в училище, които изучават точно това наследство - семействата пазят реликви от предците си и ги предават на тези, които продължават рода. Имат множество музеи и библиотеки, които съхраняват това богатство и да, много се гордеят с това. Индийците по цял свят градят самочувствието си първо на факта, че произлизат от най-древната цивилизация, която е поставила началото на всички тези културни и изторически паметници, кои съествуват в Индия сега. Гордеят се, че едно от чудесата на света /Тадж Махал/ се намира в страната им. А даже има един неписан закон, че преди да се ожени всяка влюбена двойка е хубаво да посети Тадж Махал, защото той се счита за символ на Любовта и носи късмет на брака. Освен всичко останало индийците като народ са адски интелигентни. Особено инженерите, медиците и хората на бизнеса. постоянно разработват и търсят нови неща, които също се предават по-нататък и се ценят високо от идните поколения. Допреди 10години традициите на Индия са били нещо неразрушимо . Обичаите са били по-силни дори от законите, но в днесшно време индийците гледат да съчетават полезното , взаимствано от Запада с традициите от миналото си. Големите градове се модернизират и младите хора заедно с тях започват да възприемат повече западни маниери, но основните традиции и обичаи остават в семействата и точно тези традиции поставят основата, върху която после се изгражда личността. И разбира се, пазят много ревниво порядките като такива, за да не допуснат срив в поколенията. Общо взето опитват се да поддържат духа на старото време чрез мъдрост, знание и опит, което е най-силната им страна. И знаеш ли, относно Кама Сутра , аз винаги съм се чудила защо създателите на тази така ценна и актуална книга някак си отричат секса като такъв. В Индия секс преди брака /поне допреди 10години/ не е бил разрешен - сега е различно, но все пак дори една целувка в Индия е била греховна тогава, а всъщност именно Индия е родила тази творба и това противоречие тогава ме накара да попитам един раджа защо именно така се отрича нещо, което е плод именно на тяхната цивилизация. Тогава той ми каза: "Ние не отричаме Кама Сутра като книга и съдържание, а напротив гордеем се с това, но отричаме начинът по който тя се интерпретира по света, защото това не е книга за секса , а книга за това КАК да обичаш и как с любовта си да доставиш удоволствие на партньора". И всъщност в Индия любовта се възприема като нещо духовно, много чисто и неопетнимо, което придобива завършен вид със секса. За тях е недопустимо секс просто като секс..Интересно беше, защото имаше много спорове относно Кама Сутра тогава..Но в общи линии се оказа, че те приемат тая книга като пътеводил на любовта като изкуство да отдадеш сърцето си за разлика от нас, които най-често я примемаме като просто наръчник на сексуалните пози. те се дразнят от това..
Ами..надявам се ти е било интересно ..

Аз не живея сега там, но всяка година си ходя за по 2-3 месеца :) В моята тема ти разказах как съм попаднала..Ако имаш още въпроси, питай , а ще се радвам и ако някой друг се включи да сподели :)