|
Тема
|
"Леден, леден, леден
|
|
Автор |
dawn4e (минаващ) |
Публикувано | 10.05.04 17:55 |
|
е и моят ден.
В ледове потъва
слънцето във мен."
Преди време, в една декемврийска нощ, усетих за първи път СТУД. От онзи СТУД, който те кара да си представяш как изяждаш безброи кибритени клечки и нещо в теб се подпалва, за да те стопли, а СТУДЪТ продължава да е неотменно там.
Е, вече той стана част от ежедневието ми, топло ми е само понякога. Топло ми е, когато мога да съм себе си, да не се преструвам, да не лъжа, да мога да призная и най-тъмните си страни...
Странен петък – седях пред един каменен лик и водехме диалог. Аз и тя, момичето, което бях виждала няколко пъти в живота си, преди нейния живот да си отиде, красивото момиче-медиум с огнена коса...
Същата нощ за първи път ми беше истински топло. Усетих разли4ните измерения на любовта и приятелството, на себеуважението и тя беше там през цялото време. Тогава разбрах защо има хора, които ни карат да се чувстваме свободни и истински, и други, които ни обсебват, а после ни обвиняват в противното.
Първичността не победи, СТУДЪТ изчезна само за няколко часа, но един ден няма да имам нужда от кибрит. Колко невероятно усещане е осъзнаването, че има хора, които са приели СТУДА и вярват, че той ще изчезне само в някой друг живот. Та аз все още съм щастливка, понеже имам вяра и кибрит...
| |
Тема
|
....в ледове потъва...
[re: dawn4e]
|
|
Автор |
Яcминa (strangelove) |
Публикувано | 10.05.04 20:58 |
|
знаеш ли, тъкмо през тези няколко дни си мислех, че човек има нужда най-вече от енергия....която да вземе от някой друг човек....или която да прелее някъде....нещата са почти идентични - дали вземаш или даваш - няма никакво значение, важното е, че нещо се прелива.....за да създаде сила там, където е необходимо....и не е важно тази енергия да е във вид на любов между мъж и жена....напротив.....трябва просто човек...някой, който да има излъчване...
.... хората с излъчване - ...когато няма нито един от тях около теб, попадаш в междупространствие, става студено и топли единствено твоето собствено преливане към околните.....ако имаш желание да го направиш....
...иначе си тръгваш без "довиждане" и след теб завалява снега....
въпрос на избор - да се стоплиш сам, или не
странно, че я подхвана тая тема...
...I follow you...
| |
Тема
|
...слънцето във мен...
[re: Яcминa]
|
|
Автор |
dawn4e (минаващ) |
Публикувано | 11.05.04 10:42 |
|
Мдам, май енергийните ни полета си влияят и мислите ни хвърчат в една посока
Замислих се за студа в мен, когато разбрах, че под една или друга форма той се е случвал и на други хора.
И после идва изборът.... Приемаш ли студът за временно явление или си готов да му позволиш малко по малко да те вледени от страх?
| |
|
знаете ли....м,... беше миналото лято, застинал, безлюден следобед на малката уличка към къщи онемяла в жегата. чуваше се музика от саксофон,, медена някак и разтопена в топлото, виснеше... някой свиреше отгоре и вдигнах очи да потърся откъде идва - нямаше посока, нямаше никой...в един от прозорците на горните етажи, на тавана играеше слънчевото зайче от саксофона- единственото, краткотрайно, нервничещо , но невинно,меко искрящо доказателство , че го имаше и че музиката не минаваше просто по улицата....някакво пренасяне на съществуването....есенцията в едно петно... това толкова ме смути , че си помислих: искам живота ми да протече така - отразявайки събитията -тлеещо от събраната им чиста енергия, непокварено и независимо от грубите им повърхности , от скърцащата им механика,
резултатът от целувката на слънцето, което ги е изповядало и помилвало....само пречистената им красота...също така често си мисля, че говоря глупости.....
.... the world in my eyes...
| |
Тема
|
...в моята ледена стая..
[re: dawn4e]
|
|
Автор |
Яcминa (strangelove) |
Публикувано | 12.05.04 10:50 |
|
....когато двама човека с големи уШи седят срещу теб и между хапките спаначена пица един през друг, но без да се прекъсват, в паузите между думите на другия, всеки разказва за собствените си емоции......и за броени секунди успяват от състояние на пълен възторг да те пренесат в състояние на неудържима тъга........
....когато има един човек, с още по-големи Уши, който в едни други форуми ти е написал I FOLLOWED YOU.....
....когато един друг човек вземе от бюрото ти пясъчния часовник, за да е сигурен, че на другия ден най-после ще се преместиш пак в неговата стая....
....когато едно възторженоухилено същество ти се обади, за да те види, и, предавайки поздрави от родителите си, цяла вечер ти разказва за чудните си приключения в стил Мечо Пух....
....когато един друг човек после те накара да се захилиш кривозъбо на това, което му е щукнало да ти изпрати....
....когато накрая едно същественце те прегърне с малките си ръчички....и те целуне за лека нощ...
....когато...
...когато всичко това ти се случи в рамките на един ден....няма място за студ около теб...
...няма начин...
...I follow you...
| |
Тема
|
...ела със мен..
[re: Яcминa]
|
|
Автор |
dawn4e (минаващ) |
Публикувано | 12.05.04 12:12 |
|
... Когато нещо щукне в теб и в седем вечерта закрачиш към едни "златни мостове".
... Когато отново започнеш да търсиш смисъл на постъпките си
... Когато някой нещо ти е пожелал със силата на заклинание и то се сбъдне
... Когато някой, някъде на хиляди километри ми напише "така, че само двама ще влезем с теб във храма..."
О, да, студът изчезва и аз започвам да мечтая
| |
Тема
|
Aaaaaaaa...НЕ.....
[re: Яcминa]
|
|
Автор |
TCP/lP (скромен) |
Публикувано | 13.05.04 21:17 |
|
.....не са големи...само малко са клепнали.....
Let me show you ...
| |
|
...когато някой приближи своята искрица до угасналата ти свещ...
...когато не виждаш лицата на хора, а усещаш топлината на усмивките им...
...когато си великодушен към всяка чужда грешка, а към своите ироничен....
тогава захвърляш палтото си, защото вече е лято...:))
.... the world in my eyes...
| |
|
|
|
|