Йон и Ана бяха застанали на ръба на огромна черна скала.
- Какво е това под нас? - попита тя.
- Това са световете, Ана - отговори той - Ето, виждаш ли, всичко се върти кръгообразно под нас.
- Всичко ли е това?
- Да - каза Йон.
- А ние къде сме? -попита тя.
- Чуй ме Ана - ти знаеш че ние отчитаме времето и реалността по
това, което си спомняме за нас. За всичко, което се е случило ние бъркаме назад в спомените си. Ако не бяха те ние нямаше да знаем кои сме, следователно, нямаше да ни има. Но след като ние си спомняме всичко,което ни се е случило и можем със същата сила и въздействие да си представим различни неща и случки, които са измислени чрез нашия разум, то тогава къде е разликата между това, което ни се е случило и това, което си представяме. Няма разлика. Това означава означава, Ана, че ние никога не сме съществували, не сме били, няма ни сега и никога няма да бъдем. Никога.
Ана го погледна просълзена. Слънцето залязваше далеч под тях. Йон каза:
- Някой ни вика, Ана! Ние сме птици. Разпери крила и ме последвай.
- Страх ме е Йон - отговори тя.
- Не се плаши. Така е трябвало да стане.
И той разпери крила и полетя в огромната бездна. Световете се пръснаха в безпорядък. Светлината се сви на кълбо и простена уплашено.
- Ана, ела! Аз виждам отвъд смъртта - извика Йон.
- Ана скочи и разтвори крилата си. Направи един кръг и потъна
надолу. Последното, което се чу беше:
- Почакай! Не мога без теб в нощта.



"Не мога без Теб в нощта..."

Има хора, за които знаеш, че ще се срещнете във Вечността...

Не питам кога...
Не питам защо...

Знам.

Въпросът е дали ще се видите там, може да сте на различни места.

Оригинални дискове/плочи/касети на добри цени!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

всеки го разбира неповторимо...аз знам...
животът на странните хора протича странно...и никой друг не може да изживее този живот по същия начин...

***Aber haben sie einen ganzen Welt zu gewinnen!***

Отварям врата... на бяла стая без ръбове.
Нещо грейва, така ослепително, че се питам истинско ли е или само на мен така ми се иска.

Животът не би имал смисъл ако не можем да виждаме отвъд смъртта, отвъд времето и пространството...

Finally I've found that I belong here...

Кои хора наричаш странни?
'People are people......'

неосъзнато...ще крещя...от оранжево и очи през стъкла

Има само едно място на срещата :) Няма различни. Различни могат да са само хората...

love peace harmoney

И къде е то?

Оригинални дискове/плочи/касети на добри цени!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... разберем като стане. Непредсказуемо е. Само нека срещи да има :)

Срещите са тук. Там е безпонятийна вечност, която няма и да усетим.
Затова тука си е тук, там не знам къде е.

Оригинални дискове/плочи/касети на добри цени!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дали има там - не е ясно... единственият изход от нищото е прераждането... ако вярвате в него... можа да се обясни дамо с факта, че сте се родили веднъж, т.е. всичко, което вече се е случило може да се случи пак... но не всеки има късмета да се роди като човек, съзнаващ като цяло положението околко него... а ако не си иманно такъв, то "съдбата" ти би могла да се развия някаде между необятната граница на непоносимата болка и необятното щастие... а къде точно - няма кой да ти каже... Може би всичко зависи от случайността...
От теб зависи само едно - направи живота си по-добър, направи каквото зависи от теб за да стане този свят по-добър... постарай се - така поне ще знаеш, че си направил каквото можеш...

Редактирано от lune на 03.09.04 19:58.