Главата ми...

Голова моя - темный фонарь с перебитыми стеклами.
Саша Черный

"Главата ми -

кървав фенер с разтрошени стъкла,

загубен през вятър и дъжд, и мъгла

в полунощни поля.

Аз умирам под кота 506

и възкръсвам в Берлин и Париж.

Няма век, няма час - има Днес!

Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,

о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки

сред мрака -

и в мрака

бог сляп ги

събира и мълком повежда към прежния призрак...

О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех

- замръзнала, каменна, вечна и зла -

изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет:

пред тъмния просек Едип -

загубен през вятър и дъжд, и мъгла."

По този повод винаги съм се чудила защо в училище се учи само "Септември" на Гео Милев?...

и да се слееш мигом цял
с шума на уличния празник -
и ти, и твоята печал;

да бъдеш светъл и безличен
сред многоликата тълпа,
да бъдеш шарка от миража
на ярка делнична съдба;

и да не дебнат черни стражи
на твоя малодушен сън -
ни звук, ни звън да ти припомня,
че Вий и Те са - вещ и вън;

и гол от свойта лишна гордост,
без час, без образ и без вест -
да те лелей една велика,
последна, проста радост: Днес...

Кажи: разбираш ли лъжата
на тия гибелни мечти?
- А! истината и лъжата
са кръг - и в него кръг си ти!

О! и узрей в светата пазва
на тоя тих, насъщен грях -
и принеси му в жертва всичко
ти:
своя гняв и скръб, и страх!!!


...да, още един човек, който си замина млад, а имаше толкова много да каже...

...I follow you...

Яс, оцели второто ми най-любимо стихче, ако може да се използва градация въобще. Но важното е, че е писал, а на нас ни остава да четем и да ни е хубаво.

с протяжна безнадеждност
безславно небесата отдръпват се назад
към някаква далечна, трагична безконечност -
аз нося свойте стъпки, загубен в тъмен град..."

..да, и вярно е писал....дали ми е хубаво като го чета - не знам - но ме цели право там, където......

...I follow you...

Когато го 4ета не се чувствам сама. Може да звучи странно, но ми е като пътеводна светлина, когато започна да се усещам, че почвам да потъвам...

А колкото до четенето, последните месеци една мисъл почти всеки ден по един или друг повод ми изниква в главата:
"Красив роман е любовта,
но знам, че да четеш ти мразиш"...

Влизам тихо
в мойта стая
и се свивам
на кълбо.
Аз съм змия
и не желая
да говоря
с никого....

...I follow you...

ljubimo:)

Кожата неща
да сменям
през последния
сезон,
само тихо
ще мечтая
за отминал
слънчев стон

.. мечтите идват, когато сме свити в тъмната стая, когато сме сами .. и е тихо в мрака..

Виж нашето тук, където обичаме да четем себе си, да се виждаме сред другите, да бъдем с тях и мислите им... Може да се каже, че това е една книга, която пишем заедно, но отделени един от друг.. сами.. и накрая мога да кажа, че същото правим и в нашия живот... сами дописваме своята книга. Дори и да се опиташ да погубиш спомените си, като късаш страница след страница от нея, дори и със затворени очи да гледаш миналото си, дори и тогава, ще се яви невидима сила, която ще спре късъщата страници ръка и ще отвори очите ти.. тази сила идва отвътре и е живее в душата...