Главата ми...

Голова моя - темный фонарь с перебитыми стеклами.
Саша Черный

"Главата ми -

кървав фенер с разтрошени стъкла,

загубен през вятър и дъжд, и мъгла

в полунощни поля.

Аз умирам под кота 506

и възкръсвам в Берлин и Париж.

Няма век, няма час - има Днес!

Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,

о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки

сред мрака -

и в мрака

бог сляп ги

събира и мълком повежда към прежния призрак...

О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех

- замръзнала, каменна, вечна и зла -

изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет:

пред тъмния просек Едип -

загубен през вятър и дъжд, и мъгла."

По този повод винаги съм се чудила защо в училище се учи само "Септември" на Гео Милев?...

и да се слееш мигом цял
с шума на уличния празник -
и ти, и твоята печал;

да бъдеш светъл и безличен
сред многоликата тълпа,
да бъдеш шарка от миража
на ярка делнична съдба;

и да не дебнат черни стражи
на твоя малодушен сън -
ни звук, ни звън да ти припомня,
че Вий и Те са - вещ и вън;

и гол от свойта лишна гордост,
без час, без образ и без вест -
да те лелей една велика,
последна, проста радост: Днес...

Кажи: разбираш ли лъжата
на тия гибелни мечти?
- А! истината и лъжата
са кръг - и в него кръг си ти!

О! и узрей в светата пазва
на тоя тих, насъщен грях -
и принеси му в жертва всичко
ти:
своя гняв и скръб, и страх!!!


...да, още един човек, който си замина млад, а имаше толкова много да каже...

...I follow you...

Яс, оцели второто ми най-любимо стихче, ако може да се използва градация въобще. Но важното е, че е писал, а на нас ни остава да четем и да ни е хубаво.

с протяжна безнадеждност
безславно небесата отдръпват се назад
към някаква далечна, трагична безконечност -
аз нося свойте стъпки, загубен в тъмен град..."

..да, и вярно е писал....дали ми е хубаво като го чета - не знам - но ме цели право там, където......

...I follow you...

Когато го 4ета не се чувствам сама. Може да звучи странно, но ми е като пътеводна светлина, когато започна да се усещам, че почвам да потъвам...

А колкото до четенето, последните месеци една мисъл почти всеки ден по един или друг повод ми изниква в главата:
"Красив роман е любовта,
но знам, че да четеш ти мразиш"...

Влизам тихо
в мойта стая
и се свивам
на кълбо.
Аз съм змия
и не желая
да говоря
с никого....

...I follow you...

ljubimo:)

Кожата неща
да сменям
през последния
сезон,
само тихо
ще мечтая
за отминал
слънчев стон

.. мечтите идват, когато сме свити в тъмната стая, когато сме сами .. и е тихо в мрака..

Виж нашето тук, където обичаме да четем себе си, да се виждаме сред другите, да бъдем с тях и мислите им... Може да се каже, че това е една книга, която пишем заедно, но отделени един от друг.. сами.. и накрая мога да кажа, че същото правим и в нашия живот... сами дописваме своята книга. Дори и да се опиташ да погубиш спомените си, като късаш страница след страница от нея, дори и със затворени очи да гледаш миналото си, дори и тогава, ще се яви невидима сила, която ще спре късъщата страници ръка и ще отвори очите ти.. тази сила идва отвътре и е живее в душата...

Хареса ми това за книгата и страниците.
"Но в собственото настояще уверена да стъпвам по-важно е да се науча"...
Много ми харесва тази мисъл, но така и не разбрах на кого.

Хубаво е, че и други са излезли извън рамките:)))))))

е точно за това сме говорили в училище, то си е до даскал май.

...мечтите понякога си отиват по същия начин...

...I follow you...

лошото е, че много рядко се намира свестен даскал по литература - не знам защо, но на този предмет най не му върви на естествени хора...

...I follow you...

не.. не може да става така. изключено е!? не бива мечтите могат да си отидат, но няма къде да отидат, нямат си друг дом и затова бързичко се връщат обратно при човека

....но понякога така се забавят в обратния си път, че докато се завърнат той - човека - изчезнал в мрака...

...I follow you...

..но мечтите не губят надежда и продължават да бродят копнеещи за топлината на човека, а самият човек изчезнал в мрака ще копнее за светлината, която честичко, притворил очи е виждал в тях..

да! мъдро е да стъпваш уверено, ала на мен по ми харесват онези другите, който бягат бързо-бързо и мечтаят да летят с вятъра.. фиуу..

Но от бързото бягане току виж се пропусне нещичко мъничко, но ценно.

А попадах все на страхотни шемети, особено имахме един дето и в девети клас ни изпитваше за Ахил и Хектор. Свестни бяха хорицата, но знам за много други случаи, когато не може да се каже същото.
А за тези стихове и аз научих от моята учителка, но идеята ми беше, че в програмите е заложено да се учи само "Септември". Всичко друго е ако учителят прецени, добре, че моята прецени, че трябва и други негови неща да прочетем.

...отиват си точно както и хората...

"Love and peace flash through my mind, pain and hate are all I find"

Може би .. може би.. Обаче да бъдеш ловец на мигове е трудно, винаги трябва да носиш колчана със стрели, и раз два три точна стрелба …

Take a moment, be inspired !

Неговорете така.. става ми тъжно..

така е , мечтите понеже са човешки, отиват си и те.....не с притежателите им,...а по-страшно...-приживе

Down In A Hole And I Don't Know
If I Can Be Saved
See My Heart I Decorate It
Like A Grave

You Don't Understand Who They
Thought I Was Supposed To Be
Look At Me Now A Man
Who Won't Let Himself Be........


....let me show you the world in my eyes...

А бе, вие защо натъжавате Руж?!! Кой ви е виновен, че не сте гледали Питър Пан?!!
Има един, който изживява вашите мечти...

Красотата ще спаси света...

добре, че поне един светъл човек се намира между нас...да ни подсеща от време на време, че Слънцето все пак съществува....и свети...и топли...

..всъщност, май станахте двама усмихнати тук..;)

...I follow you...

"Има един, който изживява вашите мечти..."

не искам да съм чужда прежда ..........


Руж, спокойно, когато умрат мечтите умираме и ние, така че токато тях ги има и нас ни има. поне сме заедно докрая


....let me show you the world in my eyes...

И искри, слънцето искри.. и се шмугва между клоните и се потапя в косите ни .. и има шарената сянка на поляната и там играем смеем се и е супер

Май ми връщаш, а?

Аз съм едно светло перде
и ти, ако искаш ела да сме две,
така на прозореца ще стоим закачени,
за да пропуснем всички весели емблеми

Красотата ще спаси света...

"Има един, който изживява вашите мечти..."

Кой?!!

Красотата ще спаси света...

Ех... понякога трябва да избягаме от Къщичката на мечтите, защото може би… в голия самотен свят отвън, къде е студено .. може би там някъде живее нещото, което наричаме с Голямата думичка Свобода !

Моите мечти... и моите провали... Защо ги обичам? Защото са си мои, защото сама съм ги сътворявала ден по ден. Мечта...провал...нова мечта, по-красива, но-нереална, но си е моя; нов провал - по-голям, по-труден за изправяне, но си е мой и като се изправя всичко започва отначало. И така докато съм жива
:))))))

това ти го твьрдиЩ не аz


....let me show you the world in my eyes...

Точно така...Прибирам се само вечер, за малко, да видя дали всичко е както трябва и пак излизам навън да променям...
А кой живее тогава в къщичката?

Красотата ще спаси света...

Това си е твоя къщичка, къщичката на мечтите, но е крайно неприятно ако, когато те няма я пази някое голямо злобно куче, и затова най-добре е да кажеш на приятелите си, че винаги са добре дошли там, в нея, и могат да се чувстват като у дома си, дори когато ти не си там.

- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Финтли.
- Върви си, всички спят у нас!
- Не всички - каза Финтли.
- Не зная как си се решил…
- Реших се - каза Финтли.
- Ти май си нещо наумил?
- Май нещо - каза Финтли.
- При тебе ако дойда вън…
- Ела де - каза Финтли.
- Нощта ще минеме без сън.
- Ще минем - каза Финтли.
- При мен да дойдеш, току виж…
- Да дойда - каза Финтли.
- До утре ти ще престоиш.
- До утре - каза Финтли.
- Веднъж да минеш моя праг…
- Да мина - каза Финтли.
- И утре, знам, ще хлопаш пак.
- Ще хлопам - каза Финтли.
- Ще ти отворя, ала чуй…
- Отваряй! - каза Финтли.
- И дума никому за туй.
- Ни дума - каза Финтли.

Красотата ще спаси света...

гиакс

Аз имам моето световъртене във мен.

или гиакс = thanks или това е още един подхлъзнал се от изневиделица израз

хайде! един въпрос към или за финли ---> и така.. кой е тайнствения притежател на къщичката в която иска да влезе? - питам аз

да се обърнеш
към официалнта страница
На Робърт Бърнс...

Да не намериш
отговор дори и там
където думите му чакат...

Да се обърнеш
към себе си и вътре
да откриеш кой...

Нима не е странно това?

Красотата ще спаси света...

Мисля че е странно. Мисля също че е любопитно.

Аз очаквах точни показатели, които ще разкрият истинския лик на тайнствената личност. И попитах.. Но уви! Човекът в мен не иска да му слага етикет с име.

И сега съм попаднал в неудобно положение --> нещо като забрана за определение --> ?

Сърцето не умира ли?

Те, учителите искат да четеш учебници, ръководства. Поставят ти разни задачи и се мръщят, когато не ги изпълниш.. и често забравят за най-важното, за любовта към думите.

Сърцето не умира ли?

A някои учители искат не само да четеш уроцит, а по-скоро да ги учиш наизуст...но уви, не от любов към думите (там дори думите са уникално глупави), а защото... защото... баси нямам отговор!

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.