"..И тъй като така или иначе няма да го четеш това и за да има някакъв смисъл от този пост-искам да поздравя с нещо всички,които си правим труда и "драскаме" тук за да е жива идеята.........спомнете си(а ако имате възможност си я пуснете):

Сянката, която хвърля,има форма на жена.
Силуетът й е бронзов,мит в египетска ръка.
Тя се казва Безнадеждност,но има вид на фотомодел.
Еротична до метежност,истинска като море.

Тя стъпва, тя стъпва,тя стъпва пред мене само,
тя плаче, тя плаче,тя плаче нощем с мен.

С вид на френска пеперуда тя разсича моя ден
и запалила колата ме превръща в нож пленен.
Но не мога да я съдя,пратиха ми я в нощта,
в която аз със детски крясък влезнах във света игра.

Ти се казваш Безнадеждност,скъпа, стой при мен сега,
влез под кожата ми с нежност,татуиран с теб ще умра "

...позволявам си да използвам този завършек на последния пост на VIOLATOR като начало на нова тема...хайде да спрем със споровете и заяжданията и да си попеем малко...да си изтананикаме любимите си песни или просто да се подсетим за тях...

"А тя, разгънала
червените си крила,
разпръскваше сместта от прилепи.
И покапаха
жълти капки..."

...I follow you...

Зад красотата да се скрием?
докога?

докогато
станем безразлични
или изгорим...

"Когато свърши всичко,
ще видиш сам си изгубил
и в погледа на птицата
ирония ще събудиш.

Затова по-добре
иди на върха на скалата,
стъпи върху всички светове
и се отдай на Луната."

...I follow you...

Когато някой Създава Красота, мислиш ли, че той се крие?!

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

Да се криеш е забранено.
Даже зад Красотата.



Наистина, с очите си не мога да те любя аз,
защото хилядите твои грешки те съзират,
но сърцето ми съзира туй, което те презират.

е тъпа дума..
а по въпроса с криенето - Красотата много често не знаеш откъде ще изскочи...и къде се е "скрила"... всички я търсим...


ГРОЗНОТО МИ МОМИЧЕ
Много е грозно
мойто момиче.
Но аз го обичам,
кажете защо.
Ще кажете всички
защо съм се хванал
но аз ще ви кажа
че то е добро.

Грозни са мислите,
грозни са нравите,
грозно е всичко
на тази земя.
Само добро и красиво
за мене е
моето грозно
момиче сега.
С него за мен
красотата е истинска
както със никое
друго преди.
Аз не разменям
мойто момиче
за никакви други
чужди неща.
Нищо, че малко
е грозно за всички
то си е мое
поне за сега.

Аз излязох вън.
Ти излезе вън
Всички излязохме вън
но кой остана във стаята
Май остана само
грозното ми момиче
Аз трябва да се върна
и пак да се обичаме.

...I follow you...

тъпа дума - не.
По скоро тъжна.

Не ме разсмивай,
нищо, че не плача,
аз бягам, търся
свойта самота.

Разбираш ли сега.
Ние сме като нацупени на реалността деца. А горния стих е плод на духовната бездна на 8-10 годишно малко момиченце.

Малко момиченце.

Острови тъжни
са наште съдби...

..нацупени на реалността деца...ще пораснем ли някога?
..а може би единствено така ще оцелеем - като замечтаем за тривиални неща...


Как си ти, обхванат от стени?
Във теб боли,
ти нямаш, нямаш, нямаш път...

...I follow you...

Спомняш ли си?

Никога няма да оставя съвестта си
край пътя да събира цветя.
звездите наистина хубаво светят,
само че не през деня.

а това?

Горещ е въздухът на д нашите градини,
но дълго още ще мълчим.
Свикнали сме от години
Мрака да търпим.

..помня...

"Добре пееш.
Леко фалшиво.
Харесва ми.
На ушите ми... "

.....................
"Прочетох във вестника
нова статия
в която пише за мойта
апатия.
Какво ще каже леля ми? "
.............

..апатия към света ме е обзела..истинска...изглежда непобедима...да изляза от нея всъщност не ща и да искам...

..телевизия не гледам,
вестници не чета,
не ме вълнуват нещата,
които не мога да променя..

...I follow you...

Редактирано от Яcминa на 21.07.03 22:44.