"..И тъй като така или иначе няма да го четеш това и за да има някакъв смисъл от този пост-искам да поздравя с нещо всички,които си правим труда и "драскаме" тук за да е жива идеята.........спомнете си(а ако имате възможност си я пуснете):

Сянката, която хвърля,има форма на жена.
Силуетът й е бронзов,мит в египетска ръка.
Тя се казва Безнадеждност,но има вид на фотомодел.
Еротична до метежност,истинска като море.

Тя стъпва, тя стъпва,тя стъпва пред мене само,
тя плаче, тя плаче,тя плаче нощем с мен.

С вид на френска пеперуда тя разсича моя ден
и запалила колата ме превръща в нож пленен.
Но не мога да я съдя,пратиха ми я в нощта,
в която аз със детски крясък влезнах във света игра.

Ти се казваш Безнадеждност,скъпа, стой при мен сега,
влез под кожата ми с нежност,татуиран с теб ще умра "

...позволявам си да използвам този завършек на последния пост на VIOLATOR като начало на нова тема...хайде да спрем със споровете и заяжданията и да си попеем малко...да си изтананикаме любимите си песни или просто да се подсетим за тях...

"А тя, разгънала
червените си крила,
разпръскваше сместта от прилепи.
И покапаха
жълти капки..."

...I follow you...

Зад красотата да се скрием?
докога?

докогато
станем безразлични
или изгорим...

"Когато свърши всичко,
ще видиш сам си изгубил
и в погледа на птицата
ирония ще събудиш.

Затова по-добре
иди на върха на скалата,
стъпи върху всички светове
и се отдай на Луната."

...I follow you...

Когато някой Създава Красота, мислиш ли, че той се крие?!

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

Да се криеш е забранено.
Даже зад Красотата.



Наистина, с очите си не мога да те любя аз,
защото хилядите твои грешки те съзират,
но сърцето ми съзира туй, което те презират.

е тъпа дума..
а по въпроса с криенето - Красотата много често не знаеш откъде ще изскочи...и къде се е "скрила"... всички я търсим...


ГРОЗНОТО МИ МОМИЧЕ
Много е грозно
мойто момиче.
Но аз го обичам,
кажете защо.
Ще кажете всички
защо съм се хванал
но аз ще ви кажа
че то е добро.

Грозни са мислите,
грозни са нравите,
грозно е всичко
на тази земя.
Само добро и красиво
за мене е
моето грозно
момиче сега.
С него за мен
красотата е истинска
както със никое
друго преди.
Аз не разменям
мойто момиче
за никакви други
чужди неща.
Нищо, че малко
е грозно за всички
то си е мое
поне за сега.

Аз излязох вън.
Ти излезе вън
Всички излязохме вън
но кой остана във стаята
Май остана само
грозното ми момиче
Аз трябва да се върна
и пак да се обичаме.

...I follow you...

тъпа дума - не.
По скоро тъжна.

Не ме разсмивай,
нищо, че не плача,
аз бягам, търся
свойта самота.

Разбираш ли сега.
Ние сме като нацупени на реалността деца. А горния стих е плод на духовната бездна на 8-10 годишно малко момиченце.

Малко момиченце.

Острови тъжни
са наште съдби...

..нацупени на реалността деца...ще пораснем ли някога?
..а може би единствено така ще оцелеем - като замечтаем за тривиални неща...


Как си ти, обхванат от стени?
Във теб боли,
ти нямаш, нямаш, нямаш път...

...I follow you...

Спомняш ли си?

Никога няма да оставя съвестта си
край пътя да събира цветя.
звездите наистина хубаво светят,
само че не през деня.

а това?

Горещ е въздухът на д нашите градини,
но дълго още ще мълчим.
Свикнали сме от години
Мрака да търпим.

..помня...

"Добре пееш.
Леко фалшиво.
Харесва ми.
На ушите ми... "

.....................
"Прочетох във вестника
нова статия
в която пише за мойта
апатия.
Какво ще каже леля ми? "
.............

..апатия към света ме е обзела..истинска...изглежда непобедима...да изляза от нея всъщност не ща и да искам...

..телевизия не гледам,
вестници не чета,
не ме вълнуват нещата,
които не мога да променя..

...I follow you...

Редактирано от Яcминa на 21.07.03 22:44.

Не говори така, моля те...

-----------------------------------------------

Аз всяка нощ заспивам сьс Смъртта,
която е прозрачна и красива-
без свян, без ген на самота,
която, впрочем, страшно ми отива.

От първи поглед пламне ли любов
такова чувство трае до последен.
Лопата пръст ми стига за покров
и няма как в небето да не гледам

Очите се препълват до съвсем
навътре и отвъд на светината.
Едва ли ще ме сложат по корем,
така че ще съм гърбом към земята

И аз тренирам нощем със Смъртта
да спя дълбоко-и заспивам.
За първи път съм влюбена така,
което, впрочем страшно ми отива.

Редактирано от Yassen на 22.07.03 00:24.

..е това лошо ли е...да живееш извън света и да наблюдаваш как се повтарят съдбите на хората...
..и да ти е смешно, когато се замислиш какво вълнува повечето от тях...работа-телевизия-ядене-спане-работа-телевизия-ядене-спане....докато дойде уикенда и става...вестник-ядене-спане-телевизия-ядене-спане...цели два дни... "почивка"....

"Пъстра малка тълпа аз в ръката държа
дърпам ги със конци, надявам се, че не ги боли.
А това тука е той, техния главен герой.
АКО ПЛЮЯ СЕГА, ЩЕ СЕ УДАВИ В МОЯТА МЪКА.
Шала грагра ла гра, млекарката с нежни рога
в нейните млечни жлези чисто мляко се твори.
Ненавиждам пръстта, недовиждам през платна.
Корабчета от хартия във легена скачат,
дай да им дадем свобода."
..................

...I follow you...

Не е лошо, Ясмин.
Само картинката е малко тъжна...

Предпочитам по весели краски и избирам да противостоя активно (но не агресивно) на шоуто на Слави (казано в захлас), на Мишо Шамара и неговия криминален партньор, на 24 часа, 168 идиота и цялата останала помия, удавивила моите братя и сестри.
Ние всички сме едно цяло...Доброто и красотата са сбор от всички неща...

Красотата ще спаси света...

картинката...хех...днес картинката е прекрасносвежозелена, миришеща на борова гора и на училище...

върнах се по старите места...и се размечтах...пак ми се дивее със старите приятели, които отдавна са се разпилели навсякъде... никой няма тук, в този пуст град, където вече нищо не се случва, времето като че е застинало...

леле, колко е хубаво да се става ранорано сутрииин :)))

(тропам мислено на барабан)!!!!та-рам-там-там

...I follow you...

Я шел к блаженству.Путь блестел
Росьi вечерней красньм светом,
А в сердце. замирая, пел
Далекий голос песнь расвета.
Расвета песнь, когда заря
Стремилась гаснут, звездьi рдели,
И неба вьшние моря
Вечерним пурпуром горели!...
Душа горела, голос пел
В вечерний час звуча расветом.
Я шел к блаженству.Путь блестел
Росьi вечерний красньм светом.

Красотата ще спаси света...

в гърдите ми вие...

за свобода?
или от самота?

...I follow you...

Ти не си самотна.
Не можеш да бъдеш.Сподирена си от Благодарността на онези, що виждат, на тези, що чуват...
Радваш Слънцето, осмисляш цветята...

Красотата ще спаси света...

вълкът се чувства най-самотен, когато е в затвор

...I follow you...

Редактирано от Яcминa на 24.07.03 22:04.

Run Forest, run...

Красотата ще спаси света...

Аз знам... открих какво е вълкът в това изречение... и ключовоте е, че е в множествено число "в гърдите Ни вие" (нали така беше, бре?)

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

така беше - промених го малко..

...I follow you...

Бях преди година някоко пъти в зоологическата градина. Там вълците са затворени в нещо като горичка, примерно 15 квадратни метра. Единият вълк тичаше ли, тичаше в кръг по оградата. Тичаше последователно, на равно разстояние от Нея. Бързо. Беше изморен, леко сякаш залиташе...Но бе бърз и целеустремен.
Накъде? Към смъртта си? Към свободата си? Нима един вълк осъзнава, че живота е приемлива цена за Свободата...?

А другият вълк гледаше безразлично и равнодушно...

Красотата ще спаси света...

А аз днес видях препарирани вълци... и пеперуди, бяха просто част от колекция, имаше и змии... и много други умрели същества.

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

Запази ги в съзнанието си и когато всичко друго умре, ще ги освободиш.

Красотата ще спаси света...

Редактирано от Yassen на 01.08.03 23:50.

...най-вероятно ги е убила някоя мъничка душичка.....

...Try walking in my shoes....,you`ll stumble in my footsteps!!!!!

Не, природонаучния музей... всички природонаучни музеи по светааааааа....

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

Аз живея на улица "Нов Живот"
и номерът ми е безкрайност.
Толкова съм малък
че просто ми се повръща...

в леден облачен връх
с остър блясък в очите
и МРАК тежък в сърцето.
Искам да открия
низките тайни на хората,
за да приютя бягството
на унизените.
Трябва ми твърдост, за да държа
челото си изправено.
Трябва ми топлина, за да сгрея
ръцете на обречените.
Трябват ми пропасти,
за да хвърля във тях
късовете камък от сърцето си.
Трябват ми пещери,
за да затворя завинаги
бездушните каменни приказки,
които човешките думи
капка по капка са трупали!
Искам да се преродя
в бляскав леден връх.
Завинаги!

...I follow you...