... поне да продължа мисълта си в тази насока също.
Миналата седмица бях излязъл с жена си на вечерна разходка из София. Бях си взел и фотоапарата, да направя малко нощни снимки. Бая хубави витрини се навъдиха из града. Да му е кеф на човек да ги гледа. Не малко хубави ресторанти бяха отворени също. От опит ще ви кажа, че някои от тях по нищо не отстъпват на американски ресторанти от същия клас. Сервиза е добър, храната и питиетата също. Всичко това - хубаво!
Та, минавам покрай Дънкин Донатс, на бул. Витоша 25. Хубава витрина, голям осветен надпис, вътре чисто и приятно, обслужващия персонал с чисти и спретнати униформи. До тук много добре. Вадя фотоапарата, взимам позиция за снимка и току от вратата на заведението изхвърча един младеж от персонала и право към мен. Господине, вика, не може да снимате заведението. Бре! Не могло да снимам заведението! Застанал съм по средата на тротоара на бул. Витоша и не съм могъл да снимам заведението му. Такива му били нарежданията и той ги спазвал стриктно. Заплаши ме, че ако направя опит да снимам, щял да ми счупи фотоапарата. Мъча се да го убедя, че това което прави е своеволие, че при демокрация никой не може да ми забрани, застанал на обществено място, какво да снимам и какво не. Запени се, виждам го че не дозема. Мисля си, на времето комунистите не можаха да ме спрат да направя каквото мисля за правилно, та сега този ли младеж ще ми се опре. Помолих го, след като явно няма да се разберем по въпроса, да извика полиция за да се разбере кой от нас двамата е прав и кой е крив и другият да си научи урока. Каза че на него полиция не му трябва. Прав беше. Полицията трябваше на мен. Извадих си телефона и звъннах на полицията. Обади се много учтива жена, диспечер. Обясних какъв ми е проблема. Тя се зачуди, как може някой си да ми забрани да си правя снимки. Пожела ако е възможно да говори с младежа. Той не пожела да поеме телефона. Предадох отказа му. Тя ме помоли да изчакам само няколко минути и ще имам полицай на разположение. Наистина, не минаха и две минути, двама полицаи дойдоха с такси. Минута след това дойдоха още двама с патрулна кола. Обяснявам какъв е проблема и че държа да направя снимка точно на Дънкин Донатс от тротоара на който съм застанал и че имам нужда от охрана, тъй като младежа ме заплаши, че щял да ми счупи камерата ако се опитам. Полицаите взеха да се чудят нещо. Бяха дошли да въдворят мир, но още нищо не беше станало да заслужава арест или друга подобна мярка. Единият полицай се помъчи да ме убеди да се разходя надолу по тротоара и след петнадесетина минути да мина пак и да си направя снимката. Викам му, господин полицай, вие не ми разрешавате проблема. След петнадесетина минути същата сцена ще се повтори и аз пак ще трябва да ви викам. Искам още сега да обясните на този младеж, че няма право да ми забранява да правя снимки. Ако не сте наясно дали той има право или аз, обадете се обратно в полицията и питайте началника си. В това време взе думата един от полицаите, които дойдоха с патрулната кола. Обърна се към младежа и му каза - Ако искаш никой да не ти снима витрината, трябвало е да си поръчаш плътни щори за прозорците. Твоята отговорност се простира във вътрешността на магазина ти. Един път излезнеш ли от вратата навън, отговорността става наша, на полицията. Сега се прибери и си гледай работата и остави човека да си направи снимките.
За чест на младежа трябва да спомена, че подаде ръка и се извини. Стиснах му ръката и му казах да не ми се сърди. Демокрацията трябва да се ОТСТОЯВА!
Обърнах се към полицаите и благодарих за съдействието им. Направих си снимката и с жена ми си продължихме разходката. Тя явно не одобряваше постъпката ми. Ако беше на мое място, потвърди, че щеше да си свие перките и да си продължи. Ами, викам, затова е толкова трудно на този народ да се оправи, защото пред всяка трудност прекланя глава и предпочита да я избегне вместо да я преодолее. Предпочита да се подчини, независимо кой е прав и кой е крив. Не може така! Ако не си отстояваш правата, не ги заслужаваш и всеки ще ти ги потъпква. Същото се отнася и за народа ни като държава.
Приятен ден на всички и приятна работа.

БРАВО Г-Н ОПТИМИСТ!Напълно съм съгласен с Вас.Само искам да споделя,че с това мислене и действие като вашето в случая,живея вече почти 40 години.Ако трябва да разкажа какво съм преживял,може би ще отнеме няколко дни.Но съвсем определено съм разбрал,че отдавна минавам за конфликтен и труден човек само защото съм бил на страната на справедливото решение,демокрацията,както вие казвате.Отстоявал съм свободното слово и преди и сега.Разликата сега обаче е много по-голямата болка от загубените битки в името на доброто и мирно решение.Преди имаше ясен противник-мракобесието и жестокостта на "единствено правилните хора".Сега "правилните"окупираха всички т.нар.сфери на обществен живот и усъвършенстват мимикрията си все повече.За тях такива като Вас са само поредния будала когото подминават с усмивка.Е,все пак може и да му свършат работа ако не е много ангажиращо.Да е доволен поне малко,да усети държавност и....да напише,че нещо трябва да се отстоява.
Здраве и добри дни все пак!А за Демокрацията дай Боже сили!

Стига бе! Това в коя държава се е случило?! В същата, в която като ми откраднаха мотора, полицията ми каза, че сам съм си виновен? В тази, в която, след като стреляха по баща ми при въоръжен грабеж, полицията не благоволи да дойде на място да търси гилизи и улики, а му казаха, че щом парите му не са били в откраднатото куфарче - нямало страшно, а за стрелбата - голяма работа? Да не би да е в същата, в която като разбиха апартамента на мой приятел, полицайте му казаха, че пак не са му взели много (крадците бяха забравили кафеварката)? Ако говориш за София, България, направо не мога да повярвам. На мен и през ум няма да ми мине да викам полиция. Или ще се разберем с пича като хора, или ще му размажа лицето с гарда на пистолета си.

Ти имаш вяра в институциите и в демокрацията. Дано и аз възвърна моята с времето.

Просто разсъждавам.

От теория на управлението е известно, че при ограничен ресурс във всяка система се въвеждат приоритети за използването му.

При положение, че в София полицията разполага с 4-5 дежурни коли със силно ограничен лимит за бензин, мислиш ли, че е разумно да ангажираш 50% от наличния ресурс, за да си направиш фотографията, докато през това време стават 10 произшествия (скандали, побои, кражби, изнасилвания, убийства), на които полицията не може, поради твоя демократичен импулс, да реагира.

Не е ли, също така, отстояване на демокрацията, доброволното ограничаване на собствената свобода в полза на по-нуждаещите се - при ограничен ресурс на обществото, разбира се?

Само питам. Все пак съм Ялтенско изчадие. Да се поуча, де

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но какво по-лесно от това!??!Просто темата е много силна,а описаната ситуация възможно най-безобидната.Иска незнайния войн за демокрация да я отстоява!Да, обаче това си е истинска битка и то от доста време.Холодная гражданская/добре звучи и е истината/ е в доста тежка фаза от не малко години.Не е лошо Оптимиста да посочи някоя идея миротворческа.Да опита да докаже твърдо ника си,защото може и други да се объркат с Песимиста.Или пък другия път да снима кебапчийница на тротоара с надупен москвич към скарата.Като нищо ще искара някоя почерпка,а и чалгица ще му попеят.Няма да се чувства като чужденец в собствената си държава/както нейде бе споменато/,а като уважаван турист в нея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То в България този псевдоним поне 90% (песимистична оценка) от образованите хора над 45 години могат да си го прикачат без угризения.

Да си призная, темите на Оптимиста леко ме изваждат от равновесие, защото не съвпадат с наблюдаваната от мен народопсихология на Българина. Звучат ми много утопично и силно стерилно - в прогностичната си част по-специално. Защото демокрацията се прави от демократи, нали? А доминиращото количество българи възприема демокрацията като висша форма на слободията за силните на деня (и на мускулите, и на парите...). И т.н.

Космополитизмът има две форми:
1. Навсякъде се чувстваш като у дома си - оптимистичен вариант.
2. Никъде (дори и вкъщи) не се чувстваш като у дома си - нашия случай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Пecимиcт на 12.03.01 16:40.

Поздравявам те, за това че знаеш какви са интересите ти и ги отстояваш. Радвам се че в България има хора които правят нещо реално за да защитават своите права, а не мрънкат за това колко им е зле и как всички наоколо са маскари. Жалко само че тези хора са малко. Все пак и аз съм умерено оптимистично настроен, защото нещата макар и _твърде_ бавно се променят.

"Или ще се разберем с пича като хора, или ще му размажа лицето с гарда на пистолета си. "
Тони, това изречение ми казва, че или ти си прав, или той е крив.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Учудвам се, че още вярвате в нещото наречено демокрация. Те такова чудо нема, нема и да има. И не говоря само за България. Не ми е ясно как може да се вярва, че една тълпа хора може да се самоуправлява. Винаги и при всички случаи, сме били управлявани от 5-6 човека максимум. А останалото е залъгалка за будали.
В контекста на постинга. Мога ли да попитам каква е разликата ако това ти се беше случило в някоя абсолютна монархия, в някоя "изиявена демокрация" и тук? Май разликата е една единствена, доколко се спазват законите и доколко гражданите(поданиците) ги знаят и отстояват.
Поздрави :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Da ti imam criteriite.