... поне да продължа мисълта си в тази насока също.
Миналата седмица бях излязъл с жена си на вечерна разходка из София. Бях си взел и фотоапарата, да направя малко нощни снимки. Бая хубави витрини се навъдиха из града. Да му е кеф на човек да ги гледа. Не малко хубави ресторанти бяха отворени също. От опит ще ви кажа, че някои от тях по нищо не отстъпват на американски ресторанти от същия клас. Сервиза е добър, храната и питиетата също. Всичко това - хубаво!
Та, минавам покрай Дънкин Донатс, на бул. Витоша 25. Хубава витрина, голям осветен надпис, вътре чисто и приятно, обслужващия персонал с чисти и спретнати униформи. До тук много добре. Вадя фотоапарата, взимам позиция за снимка и току от вратата на заведението изхвърча един младеж от персонала и право към мен. Господине, вика, не може да снимате заведението. Бре! Не могло да снимам заведението! Застанал съм по средата на тротоара на бул. Витоша и не съм могъл да снимам заведението му. Такива му били нарежданията и той ги спазвал стриктно. Заплаши ме, че ако направя опит да снимам, щял да ми счупи фотоапарата. Мъча се да го убедя, че това което прави е своеволие, че при демокрация никой не може да ми забрани, застанал на обществено място, какво да снимам и какво не. Запени се, виждам го че не дозема. Мисля си, на времето комунистите не можаха да ме спрат да направя каквото мисля за правилно, та сега този ли младеж ще ми се опре. Помолих го, след като явно няма да се разберем по въпроса, да извика полиция за да се разбере кой от нас двамата е прав и кой е крив и другият да си научи урока. Каза че на него полиция не му трябва. Прав беше. Полицията трябваше на мен. Извадих си телефона и звъннах на полицията. Обади се много учтива жена, диспечер. Обясних какъв ми е проблема. Тя се зачуди, как може някой си да ми забрани да си правя снимки. Пожела ако е възможно да говори с младежа. Той не пожела да поеме телефона. Предадох отказа му. Тя ме помоли да изчакам само няколко минути и ще имам полицай на разположение. Наистина, не минаха и две минути, двама полицаи дойдоха с такси. Минута след това дойдоха още двама с патрулна кола. Обяснявам какъв е проблема и че държа да направя снимка точно на Дънкин Донатс от тротоара на който съм застанал и че имам нужда от охрана, тъй като младежа ме заплаши, че щял да ми счупи камерата ако се опитам. Полицаите взеха да се чудят нещо. Бяха дошли да въдворят мир, но още нищо не беше станало да заслужава арест или друга подобна мярка. Единият полицай се помъчи да ме убеди да се разходя надолу по тротоара и след петнадесетина минути да мина пак и да си направя снимката. Викам му, господин полицай, вие не ми разрешавате проблема. След петнадесетина минути същата сцена ще се повтори и аз пак ще трябва да ви викам. Искам още сега да обясните на този младеж, че няма право да ми забранява да правя снимки. Ако не сте наясно дали той има право или аз, обадете се обратно в полицията и питайте началника си. В това време взе думата един от полицаите, които дойдоха с патрулната кола. Обърна се към младежа и му каза - Ако искаш никой да не ти снима витрината, трябвало е да си поръчаш плътни щори за прозорците. Твоята отговорност се простира във вътрешността на магазина ти. Един път излезнеш ли от вратата навън, отговорността става наша, на полицията. Сега се прибери и си гледай работата и остави човека да си направи снимките.
За чест на младежа трябва да спомена, че подаде ръка и се извини. Стиснах му ръката и му казах да не ми се сърди. Демокрацията трябва да се ОТСТОЯВА!
Обърнах се към полицаите и благодарих за съдействието им. Направих си снимката и с жена ми си продължихме разходката. Тя явно не одобряваше постъпката ми. Ако беше на мое място, потвърди, че щеше да си свие перките и да си продължи. Ами, викам, затова е толкова трудно на този народ да се оправи, защото пред всяка трудност прекланя глава и предпочита да я избегне вместо да я преодолее. Предпочита да се подчини, независимо кой е прав и кой е крив. Не може така! Ако не си отстояваш правата, не ги заслужаваш и всеки ще ти ги потъпква. Същото се отнася и за народа ни като държава.
Приятен ден на всички и приятна работа.

БРАВО Г-Н ОПТИМИСТ!Напълно съм съгласен с Вас.Само искам да споделя,че с това мислене и действие като вашето в случая,живея вече почти 40 години.Ако трябва да разкажа какво съм преживял,може би ще отнеме няколко дни.Но съвсем определено съм разбрал,че отдавна минавам за конфликтен и труден човек само защото съм бил на страната на справедливото решение,демокрацията,както вие казвате.Отстоявал съм свободното слово и преди и сега.Разликата сега обаче е много по-голямата болка от загубените битки в името на доброто и мирно решение.Преди имаше ясен противник-мракобесието и жестокостта на "единствено правилните хора".Сега "правилните"окупираха всички т.нар.сфери на обществен живот и усъвършенстват мимикрията си все повече.За тях такива като Вас са само поредния будала когото подминават с усмивка.Е,все пак може и да му свършат работа ако не е много ангажиращо.Да е доволен поне малко,да усети държавност и....да напише,че нещо трябва да се отстоява.
Здраве и добри дни все пак!А за Демокрацията дай Боже сили!

Стига бе! Това в коя държава се е случило?! В същата, в която като ми откраднаха мотора, полицията ми каза, че сам съм си виновен? В тази, в която, след като стреляха по баща ми при въоръжен грабеж, полицията не благоволи да дойде на място да търси гилизи и улики, а му казаха, че щом парите му не са били в откраднатото куфарче - нямало страшно, а за стрелбата - голяма работа? Да не би да е в същата, в която като разбиха апартамента на мой приятел, полицайте му казаха, че пак не са му взели много (крадците бяха забравили кафеварката)? Ако говориш за София, България, направо не мога да повярвам. На мен и през ум няма да ми мине да викам полиция. Или ще се разберем с пича като хора, или ще му размажа лицето с гарда на пистолета си.

Ти имаш вяра в институциите и в демокрацията. Дано и аз възвърна моята с времето.

Просто разсъждавам.

От теория на управлението е известно, че при ограничен ресурс във всяка система се въвеждат приоритети за използването му.

При положение, че в София полицията разполага с 4-5 дежурни коли със силно ограничен лимит за бензин, мислиш ли, че е разумно да ангажираш 50% от наличния ресурс, за да си направиш фотографията, докато през това време стават 10 произшествия (скандали, побои, кражби, изнасилвания, убийства), на които полицията не може, поради твоя демократичен импулс, да реагира.

Не е ли, също така, отстояване на демокрацията, доброволното ограничаване на собствената свобода в полза на по-нуждаещите се - при ограничен ресурс на обществото, разбира се?

Само питам. Все пак съм Ялтенско изчадие. Да се поуча, де

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но какво по-лесно от това!??!Просто темата е много силна,а описаната ситуация възможно най-безобидната.Иска незнайния войн за демокрация да я отстоява!Да, обаче това си е истинска битка и то от доста време.Холодная гражданская/добре звучи и е истината/ е в доста тежка фаза от не малко години.Не е лошо Оптимиста да посочи някоя идея миротворческа.Да опита да докаже твърдо ника си,защото може и други да се объркат с Песимиста.Или пък другия път да снима кебапчийница на тротоара с надупен москвич към скарата.Като нищо ще искара някоя почерпка,а и чалгица ще му попеят.Няма да се чувства като чужденец в собствената си държава/както нейде бе споменато/,а като уважаван турист в нея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То в България този псевдоним поне 90% (песимистична оценка) от образованите хора над 45 години могат да си го прикачат без угризения.

Да си призная, темите на Оптимиста леко ме изваждат от равновесие, защото не съвпадат с наблюдаваната от мен народопсихология на Българина. Звучат ми много утопично и силно стерилно - в прогностичната си част по-специално. Защото демокрацията се прави от демократи, нали? А доминиращото количество българи възприема демокрацията като висша форма на слободията за силните на деня (и на мускулите, и на парите...). И т.н.

Космополитизмът има две форми:
1. Навсякъде се чувстваш като у дома си - оптимистичен вариант.
2. Никъде (дори и вкъщи) не се чувстваш като у дома си - нашия случай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Пecимиcт на 12.03.01 16:40.

Поздравявам те, за това че знаеш какви са интересите ти и ги отстояваш. Радвам се че в България има хора които правят нещо реално за да защитават своите права, а не мрънкат за това колко им е зле и как всички наоколо са маскари. Жалко само че тези хора са малко. Все пак и аз съм умерено оптимистично настроен, защото нещата макар и _твърде_ бавно се променят.

"Или ще се разберем с пича като хора, или ще му размажа лицето с гарда на пистолета си. "
Тони, това изречение ми казва, че или ти си прав, или той е крив.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Учудвам се, че още вярвате в нещото наречено демокрация. Те такова чудо нема, нема и да има. И не говоря само за България. Не ми е ясно как може да се вярва, че една тълпа хора може да се самоуправлява. Винаги и при всички случаи, сме били управлявани от 5-6 човека максимум. А останалото е залъгалка за будали.
В контекста на постинга. Мога ли да попитам каква е разликата ако това ти се беше случило в някоя абсолютна монархия, в някоя "изиявена демокрация" и тук? Май разликата е една единствена, доколко се спазват законите и доколко гражданите(поданиците) ги знаят и отстояват.
Поздрави :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Da ti imam criteriite.

Да се размазват лица с пищови е саморазправа, а не демокрация. Докато демокрацията в България е криворазбрана, ще има и такива неща. Народът не е дорасъл, за да проумее какво е всъщност демокрация ... - толкова често казвани думи, че са загубили смисъл, не стигат до никой. Щом има саморазправа, какво могат да направят органите на реда дори и да се намесят?
Демокрацията е предимно в зачитане и ненарушаване на човешките права. Демокрацията е добронамереност, а не злоупотреба с ръбати пищови. Ти пък защо имаш пищов? - За да се пазиш от Демокрацията. Нали???

Оптимист има космополитен маниер на гражданско поведение. По навик се държи така, както и по нормалния свят.
А щом и в къщи не се чувстваме като у дома си, това означава, че липсва уважение и самоуважение. Ако човекът е уважаван в собствената си страна, тогава ще се държи с достойнство и навън. Иначе ще се държи като комплексар, и ще се усеща не на място - точно, както и у дома си.

Разликата би била, че законите, които се знаят и отстояват от гражданите, защитават самите тях!

Mai neshto ne razbiram - koi otstoiava zakonite ? i kogo zashtitavat - ne sum chul za monarhia kudeto da niama zakoni otnasiashti se do podanicite.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво ми папагалчите за тая демокрация?! За мен това е не толкова обществен строй, а култура, която се основава на реда, законноста, стабилната икономика и ако щете - морала. От изброените до тук нищо не е налице. Ама никак! И всичко е една гола претенция.

Та, обвинявайте ме в саморазправа, но за мен това си е самоотбрана. Щото не ви е необходимо много въображение за да видите, че неговото си е агресия. Това, че е налетял на Оптимиста, а не на някой като мен е второстепенно.

Абе, вие къде живеете?! За да не се разпростирам, ще взема за пример само културата на движение. Какво значи знак "спирането забранено" по булевардите - паркира се масово по диагонал към тротоара и след това - втора мигаща редица, вече успоредно на тротоара? Желателно е това да става пред очите на катаджиите, ама те все гледат в другата посока. А по уличките знакът се тълкува като плътно върху тротоара, а пешеходците по асфалта подскачат пред колите. А колко пъти сам виждал в задръстванията по "жълтите павета" за разнообразяване на чакането да се изхвърлят от прозорците чашки, бутилки или да се изръсват пепелниците. А колко пъти сте се изприщвали, когато преминавайки на зелено пред вас профучи някой кретен с 80? А тълпите пешеходци, които пресичат върху подлезите в центъра и никой не минава отдолу? И не ми казвайте, че проблемите са заради остарялата инфраструктура на града. Законите се спазват, независимо от конюнктурата.

Така че, уважаеми/а ВИ, демокрация в България няма и няма да има през нашия живот. Ако ме слагаш в числото на недораслите за нея - твоя си работа. И не ми пробутвай, че моята самоотбрана пречи на онези лайна полицайте да си вършат работата. А пистолетът ми е защото ми писна от ролята на жертва на престъпления - на мен, на баща ми, на любимата ми, на нейните родители, на приятелите ми, на колегите ми и т.н., на които "органите на реда" гледат с насмешка. Можеш да считаш, че определено не ми е за да се пазя от "Демокрацията", най-малкото защото няма да я дочакам.

А ти, уважаеми Оптимисте, доколкото си спомням беше стигнал да прозрението, че американската демокрация е израсла повече върху револверите, отколкото върху нещо друго.

Що се отнася до конкретната житейска ситуация - ти си му доказал, че не е прав и може и да си го позасрамил. За мен, обаче той е един от паплачта, която се опитва да си вменява измислени правомощия или права и единствено, което ще му осигуря е месец в Лицево-черепна хирургия, да си разнообразява лежането с размисли до къде водят безочието и самозабравянето. Може пък и сам да проумее, че някъде е сгрешил.

Няма да ви разказвам в какви ситуации съм попадал и защо вече предпочитам да спестявам въведението и направо по същество, т.е. по мутрата.

Абе, направо имам чуството, че не живеете в България.

Драги Тони,

За демокрацията "папагалчиме" единици, защото сме единици тези, които я разбираме и сме свикнали с нея, по щастливи стечения на обстоятелствата. Давам си сметка, че е много бавен процес и че някои от днес живеещите няма да я доживеят, за което съжалявам. Все пак си мисля, че ръся първите семена и се надявам някои от тях да покълнат. Ето, гледам, запомнил си прозрението ми "че американската демокрация е израсла повече върху револверите, отколкото върху нещо друго". Така е! Но револвера не е бил употребяван да смажеш физономията на някой, който не ти пасва на концепцията. Тези които са го употребявали по този начин, бързо са били усмирявани от въоръжени дружинки. Револвера само подсигурява спазване на общоприетите правила от всички.

Та, обвинявайте ме в саморазправа, но за мен това си е самоотбрана. Щото не ви е необходимо много въображение за да видите, че неговото си е агресия.
Не е вярно! Не беше никаква агресия. Той не ме удари, нито дори ме докосна. Вярно че плещеше глупости, но демокрацията му дава това право. Както и на мен. Важното е да не ме докосва. Ако ме беше ударил, един господ знае как щяха да се развият нещата, щото хич не съм от тези, които си подлагат и другата буза. А само за да го ударя пръв, не ми се лежи в затвор. Това са правилата на демокрацията. Ако продължаваш да си намираш причини да не ги спазваш, отдалечаваш демокрацията с малко за целия народ. Ако сте много такива - отдалечавате я с много. Проста аритметика.

Недей да си мислиш, че съм срещу употребата на оръжие. Аз самият съм насочвал 357 Магнум в главата на човек. Приковах го на място докато дойде полиция. Него го арестуваха, не мен.

Къде живееме питаш. На същото място където и ти. Разликата е в това, кой къде е живял. Ако бях останал тук, щях да реагирам точно както и ти, предполагам. Но не това е нормалното в демократичния свят и не аз трябва да сменям отношението си сега, а ти, когато намериш за добре. За сега прави каквото знаеш. Решенията са си твои. Отговорността също.

Не съжалявам за това как съм постъпил. По всеки друг начин, може би младежа щеше да бъде бит, но може би и аз щях да отнеса някой удар. И какво? Смяташ ли че щях да се чувствам по-добре? Най-малкото щяхме да изкараме нощта в ареста. Толкова ли е за предпочитане?

За културата на движение си много прав, никаква я няма. И не само културата на движение а изобщо културата. И точно заради това си правя труда да пиша за балконски чучури, за разбити тротоари, за изхвърлени мебели и други боклуци по стълбища и коридори, за келнери и други. За да видите всички колко турден ще бъде прехода към по-хубаво. Много ми хареса един коментар
от читател във връзка с "чучурите". Казва - БИТКАТА ТИТАНИЧНА СЕ ОЧЕРТАВА. Точно това ми беше целта да покажа. Колко титанична е битката за преминаване към демокрация и по-добър живот. Каквото и правителство да дойде, няма да помогне за бързо разрешаване на проблемите. Невъзможно е! И за Господ е невъзможно! Битката трябва да започне от всеки един от вас
поотделно. От вас зависи най-много. Малко по малко! Изведнаж няма да стане.

Прав си. И за паркирането, и за подлезите, и за боклуците, да не говорим за безопасността. Какво е народът ни? - Пускат птичката от клетката, и тя се отдава не на демокрация, а на анархия. Като се помисли психологически, сигурно има някакво обяснение. Но без усилия на всеки отделен жител, няма да стане наистина. Прав си, че демокрацията е култура. Добре си го казал. Но която явно не пасва на балканския манталитет. Уф, кой знае колко още години трябват... а е толова просто, само малко дисциплина, т.нар. гражданско съзнание, ако искаш го наречи, но то не е точно това, ами възпитан морал. А кой да ни възпита така?
Има един такъв момент - отива българин в чужбина и ... дупе му е яко докато се вмести в чуждите рамки, порядки и дисциплина. А защо не си напънем задниците в собствената си страна, и да я докараме до някакво що-годе европейско ниво, поне на вид де.
Пък да не говорим за културната пропаст... чалга. Хех :-) Виждаш ли сега - чалга и в музиката, "чалга" и навсякъде. Мръсотията и паркирането, и всичко друго дето се вижда и не се вижда, си е жива житейска чалга. Пошла работа. И пак - дупе да ни е яко... :-(

Браво и на двама Ви!За това ,че сте изключително точни.Според мен разбира се.Точно такова е и личното ми отношение към действителността.Смущава ме това,че е само двуполюсно и не ми дава отговор за подходящата позиция в БГ ежедневието ни.
Бъдете здрави и победители!

Значи, сутринта тръгвам на работа и се улавям, че разглеждам уличното движение в контекста на задочния ни спор.

Опитвам се да карам по "Дондуков" към "Стамболийски". Типична сутрешна картинка - навсякъде по булеварда паркирането е забранено, но по цялото си протежение е в паркирали до бордюра коли, та за минаване между трамвая и тях има колкото за една колона. Докато стигна до ЦУМ на 3 пъти заобикалях през трамвайните релси спряли в платното коли с включени аварийни. Да, ама бетонът там не е предвиден за интензивно движение на коли и е изронен, а отдолу стърчат арматурните джелезарии. Да му мислят гумите и окачването ми. Да не говорим, че движението там е забранено и аз самият съм принуден да нарушавам. Естествено по целия булевард се суетят светоотразителните жилетки на онези лайна - полицаите и нито един не видях да записва нечии номер или да прави каквото и да е. Между другото винаги, когато минавам покрай така спряло говедо отдалече надувам клаксона, белким поне един от нас по някакъв начин покаже, че такава обстановка въобще не е в реда на нещата.

Дотук добре, ами по обед трябваше да мина по "Витошка", че нали пак са разкопали и нямаще през къде другаде. Там вече обраха точките. Всички знаци са двойно кръстосани и пак сума спряли коли и някои от кумова срама пуснали аварийните, други даже и това не са направили. Е, аз се опитвах да минавам между тях и трамвайте (някой ги беше запушил напред, та се бяха насабрали). В колата бях с колега, та се смяхме на поведението на патрулите (минахме покрай четири екипа за 400 м булевард). Разни коли спираха непосредствено до тяхните и шофьорите тръгваха нанякъде, а тъпите ченгета се разсейваха и гледаха в обратни посоки.

Абе, кво ви разказвам?! Всеки, който кара в София и не не приема положението за даденост знае как е.

Така че, уважаеми Оптимисте, ако някой тъпанар се опита да ми налага какво да снимам и какво не на улицата, приемам го за чиста проба агресия и понеже нямам и грам доверие в тъпата ни полиция ще се оправям сам. Ще го наритам, защото всеки, който има излишъка на арогантнст и недостига на акъл, за да се държи така е един от тях. Казваш, че поведението ми не било нормално за демократичния свят. Е къде пък тук го видя?! Нашето си е див пост-комунизъм и емпирически съм си доказал, че поведение в "демократичен" дух не води до нищо и до никъде.

Да, сигурно ти е късно да си сменяш отношението. Все пак, страшно помага след като по теб са стреляли, дежурните работници в 5 РПУ да ти кажат, че нищо ти няма и че си имал късмет, че Мобифонът ти не е бил в откраднатото куфарче (по онова време мобифонът си беше скъпа джаджа). А пък като ти кажат, че ще дойдат да търсят гилзите когато могат, просто ще ти се прииска да са те уцелили, та да ти обърнат малко повечко внимание.

Радвам се за теб, че си живял в "демокрация" и знаеш какво е. Аз пък съм живял там, където има ред. Няма "народовластие", няма такива абстракции. Всеки си знае правата и задълженията и че у тях си е у тях, а на улицата е на гости и се държи подобаващо. И това не защото е много културен, а защото и най-малката простотия няма да му се размине. Спомням си, как един наш деятел - "дете на демокрацията" и племенник на виден седесар (дано вдън земя се продъни комунистическата им партия) беше дошъл там и с типично нашенските маниери, след като си изпуши цигарата, хвърли фаса на тротоара. Местният ни колега реагира по-бързо от мен и веднага я настъпа, след което я вдигна и бързо се отдалечихме към най-близкото кошче и после зад ъгъла. Нашто момче го гледаше със зле прикрита насмешка, един вид "Глей го тоа". Кво да му обясняваш на искърското говедо, че камерата върху сфетофара ни е заснела и имаше огромна вероятност той да е 150$ назад, а ние да изтърпим унижението да сме в неговата компания, когато дотърчи патрулната кола.

Бил си по света - сещаш се за къде говоря. А тук в центъра съм прескачал и употребявани презервативи, наред с всичко друго.

Абе, тури му пепел...

...и последният да изгаси лампата.

Хареса ми разказа ти :-) Хареса ми как разказваш, а не каквото разказваш, че то темата си е жива мъка. Така е обаче, прав си. Бабаитите на Витошка наистина си спират колите на релсите и отиват да пият кафе или по магазините и на никой не му пука. По Коледа се случи да съм в един от тия трамваи, които не можеха да минат заради кола, спряла посредата. Помня, че много се възмутих.
И все пак се чудя, ако всеки си вземе пищов да се пази я от бандити, я от полиция, къде ще му излезе края? :-о Всички ще станем полицаи.
Аз, нали съм момиченце :-) карам със спрей в чантата, ама ... да не ми се случва, че ще забравя и спрей и всичко...
Не мога да кажа, че ме е обхванал луд оптимизъм за съдбата на България защото няма откъде да го почерпя. Но ми е много мъчно. Искам в страната ми да е всичко наред, да се чувствам сигурна, да мога да работя така, както работя тук. Живея в Европа. Тук е друго. Полицаите не носят пищови. Не съм сигурна дали в България още носят, но май четох някъде, че уж нямало да носят.
Една късна вечер наскоро, по стечение на обстоятелствата се оказах в една огромна космополитна столица сама без чантата си, в която ми беше всичко. Излязох от заведението, където бях седнала на кафе с един българин. Излязох да купя цигари, и се загубих по разни улици. Търчах час и половина като муха без глава да търся вярната посока наобратно, и така докъм 11 вечерта. Беше се оказало, че зад ъгъла няма никакви цигари, и така бях вървяла от ъгъл на ъгъл, докато в един момент се обърках. Това ми е за урок де, да не си зарязвам чантата дори и за 5 минути. Нямаше какво да направя, всичко беше в чантата ми. Нямах пари освен тези за цигари, нямах билет за влака да се върна у дома, а даже и да можех да се върна, как щях да вляза като ключа ми беше в чантата, а тя остана в заведението, заедно с българина, когото виждах за първи път. И тефтерчето с телефоните ми беше там. В паниката си не си спомнях нито един телефонен номер, пък и тука номерата са дълги. Валеше сняг, пияници почнаха да минават, беше тъмно и студено, а аз бях гроги след тежък ден и единственото нещо, което исках, беше да си легна моментално и да заспя. А знаех, че след половин час е последния ми влак за към къщи. Ами... може да ви изглежда смешно, но много се стресирах, пък и всеки прави глупости понякога, друг път не ми се беше случвало да се загубя, да не говорим да си оставя чантата някъде.
И реших да се обадя на полицията ... ами... на кой друг?! :-о
Влизам в телефонна кабина и набирам номера на полицията, той е безплатен. И им обяснявам, че съм без чанта, и рева, а те ме успокояват, все едно са ми роднини, и ми се извиняват, че понеже е петък вечер и са много заети, може да се наложи да почакам половин час. Инструктираха ме да стоя в кабината и проследиха обаждането. Чух глас успоредно с този на полицая, който веднага съобщи точно на коя пресечка е телефонния автомат, от който се обаждах, и то в столица с населението на България. Казаха, че непременно ще измислят нещо. Та си седях аз в кабината докато ги чаках, и се чудех защо тези полицаи са толкова разбиращи и съчувстващи, и сняг на парцали валеше, като никога. Сетих се, че мислех, че цигарите са само зад ъгъла, и бях решила да изляза от кафето даже без палтото си, но българина ми каза да го взема, да не настина. Голям студ беше тая нощ. И още колко мисли ми минаха през главата. Бях сама, всички, които обичам бяха и са в България, мислех си за тях. Колко безпомощен е човек без чантата с парите си и ключа за в къщи. И се чудех какво щеше да измисли полицията, освен да ме закара в някой офис и да ме разпитва... не знам.
Хрумна ми обаче да отида на мястото на срещата, където се бях видяла с момчето от България няколко часа по-рано същия ден. Отидох, по принцип не се бях отдалечавала оттам, а той - виси там и ме чака на студа, с чантата ми през рамо, надявайки се да мина оттам. Не беше бил сигурен дали ще отида и аз на същото място, нямаше уговорка. Беше се уплашил, че нещо лошо ми се е случило, чакал, чакал в кафето 45 минути, и после тръгнал да ме търси по улиците, накрая отишъл където първо се срещнахме. Бяхме се запознали по кюто около две седмици по-рано, и той трябваше да идва до тук по работа, та бяхме решили да пием по едно кафе. Но естествено, хич не се познавахме добре.
Не знам дали чете тука, но искам да му благодаря... че беше толкова честен и че успя да предвиди реакциите ми, и че не ме познаваше, а му пукаше за мен. Има и добри хора... все още. Пък може и да е било съвсем логично и естествено и двамата да се сетим да отидем там, но с моя стрес тогава, ми се видя някакво невероятно късметлийско съвпадение.
Та се обадих пак на полицията да им кажа, че всичко ми е наред. Те се зарадваха и ми благодариха, че съм си направила труда да ги информирам, за да не ме търсят.
Уж щях да ви казвам само за човещината на полицията, пък... що нещо изписах... Както и да е, такъв страх не бях брала май никога преди този час и половина, който прекарах през нощта съвсем сама на майната си, без нищо и без никой.
Не знам дали в България полицаите са съчувствени. Може и да са станали обаче по-човечни, щом са се дигнали да защитават правата на Оптимиста да си снима на улицата, при положение, че не е имало бой. Малко се изненадах, честно казано.
Дали все пак няма нещичко в България, което да върви на добре?

Преди известно време обстоятелствата ме срещнаха с едни състрадателни КАТ-аджии. Връщах се по "Цариградско" от провинцията и след навъртяните километрите ме държеше един коктейл от умора и апатия и се бях залепил кротко на 80 км/ч постоянна скорост. Карах в лявата лента и задминавах по-бавните коли отдясно а с периферното си зрение видях в огледалото, че някъв ентусиаст отзад се сили и ми светка с дългите да му се махам от пътя. Точно това се готвех да направя като ми се освободи дясното платно, но вече по-съсредоточен усетих, че тоя няма да се сдържи и ще ме изпревари отдясно, само да намери пролука. Точно така и направи, обаче докато ме изпреварваше чух глух удар и си за момент помислих, че ме е задрал, обаче като се обърнах видях, че колата е Пежо 205 кабриолет и шофьорът удря с лявата си ръка по страничното ми стъкло (при 80 км/ч !!!). Докато проумея що за безумие става, онзи идиот беше набрал скорост и след като ме изпревари се заби пред мен и скочи на спирачката, като същевременно се беше надигнал в колата и обърнат назад нещо ми жестикулираше и псуваше. Вече бях съвсем нащрек и аз също скочих на педала, като единствената ми мисъл беше да няма друг зад мен, че ставаше мазало. Как си удържа колата да не се запремята пред мен - просто на магия. След като ми направи тоя номер, даде газ като пак се беше обърнал назад и крещеше като изтърван. Това стана в рамките на десетина секунди и изведнъж така ми падна пердето, че трябваше да се удържа да не настъпя газта и да му натисна скапаната трошка и да я хвърля в мантинелата, та той и безумните му спътници да станат на кайма. Още повече, че цялата работа миришеше здраво на алкохол или дрога. Както и да е, имаше много други коли и не направих нищо, а и тоя се изстреля в първата отбивка и ме остави да си тананикам номера му. Вече на "Орлов мост" спрях и изтичах до патрула, като им обясних какво стана и им изрецитирах номера и посоката в която се отбиха. Казах им, че бяха най-малкото пияни и че можеше вместо на мен, да направят този намер на някоя жена с по-скромна кола, която да се убие заради тях.

Е, тук идва ред на състраданието. Казаха ми, че наистина било много опасно да се правят такива неща и че ми влизат в положението (явно ми личеше нещо). Попитаха ме дали нямам щети по колата и като им казах, че нямам, обобщиха, че нищо не могат да направят и че в дадената ситуация са безсилни и съжаляват, че не могат да ми помогнат. Като че ли исках помощ от тях. Просто трябваше да съобщат за тези идиоти на колегите си и все щяха да ги сгащят някъде, поне за проби. Ама нали следват максимата "няма труп - няма престъпление", та ме изпратиха със съчувствени погледи. Нищо, че за малко да се бяхме пребили. В Щатите на това май му викат reckless driving и ще те спукат ако те набарат.

Пиша го това, защото уважаваният от мен Оптимист ме укорява, че съм нямал доверие на бдителните и съвестни власти и съм бил склонен към саморазправа. Второто определено е вярно. Първото още повече.

Много боклук има за изриване тук, ей........

Полицай от американската щатска полиция има задължително тригодишно юридическо образование, освен другото. Голяма заплата, сравнително. Кажи - речи чиновници. Оплаквания от тях за лошо държание не съм чул или чел.

За американската градска полиция се изисква да не си правил престъпления и да имаш гимназиално образовение. Горе-долу това е. Един път на щат там, обучението продължава. При тях гафове по-често стават. И двете страни (полицай и потърпевш) имат уважение и страх от закона. Каквото и да направят, и двете страни го имат на ум.

Българският полицай обикновено е от селските среди. Там си държат кучетата вързани и ги хранят със сух, мухлясал хляб. Какво състрадание можеш да очакваш от човек израснал при такива условия. Никой не е изпитвал състрадание към него и той не изпитва състрадание към никой. Това чувство му е непознато. Представи си и общата култура на такъв човек. Как няма да има разминаване. Мисля че целта на дирекция на полицията е да наситят фона с униформи. В униформите - нищо! Кухо! Повечето се водят със средно образовение, но им е изключително трудно да ПИШАТ. Ако не му дадеш подкуп, той ще предпочете да те пусне отколкото да ти състави акт. Личен опит! Ако си за акт и не иска да те пусне, ще предпочете да ти накъса билетчета от кочана за глобите на много по-ниска цена, само и само да не трябва да пише. Работят като полицаи, защото всякаква друга работа освен селският труд, му е чужда. Друго не може. Намерил му леснината. На хляба мекото и на работата лекото.
Някой от нас да се вижда работещ като български полицай?
Вече има полицейска академия. Има и западни инструктори. Ще има напредък, но мнооооого бавен. Едно бебе като се роди, трябват му двадесет години да стане човек, при правилен подход на възпитание. За една институция като полицията, сигурно ще отнеме петдесетина години. Може и повече. Дано да е по-малко.

Началото ми в България.
Спазвам стриктно всички знаци. Жена ми мислеше че се е омъжила за малоумен. На някои места се въртя по петнадесет минути за да мога да излеза от лабиринта на еднопосочни улици, направени еднопосочни без никаква логика. Не съм малоумен! Бързо се окопитих. Вече не обръщам внимание на никакви знаци. Карам си колата както знам и пътьом, мислено спазвам знаци поставени от собственото ми въображение. Така е далеч по-добре. Жената ме гледа с уважение вече. Досега няма глоби, няма произшествия, няма нищо!

По "Дондуков" към "Стамболийски", само една прека след "Раковски" има хлебарница от където си купувам франзели. Винаги са топли. Место за паркиране - никакво! А хляб трябва да си купя! Прилепя се към боклуджийският контейнер колкото може по близо, но стърча за движението. Ако мястото е заето вече, правя втора линия с мигащи светлини. Пращам жената набързо да купи хляб, докато аз чакам с работещ мотор. Обикновено втората линия са почти винаги две-три коли. Може би е трябвало да ме заобиколиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... си се изкелешил и ти? Бях останал с впечатлението, че виждаш отвъд скапаната ни действителност, а то кво? Чакаш някой да те глоби, за да се сетиш, че с поведението си пречиш на мен, като ми спираш насред улицата. На всички е ясно, че знаците ни са слагани от идиоти, че инфраструктурата отдавна е претоварена и амортизирана, че шофьорите ни са с ниска култура и още по-ниски умения. Обаче като караш по балкански не си го връщаш на общината, на полицията, а на мен. Ясно, че не го правиш с умисъл, а просто щот нема чалъм. Да, ама чалъм има. Често ми се случва да измина по 2 км докато си намеря място за колата и после за 15 мин пеша смачквам разстоянието в двете посоки. Или като знам, че няма начин, да се кача на трамвая и да си оставя колата пред работата. А знаеш ли защо не се държа като селяндур по улиците? Защото се срамувам.

Най-отвратителни в днешно време са простащината и наглостта. Като се почне от цялата ни политическа класа и се стигне до нещастника, който онзи ден ми беше спрял пред изхода на паркинга на блока и беше отишъл да си пазарува. Та, като го споменах ще довърша. Понеже бързах, любимата предложи да провери в съседните магазини, докато аз изкарам колата от гаража. Тъкмо слязох да затворя вратата, когато я видях да излиза от магазина леко разстроена, а зад нея се чу буквално "За къде бързаш, ма! Спокойно! Нема страшно!". Е, след като поклащайки се излезе от магазина, въпросният простак разбра, че не тя, а аз искам да си махне колата оттам. Но не и преди да ми се издърви и на мен, че съм е бил разбързал, щото много е унизително да се извини. Жалко само, че беше порядъчно почерпен, та обезболяващият ефект на алкохола вероятно притъпи ефекта на това, което му се случи.

Говорете ми за демокрация. То няма елементарни отношения, ние демокрация ще прокарваме. Конструкционният ни материал е некачествен за тая работа.

Мерси, за оставената ми вратичка да се държа както сметна за добре и да си нося отговорността. Обаче две неща не са точни - първо кой конкретно ще ми потърси отговорност и второ последствията далеч не са само за мен.

Наистина съм разочарован, че и ти имаш принос в това да натискам клаксона по-често от съединителя.

А за играта на праителство - друг път, че да не разводняваме темата.

Седя си в къщи и разсъждавам. Сещам се за Достоевски. И той разсъждавал човека. Казва, човек преди да направи нещо, първо си измисля основателна (за него) причина. Това се отнася за всичко. Дори за тежки престъпления.

Разбирам че си понаблъскал пияния шофьор дето спрял пред гаража ти, както си готов да размажеш и лицето на някой, който би си позволил волността да ти пречи да снимаш каквото си поискаш. Но иначе те е срам да паркираш като мен?! И се питам кое ли е по-срамно?

И продължавам да разсъждавам. Проследявавам си поведението от първоначалното ми идване тук. Не бях така докато не се вързах за българската действителност. Вързал в смисъл оженил. Ожениш ли се за българка, жениш се за всичко българско. И започнах да се променям. Аз лично не бих купил хляб за себе си от тази хлебарница. Далеч ми е и фрнзелите не са ми любимия хляб. Предпочитам ръчно омесения. И си го купувам от друго място. Близко до вкъщи. Франзелите са за майката на жена ми. Тя живее в собствения си апартамент, където жена ми работи. Като карам жена ми на работа, казва ми се да мина покрай тази хлебарницата. Минавам. Добре, ама няма къде да се спре/паркира. И тука превключвам на съвсем друга вълна. ТРЯБВА ДА СВЪРША РАБОТА! И я свършвам! Така съм се възпитал. Не търся оправдания защо не мога да свърша работата. Търся оправдания да я свърша. Да я свърша бързо и евтино. Професионален навик. Като постъпвам така, не мисля. Станало ми е втора природа. Досега това ми е носило само успехи в живота. Спрял съм за малко, но съм в колата и мотора работи. Готов съм да се преместя веднага ако преча на някой. Ако някой от трафика спре зад мен и занегодува, ще заобиколя квартала и ще спра пак там, докато жена ми излезе. Така сме се разбрали предварително. Мисля че постъпката ми е най-добрата възможна. Хем свършвам работата, хем степента на пречене е най-ниска. Всичко останало ще клони към повече или по-малко глупост, в единият или другият случай. По начало, каквото и да правя, не мога да задоволя всички. Ще има доволни, ще има и недоволни. От мен зависи да избера златната среда. И я избирам!
Строги мерки от страна на полиция или друга власт ще ме накара да променя поведението си. Щото и това си е работа. Ще я свърша и нея.

По въпроса за срамното. Срамно е да се разсейваш когато някой тъпанар говори на жена ти на "ма", или когато някой пиклив самозванец ти каже, че ще ти счупи апарата ако снимаш на улицата (като да си се покатерил на прозореца на спалнята му). За теб полицията не се е компрометирала тотално, така че викай ги. Аз не искам ни да ги виждам, ни да ги чувам.

Впрочем, днес обърнах внимание на хлебарницата. Да не е една такава, със жълти стени малко след кръстовището? Е, там да спреш в платното, баш на никого няма да пречиш. Като стана дума, днес на "Христо Ботев" едно БМВ беше спряло в насрещното платно, по което аз идвах и човекът си пуснал аварийните и отишъл да си свърши работата "бързо и евтино", както казваш. И на целия зор, откакто разкопаха "Опълченска" си беше спретал едно сериозно задръстване.

Много ми е интересно, че разчиташ главно на глоби и наказания (все репресивни мерки по същество), за да започнеш пак да спазваш правилата. Един вид, хем си за демокрация, хем някой да те бие през ръцете, че много те изкушава беззаконието и ти подронва самоконтрола.

А за изопачаването - още няколко постинга и съвсем ще изкараш арогантните простаци за невинни жертви, които са си позволили леката ексцентрична волност да ми обърнат внимание, че ги безпокоя по някакъв начин.

Темата нещо изтъпя, та enough is enough.

Днес на път към работа спуках гума. Бях в градско движение. Отбих в първия възможен паркинг. Паркингът на здравно заведение, но администрация. Един вид, места за паркиране колкото искаш! А пък и аз отбивам там в 0643, значи поне час преди чиновниците да дойдат на работа. Паркингът е БЕЗПЛАТЕН и за работещите в заведението, и за клиентите.

Започвам да си сменям колелото. Тъкмо наместих крика - хоппа! Минава микробусче на службата за сигурност към здравното заведение. Огледаха ме и отминаха. Един вид, нито работя там, нито съм клиент, но от тях да мине, явно съм закъсал, няма да ме гонят.

Завърших след десетина минути. (Смяната на колело става особено усложнена процедура ако я вършите с полу-официални дрехи и с бяла риза.) Подкарвам колата да излизам от паркинга - и гледам джентълмените пазачи, паркирали микробусчето на 50м отвъд мен. Микробусчето стоеше на едно място без натискане на спирачки; явно е било включено на неутрална. Значи, пазачите са стояли там през цялото време до като бях сменял колелото. Просто искали да съм им в погледите...

Излязох от паркинга. Трябваше да спра на първия светофар. От където видях как микробусчето на пазачите се раздвижи и изчезна от другата страна на сградата.

Няма лабаво! Да повторя, в БЕЗПЛАТЕН паркинг за чиновници и клиенти, но на теория отворен за всеки отбил се.

А защо няма лабаво? Ами бият се глоби. Това в добрия случай, ако пазачите са сладурани. Иначе викат служба за извличане на коли. По телевизията, със скрита камера, в Лос Анжелес, бяха показвали процесът от викане на влекач до вдигане на кола да взима... 1 минута и косур! Това беше рекордът, за половината час от телевизираните наблюдения. Иначе вдигането на нарушителна кола взимаше към 3 минути, средно. Ами ако пазачите са супер-сладурани и се правят на занесени? Те пък си губят работата. Изхвърчат като тапи! Защото всичко подлежи на видео-записи...

Обаче животът е пакетна сделка! Горните силни положения трябва да се разглеждат на всеобщия околен фон! Човек търпи подобни неща ако е убеден, че налагането на ред не е дискриминационно и, най-важното, му носи облаги. Като примерно му прави живота по-лек и удобен и защитен от безредици.

Като пишехте за спирания, та реших и аз да драсна.

Първите изречения бих оспорил, но виж идеята ти я подкрепям... не си единствен.

С уважение ggghhhjjj

Тази игра е подобна на мятане на бумеранг. Трябва да започнем от личния пример, ако си вярваме, че искаме да променим нещата. И от кредит на доверие. От така увлекателно разказаните истории тук се вижда, че Тони е изчерпал толкова оскъдния му даден кредит на доверие от полицията и затова е вече песимист, а Оптимист има все още да "черпи".

Тони, като си разказваш тези случки, се повтаря една и съща твоя поведенческа реакция - агресия. Смяташ ли, че като си загубил всякакво доверие в институциите и елементарните човешки отношения, ще си бъдеш полезен с така изразената агресия. Агресията по принцип е полезна, ако знаеш как да я покажеш . Имаме ли българите култура на агресивното поведение? Или всичката пара в свирката... Като понатупаш тоя/оня в някакъв конфликт, ще поправиш ли неговото отношение спрямо теб и човешкото ти право. Аз, като майка на две "бойни" мъжлета, почти всеки ден срещам проблеми с агресивното им поведение, което трябва да бъде научено да се изразява в цивилизовани форми. Разбирам , че е много трудно българинът да си владее нервите, но ако прояви самоуважение, ще разбере как да накара по-слабият по дух (сгрешилите/мутрата-шофьор/ пияницата-съсед в случките) да се съобразят с него и свещеното гражданско право. Просто не трябва да си мълчим за дреболиите, които нарушават ежедневно правата ни и да махваме с ръка и да чакаме да избухнем, а да ги изобличаваме и да изискваме да се поправят. Така ще помогнем и на тях, а и на себе си.