НИЩО НОВО!
Георги Ушев
18 СЕП 2000


Анти-българското отношение в САЩ, което тези дни виждаме така ясно в покритието на Олимпийските Игри, логично води към размишления за американския политически пулс. Спрямо България.

Има различни подходи за определяне на "политическия пулс". Някои провеждат анкети. Други търчат да провеждат интервюта. Още по-други се ровят по доклади от разни политически "институти"… Изобщо подхождат към въпроса от трудоемък ъгъл. Аз подхождам към въпроса по-скромничко. Примерно, ЕДИНСТВЕНАТА точка, обща за всичките САЩ политически дейци (включително тези, "съветващи" политическата линия в американската телевизия), е че са завършили висше образование. Вместо да се бъхтам да гадая какво мислят мозъците на власт днес, много по-лесно е да отчета университетската образователна пътека, подготвила тези мозъци. Това не включва бездънни умувания по НАЧИНИ НА МИСЛЕНЕ, а документални наблюдения по ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ДАННИ, предоставени за основа на начините на мислене. Примерно, както и да мисли човек по даден въпрос, и каквато и политическа линия да бута, той мисли и бута в рамките на неговите познания. Познанията, положени от университета. Основани върху образователните данни.

Наблюдения върху образователните данни, които евентуално ще бъдат ползвани от политическите кадри, се правят много, много лесно! В университетските книжарници. Там можем да намерим университетския каталог, изреждащ учебните изисквания за диплома по политически науки. В изискванията са изброени курсовете по география, история, икономика, и прочие, измежду които студентите могат да избират, с цел да покрият изискванията за диплома. Отбелязваме курсовете, отнасящи се към целта на наблюдението, и после обхождаме рафтовете с учебниците. По тях има табелки: учебници за курс по това, учебници по курс по онова. Разлистване по индексите на тези учебници показва практически изцяло образователните данни, върху които бъдещите политически бутачи ще основават начини на мислене, кариери, и политики. Някой път един и същи курс едновременно бива преподаван от няколко професора. Често всеки от тях избира различни учебници. Отлично! Разликите в учебниците - и приликите! - са чудесна статистическа мостра от университетската политическа среда. Ако човек влезе в университетската книжарница с ясна наблюдателна цел, цялото усилие би взело около час. Този един час е достатъчен за изграждане на една много солидна представа за рамките в познанията, измежду които завършилите от университета един ден ще развиват своята политическа дейност.

Мен отдавна ме тормози пълното пренебрежение към България в университетските среди. Да, на книга тези среди са "свободно-мислещи". По дребни теми, от които не зависят професорските заплати. Но по основни, стратегически за САЩ теми, "свободната мисъл" се свежда до спорове между специфичните подходи към постигане на дадена политическа цел - но никога към самата цел. Самата цел не подлежи на оспорване. И най-лесният начин да се провери дали пренебрежението към България е лична приумица на професори, или част от стратегическа образователна линия, е именно описаното документално наблюдение в университетската книжарница.

До колкото съм имал възможността да правя такива наблюдения, пренебрежението към България е образователна линия. Учебниците в следните университети: Калифорнийски Щатски Университет (КЩУ) - Фулертон, КЩУ - Домингез Хълмове, Университет на Калифорния (УК) - Ървайн, УК - Лос Анжелес, УК - Бъркли, УК - Дейвис, УК - Санта Круз, Университет на Южна Калифорния, Станфорд, и Университет на Вашингтон - Сиатъл, единодушно НЕ споменават България в курсове по Европейска Цивилизация! Или ако я споменават, то винаги в периферна бележка за сблъсък на "европейската цивилизация" с външен (очевадно по-ниско-културен и непринадлежащ към Европа) враг. Най-приличното споменаване на България съм чел в учебник по религиозно изучаване, за горни курсанти в КЩУ - Фулертон, който включваше преговорите между Цар Борис и главите на Византийската Православна и Римска Католическа църкви преди покръстването на България. Но този учебник така се открояваше от статистическото монолитно презрение към България, че не бих скачал от него към значими статистически заключения. Да не забравяме, че политическата линия в университетското образование в различните щати на САЩ е "скачено" чрез редица образователни и парични механизми, измежду тях и нуждата на образованието от един университет да е конкуренто-способно с образованието от друг. Никой не може да ме убеди, че десетте изброени калифорнийски университети, особено УК - Бъркли, Станфорд, и УК - Лос Анжелес, полагат някаква тяхна, калифорнийска, образователна линия, в изолация от конкурентите в Масачузетс и другаде по САЩ!

Вярно, че описаните мои наблюдения завършват с 1999, с оглед на Университет на Южна Калифорния, а други, примерно тези от Сиатъл и Станфорд, са по-отдавнашни. Но аз не виждам начин как анти-българската инерция, до преди няколко години така едногласно изразена в 10 университета, може да бъде неутрализирана (да не мислим за обърната!) за десетилетия в бъдещето! Като моите наблюдения никога не са започвали от търсене на благоприятно отношение към България, че каквото пиша сега да призхожда от раздразнено разочарование. Аз съм се надявал на БЕЗРАЗЛИЧНО отношение към България, като огромна положителна стъпка от обичайните пренебрежение и омраза.

И какво е моето заключение по американския политически пулс към България? Нищо ново!

Досега не съм чул нищо хубаво за България като държава от западняк. За природата, чат-пат нещо се откъсва. Били сме много интелигентни, навсякъде ни ценяли като специалисти и т.н. Глупости. Тук там, може и да има нещо такова, но то е само на база лични впечатления и свършва с прекия наблюдател. И на мен директорката на училището ми навремето ми каза, ча след нас със сестра ми вратите й са широко отворени и за други българи, а преди това не искаше да чуе да ни запише, защото сме били убили папата. Ама докато се разберем, че папата не е убит, а ранен в корема, че Антонов са го накиснали, че ние нямаме никакво отношение към тая работа и все такива неща, ни скъса нервите. А на една позната в Австрия и казали наскоро, че имат отлични впечатления от нея самата, но нямат доверие на българи и не могат да приемат кандидатурата й. Сигурно Америка е по-благосклонна в това отношение, защото повечето никога не са чували нищо за нас. То, повечето какво ли са и чували?

А каква аналогия правиш с Олимпийците? Може би за допинга? Че то е ясно, че такива като нас ще го отнесат, защото все някой трябва да изгори, а и сме девета дупка на кавала, която даже не може и овреме да се очисти като хората. Едва ли е на лична основа. Виж, навремето в художествената гимнастика ни цакаха яко, баш на лична основа, но там бяхме основен фактор, докато тук сме някакви бушмени (нищо, че сме бели и че когато сме вдигали каменни крепости, тяхните предци са ходили в кожи и са живяли в землянки). Лошото е, че когато атовете се ритат, магаретата го отнасят. Когато американците и руснаците се ритаха наскоро, отесоха го сърбите. Кой знае ние какво можем да получим, и ако общественото мнение на Запад е нещо средно между пренебрежение и презрение, още по-добре.

Каква е първопричината за това отношение? И от кога е пренебрежението?
Не отдавна четох положително изказване на Теодор Рузвелт за бързото развитие на България след турското оттегляне от региона, изпреварващо по темпове развитието на Западна Европа за единица време. Капка в морето, но капката е съществувала.

Да ти кажа, отношението към България в САЩ не е било толкова отрицателно, за много години. Даже в Том Сойер има споменаване на молитва (в училище?) в която се пожелава свобода на християните, подтискани от турците. Които християни, за времето на писане на Том Сойер, са точно българите. Журналистът МакГахан, описал турските зверства в България, също е бил американец. (Днес името му е непознато в университетските отдели по журналистика; знам от личен опит, като говоря за професорите, не за студентите - които явно няма да имат идея за него.)

Аз мисля, че значителен дял от американското добро отношение към България може да се обясни с американското желание да се цепят от Майка Англия и да й доказват, че могат да си карат независима политика. Англия винаги е била враг на България! Следователно "независима" Америка пък, в контра на Англия, е била благоприятно настроена към България. България, от нейна страна, НЕ влиза във война с Америка, през Първата Световна - въпреки, че Америка се намесва на страната на Англия.

Впрочем, аз мисля че Първата Световна Война, сближавайки САЩ и Англия / Франция, премахва "контрата" от външната политика на САЩ, спрямо Англия. И САЩ буквално наследяват анти-българските традиций на англичаните - и на французите. Знаменателно е американското поведение през Ньойското унижение - в което САЩ поемат неприкрито вражеско отношение срещу България. (Е, имало е нежни речи, за парлама.) И от там нещата започват.

След като САЩ, с Англия и Франция, краднат български земи и ги подаряват на гърчоляши и сърболяши, България става много удобна за роля на плашило. Ако българските съседи шавнат в самостоятелна политика (не че е имало нужда - но простак от подарък не разбира), ето ги българските варвари от север - или от изток! Нуждата от българско плашило става особено нужно за изкуственото крепене на Югославия, нещо като обединяваща външна заплаха - и то заплаха с реални искове за възмездие. Същата нужда се отваря и в Гърция - там пък с гражданската война и други вътрешни раздори. И там заплахата от България (отново, с реални искове за възмездие) служи за обединяващ фактор.

Проблемът с всичко това е, че колкото по-голяма държавата, по-голяма инерцията в нейния управителски апарат. САЩ, засилвайки се към статус на български враг, едва ли ще успеят да се спрат - и камо ли да се обърнат до неутралитет - в близките 50 години! Ако САЩ желаят да сменят анти-българския курс. Който те явно НЕ желаят да сменят. Както, надявам се, личи от моята статия "Нищо Ново!".

Анти-българската инерция ще тежи на САЩ в тяхната балканска политика. В крайна сметка, българите не по случайност са в центъра на Балканския Полуостров - а не са били изтикани в периферията (въпреки непрестанните усилия на Англия, Франция, и САЩ). Кръвта вода не става. Това американците го разбират. Още по-добре го разбират англичаните. Те осъзнават, че престанат ли да се намесват на страната на турци, гърци, и сърби срещу българите, България веднага ще стана основната сила в Полуострова. Англия и САЩ са се вързали с кекавите съюзници. На пръв поглед, това е хубаво: кекав съюзник от немай къде винаги е вързан за теб. Но в перспектива кекав съюзник също е дупка за ресурси. Отделно въпроса защо е кекав, в смисъл човешки и културни фактори. Но пустата историческа държавна инерция! Освен това САЩ и Англия осъзнават, че няма начин да се сближат с България без да зачетат щетите, които те са нанесли на България - и без да се достигне до някакви конкретни стъпки за тяхната поправка - ако отношенията с България да се нормализират. Но САЩ и Англия така дълбоко са нагазили в анти-българщината, и толкова злини са направили на България, че даже най-незначителната поправка на щетите на България ще раздрусат американската и английската държавна политическа инерция. Заради което американци и англичани, при всеки пряк въпрос за логична обосновка на тяхната анти-българска политика, мълчат като - как да го кажа по-прилично! - като насрани. Мълчат. С идиотската надежда, че мълчание и отбягване на въпроса ще разреши нещата... Някак си.

Франция, макар че тя също винаги е била български враг, особено чрез нейните сърболяшки протежета, не я включвам заради нейната сравнителна незначителност, в световната голяма политика.

Колкото и да ми е неприятна американската враждебност към България, в политическо отношение, все пак мога да я разбера. Но защо трябва външните политически машинаций да бъдат пренасяни вътре в САЩ, в отношението спрямо българските американци, и да бъдат екстраполирани до такива низки натегачества, като изтриване на България от учебници по история, или даже от олимпийски предавания! Точно това "вътрешно пренасяне" ще започне да руши САЩ от вътре преди провалите от външната им полититика (вкл. тяхното анти-българско отношение) да започнат да ги рушат от вън. Защото - пак заради пустата държавна инерция! - няма начин да малтретираш една култура - и да се ограничиш с малтретиране единствено на нея. Пренасянето на външна политика във вътрешните културни (че и граждански!) отношения е принципен провал, който не знае етнически граници. Кой каквото сее - такова ще жъне. И хак да му е!

Преди време прочетох някъде за намеренията на американците да построят в София най-голямата си амбасада в източна Европа. Намерението е било в резултат на доверието което американците имат към България. Бяха описани и трите места от които едно ще бъде избрано за бъдещата мисия. Едно от трите места беше бившият музей на българо-съветската дружба на бул. Скобелев. Запомних го защото е в непосредствена близост с махалата в която съм бил роден.
Намеренията на американците са да използват тази нова амбасада като централа за останалите си амбасади в региона.
Предгледах и някои от адресите на американското правителство в интернет за да забележа нотки на враждебност. Без успех. Натъкнах се на интересен факт. Председателят на борда на Dow Chemical се оказа американец от български произход, роден в София - господин Попов. Прилагам и адреса където се натъкнах на този факт.

http://www.cs.columbia.edu/~radev/service/bas/

Бях тук когато Бил Клинтън посети България и слушах речта му по телевизията. Речта беше въодушевена и така беше възприета от народа събрал се на площада да го слуша. Нямаше и следа от въздържаност. Може да е било част от сделката във връзка с войната в Югославия, но пред очите на цял свят?
Бях тук и когато г-жа Мадлейн Олбрайт посети България. Беше явно, че нашият външен министър г-жа Надежда Михайлова много допадна на щатския секретар (външен министър). Демонстрираното отношение беше съвсем приятелско.

Възможно ли е твоите наблюдения да са инерцията на държавния апарат и политика а моите - да са началото на убиването на тази инерция.

Студентите, обучавани днес, ще бутат САЩ политиката в близките 30 години. Ако ще има промяна, тя ще е правена от хора, образовани в бъдещето.

Възможно ли е аз да виждам какво се приказва "вътре", без протоколното лустро, а ти да гледаш външните усмивки?

Когато пишех как американци и англичани мълчат и гледат като насрани в неспособност да обосноват анти-българското си отношение, едно от нещата по които те НЕ са мълчали е тяхното раздразнение от неблагодарността на гърци и сърби. Говорим за терористичните действия в Гърция (не са нещо ново!) и за разните "славянски шашми" в Сърбия (която дължеше 80% от територията на Югославия на "щедростта" на Англия и САЩ, отделно Франция). Българите, исторически, са прочути с лоялност. Която в САЩ я изкривяваха до "подлизурство". Нещо като "кисело грозде", в случая. А така им се щеше тяхните протежета да имат поне доза от същото "подлизурство"!

Според мен, американското насилие към България, тя да се превърне в "много-народна" държава, е по-силна изява на отношение от колкото размера на САЩ посолството там. Примерно, същите американци НЕ ПРИЗНАВАТ НАЛИЧИЕТО НА ЕТНИчЕСКИ МАЛЦИНСТВА В ГЪРЦИЯ! Откриват какви ли не етнически малцинства в България - но да си видял някога да са споменали българско малцинство в съседни на България страни? Или това: колко американски "мисионери" си видял да отиват в Гърция? Ами в Турция? Сравни с България. Измежду многото примери.

Дано ти да си прав! Но аз лично не виждам промяна. Просто подходите, от крути заплахи (примерно чрез война от Турция, както беше 1986, или чрез отцепнически "републики", които да отделят България и от Черно Море, съвсем да я орежат и изолират) са пренесени на по-полирано ниво. Но в посоката - нищо ново!

Да повторя - дано ти си прав!

Когато аз оценявам американското отношение към България в дадено поле, примерно, аз винаги първо проверявам американското отношение към българските съседи, в даденото поле. Ако Клинтън държи реч в България - аз ровя да чета речите на Клинтън в Гърция и Турция. Ако САЩ военен вестник публикува интервю с Бойко Ноев (българския военен министър) - аз го сравнявам с публикуваните интервюта с гръцкия министър. Чак след като направя такива сравнения, аз мога да предценя какво е отношението на САЩ към България. Взето в изолация от другите, всяко ръкостискане и усмихване за пред камери изглежда много красиво.

Казваш че си прегледал американски правителствени материали за България. Прегледай същите материали, но за Гърция. Защото съм ги учил тези неща, чат-пат, аз също разглеждам и литературните форми. Юфемизъм за "беден" е "горд". Сега, измежду българите и гърците - кои са "бедни", и кои са "горди". Един вид, САЩ кому правя вятър. Истината на страна! Въпросът е какви окраски има нейното описание.

Ако мога, задълбавам нещата отвъд литературните окраски. Примерно пишат за велико сътрудничество с българска фирма за нещо. Аз непременно се взирам в подробности като технологичен пренос, пазарни условия, договори за износ, и прочие. Примерно, дали новият завод в България ще бъде ограничен с производство единствено за българския пазар - но новият завод в Унгария, или другаде, ще произвежда и за унгарския пазар, и за износ, вкл. до България.

От личен опит знам, че американски производители ако дадат изключително представителство на български търговец - това представителство важи единствено за България. Подобни изключителни представителства в други страни се простират чак до България. И често пъти българският "изключителен представител" всъщност е клиент на представителя от съседна държава. Да, изключително представителство само за България, или само за Хърватско, или само за друга балканска страна не носи велика печалба. Точно за това такива представителства в съседните на България страни обикновено са простряни И до България. Един вид, нека НЕ-българските търговци да си подплатят обема с поръчки от (подчинените) български "представители". Подобна загриженост към българските търговци не съм видял. А има способни български търговци, МНОГО способни. Отделно че операционните загуби на американски фирми в Източна Европа биват "покривани" от САЩ правителството - ако източно-европейската страна е "одобрена". Справка операцийте на Боинг в Чехия. Кога САЩ правителство ще покрие загубите на САЩ компания в България? САЩ не са задължени към България даже за цент; но САЩ също не са задължени към Гърция, Турция, и други. Защо към едните има, а към другите няма? Това е израз на отношение - положително или отрицателно.

Мисълта ми е, че когато аз говоря за американското отношение към България, и го намирам за враждебно, аз съдя по горните сравнения - поне до колкото мога да ги правя. Когато видя САЩ да третират България на РАВНО ниво с другите - тогава ще говоря за НЕУТРАЛНО отношение към България. Когато видя САЩ да третират България ПО ДОБРЕ от другите - ще говоря за ПОЛОЖИТЕЛНО отношение. За сега говоря за ВРАЖДЕБНО отношение.

Иначе единият българин в управлението на голяма САЩ корпорация да е жив и здрав! Дано още един българин пуснат до там - в близките 50 години!