|
Какво бихте сторили на мое място?
Живея на село, в покрайнините на столицата. От 1976г. строя дома си, имам 4 деца и все дострояваме с много усилия. Съседите се понасяме, но има една, за която става въпрос. Бяхме в много добри отношения години наред. Често се придвижвахме заедно, с моята кола, към града. Веднъж й споменах,че имам съмнения в архитекта, който следеше строителството - на който се доверявах, пък и не ми се занимаваше с общинарите. И един зимен ден, в началото на 2004г., проверка от “незаконно строителство”???!!! Служителя ми каза, че има жалба от дъщерята и майката на гореспоменатата съседка. Обадих се веднага на архитекта, той почна да мрънка и се покри -оказа се, че пипнал това – онова, но не финализирал нещата. Служителят ми каза да не се притеснявам, всичко щяло да се уреди, имал човек архитект и наистина, неговия човек дойде до 15 минути. Архитектът се зае с работата и наистина за 5-6 дни начерта всичко, гонехме някакъв срок. Разбира се, отношенията ни с жалбарите се обтегнаха. Един ден съседката ни се разкрещя пред дома ни : “Ще ви съборя циганската къща, мръсни цигани”, а на мен лично ми просъска, ”Захвана ли се с теб, мъртъв си”. Ние не реагирахме, това я вбеси и яростна продължи към дома си, който е на около стотина метра по-надолу.
От този ден тя демонстративно минаваше пред дома ни с черна папка, “сещайте се, пиша жалби мислете му”. Важна е една подробност - дворното ни място граничи с река. През 1986г., без да ни предупредят, или както си е там по закон, през имота ни начертали улица, дори мероприятието е било извършено по документи, но в действителност нищо не е направено, просто мястото за преминаване на места е широко около 2м., дупки кал ,сещайте се. С две думи, улицата е незаконна, но ние толерираме този факт в името на спокойствието в квартала. Както казах по горе, все достроявахме дома си и понеже беше с временен покрив, трябваше да се довърши. И отново архитектът направи проект, като този път обезопасихме къщата с бетонови колони, земетръсни шайби, поставихме изолация. Стана, едно бижу, топло уютно, дом. Много лишения и труд, само ние си знаем колко ни бе трудно, децата ни детство не видяха. Когато спираха тока за по 3 часа си счупих крака на строежа и пак с патерици помагах, гадно, трудно, да не ви приказвам…
Но да се върна на проблема- съседката бе много активна, бе направила пътека до общината и ДНСК, незаконно та незаконно, жалби, тропане по бюрата,(служители са ни разказвали), цирк... И най неочаквано за нас, общинарите не одобрили нищо, нито старата къща, нито новия покрив заедно с цялото укрепване, изолация, железобетонни колони, земетръсни шайби. Сега по закон всичко трябва да съборим (има издадена заповед за събаряне от ДНСК, била без строителни книжа, а в общината не ги и погледнали 3 дебели папки) и ако ни разрешат да го изградим отново….Но ако речем да разрушим бетоновите колони и земетръсните шайби, трябва да си разрушим дома. В момента всичко е в ръцете на съда.
Но съседката не спира и понеже не реагираме, един ден пак минаваше по улицата и пак с черната папка, нападна две от децата ни, бой с папката по главите и докато реагираме се скри. Бяхме много ядосани, малкото започна да се напикава нощем – беше се уплашило, абе гадно... Не искахме саморазправа и за това информирахме прокуратурата за случая – ако тази жена не е добре с нервите, да предприемат необходимите действия, за да я освидетелстват и лекуват. Тя с писмени показания доказа, че не е опасна за себе си и обществото, а прокуратурата ни посъветва да търсим правата си чрез съда. Ние сме доста хора - 16 души просто си помагаме и живеем заедно (българи сме). Децата, които нападна съседката, са на шурея и снахата. Те не искаха разправии в съда с думите: “Господ ще я осъди”.
Но фактът, че сме се оплакали я вбеси тотално и започна нова атака, този път на принципа “щом къщата е незаконна, значи е опасна за хората в нея и съответно да й се спре тока и водата.” Не знаем какво е правила по институциите, но получихме заповеди от ДНСК да ни се спре тока и водата. Момчетата от енергото на два пъти идваха да спират тока, чудейки се как може къща на 31 години, която през целия този период е била стабилен клиент и си е плащала сметките, да се третира като нов строеж. Решихме да спазим заповедта и те запечатиха предпазителя на новоизграденото. Съседката пощуря съвсем, колко пъти е отсъствала от работа, можем само да предполагаме, та да издейства проверка на ДНСК и то чрез МРРБ, ами да, има заповед да се спре тока, пък свети. Бяхме уведомени за проверката и ги чакахме. Не знам дали можете да си представите абсурда - съседката искаше да ръководи комисията?! Служителите от ДНСК, адвокатите и цялата ни фамилия, наши приятели се опитвахме да й обясним, че това е частна собственост и тя е не желана. Чудо:”Ще вляза, крещеше тя”, “Да се отбележи, че адвокат ……ме съветва” все едно бе в съдебна зала, а то на улицата. Съпругата ми застана срещу нея и спокойно и заяви: “Госпожо Вие не сте желана в моя дом”. Най-после, мърморейки, си тръгна. Служителите си изпълниха задълженията като всичко снимаха, за да доказват вероятно, тъй като тя и тях контролираше явно. Че даже и се престараха та за едно дуварче (около 150лв. за материали, като имахме писмено съгласие от съседите и становище от инженер конструктор), ни направиха 3 акта по 300 лв. Да се чуди човек колко е частна частната собственост, че била и неприкосновена. С триста зора успяхме да ги убедим, че тухленото барбекю закупено от “Мосю Бриколаж” не е строеж….да се смееш ли, да плачеш ли... Имам приятел депутат и го попитах: “Като приемахте ЗУТ, ти чете ли го?” той не ми отвърна,просто смени темата. Бе късната есен на 2006г., хубав топъл ден - петък, решихме да сложим изолация на гаража. Вратите отворени, работим си и мина съседката. Нищо. След малко с фотоапарат нахлу в имота ни и снима! Предупредихме я, че не искаме да ни снима, нито нас, нито труда ни, ама кой ти слуша... “Имате заповед забрана ползване” бяха думите й, след което си тръгна. Сигурно пак да сглоби някоя жалба й трябваха снимките. Този път я изпреварихме и информирахме всички за случая - Полиция, РДНСК, Общината, ДНСК, МРРБ, и Прокуратурата. Пък и за неин “късмет” се бяхме събрали един куп хора – колеги, с които трябваше да обсъдим служебни неща и тъкмо им показвах изолацията, та станаха свидетели на поредната простотия.
Това което споделям с Вас е само една малка част от проблемите, които ни създава тази, не знам как да я нарека...
На всичко отгоре, в момента ни съди мен за психологичен тормоз с иск за 6000лв. обвинява ме, че съм се обадил по телефона в службата й с цел да я дискриминирам служебно, жена ми съди с иск за 6000лв., защото й пуснала електронно писмо на служебния компютър. За същото брат ми и снахата с иск за по 6000лв. Това страшно я разстроило значи. Това, че не знам телефонния й номер, че другите обвинени нямат компютърна грамотност, няма никакво значение. В хода на делото доведе и шефа си за свидетел (свестен човек който не познавам лично), така го бе “обработила” (по преразказ на адвокатите ми), че той останал с впечатлението, че не тя нас, а ние нея съдим, дори намекнал за извън съдебно споразумение (но по методи и начини, каквито не се прилагат в съдебната система ..).
И сега нещо много интересно, в тон на оная поговорка “Каквото сам си направиш, друг надали ще успее”. Та завела дело срещу дъщерите ми за психологичен тормоз (били се подписали под тъжбата, внесена в прокуратурата за случая, когато нападна децата ни на улицата), със съответните пет цифрени искове. Делото се отлага многократно и на края, когато трябваше да се гледа, тя не дошла, че и адвокатката й, чак да не повярва човек. Помислихме, че се е отказала?! Не ремонт на трамвайната линия бил проблема (забавил я значи) и самия съдебен състав, който не я изчакал?!
За това Ви питам, какво бихте сторили на мое място? Всеки ден да гледам дома си топъл, чист, спокоен, дом за който си дадох младостта, силите. Дом който, ако бъде разрушен, няма да мога да изградя отново - поостарях вече. Да лягаш и ставаш с мисълта за всичко това!.. Четири години вече... Не знам дали ме разбирате, но е НЕСПРАВЕДЛИВО!
|
[
