Re: Манифест на позора / Фен клубове / Филмови / Манга

Първо искам да кажа, че правя тази тема статична временно, докато я видят всички, след което тя ще премине в архива.
С настоящия post желая да съобщя, че бях принуден да напусна списание NeoGamer и да се откажа от "неизчерпаемите блага", които ми бяха предоставени като редактор на рубриката.
Шефът на списанието (Боян) е един забележителен диктатор, който умело използва в своя полза факта, че той притежава парите и мажоритарния дял от собствеността на ООД-ето. Между първоначалните ни уговорки и това, което се оказа впоследствие, имаше ОГРОМНА разлика. Многократно ме притискаха и унизяваха, а аз не мога да работя при такива условия. Планът звучеше идеално в самото си начало - ще имаме аниме рубрика (ние!), ще й бъда редактор, ще даваме идеи за статиите, ще ги пращаме и изобщо все такива бленувани работи. Ето какво се оказа по-късно:
НЯМАМЕ право да избираме за какво да пишем.
НЯМАМЕ право да слагаме картинки в статиите.
НЯМАМЕ право на вътрешна организация.
НЯМАМЕ право да пишем за стари анимета, като DBZ се приема за доста старо също.
НЯМАМЕ право да пишем с дълги изречения.
НЯМАМЕ право да протестираме, когато те решат изцяло да ни променят статиите.
НЯМАМЕ право да избираме кои статии са хубави и кои - не.
НЯМАМЕ право да дискутираме всевишните решения на ултимативния шеф.
Изобщо, ние НЯМАМЕ право на нищо! Моята статия за Dragonball сагата, която им предадох (публикувам я в следващото мнение към тази тема) беше подложена на УНИЩОЖИТЕЛНА критика, във всяко писмо редакторите ми повтаряха колко е "грешна", "лишена от всякакъв смисъл", "напълно неразбираема" и въобще, много лоша. Картинките, които първоначално пратих, не бяха приети. Пратих други, те също бяха отхвърлени. Сега един Бог знае какво са сложили. Имаше МНОГОКРАТНИ опити да бъде променен текстът, при което аз ги заплаших, че ще ги съдя, дори и да сме без договор, ако в първи брой прочета изцяло променена статия. Сега нямам представа дали тази статия изобщо ще види бял свят и честно казано, не ме интересува.
Пратих втора статия за аниме жанровете, която не влиза в списанието, а е само за пред посолството. Тя също беже подложена на свирепа критика, като с типичното си незнание, Боян и редакторите ми съобщиха, че аниметата били стари (и наистина, кажете ми по-хубав пример за спортно аниме от Captain Tsubasa, 1983 г.). След което ми бяха отправени недомлъвки и неясни изисквания за още една страница и понеже аз не разбрах както точно искат, докато ги питам, те вече се свързаха с Hikaru и й наредиха да напише статия за аниме и манга (да не говорим, че аз отдавна имам такава написана, ама кой да ме пита).
Финалът беше, че ми забраниха да изпълнявам основната функция на редактор, а именно да си имам екип от хора, които да пишат статии, като същевременно не ме уволниха от този пост. Не ми беше обяснено какво тогава трябва да правя. Боян реши, че той е висша власт и може сам да се свързва с когото си иска и да поръчва статии, БЕЗ ДОРИ ДА ПОЗНАВА ХОРАТА ДОСТАТЪЧНО и без да знае къде да ги намери, защото някои не влизат в чата и/или форума. Негов абсолютен фаворит още от първия ден, в който се запознахме, е Hikaru и той възнамерява да я използва като основен източник на писане на статии. Привидно обясни, че всеки щял да пише, но отсега ми е ясно кой ще се ползва с приоритет. Hikaru лично ми каза, че това е неразумно и надали ще стане, тя самата ПРИЗНА колко малко разбират тези хора от манга и аниме. И въпреки това, с типичната си неблагодарност към нашата помощ с посолството, Боян ми заяви, че имал още мнооооооооого талантливи и способни аниме специалисти, които могат да му пишат рубриката без мен, без нас и прочие. Да видим! Голям смях ще падне!
Като за капак, принудиха ме да отговоря еднозначно дали съм "вътре" с тях, при положение, че многократно избягваха да ми отговорят на въпросите за условията на сътрудничеството. Не получих страшно много отговори, но за сметка на това бях пресиран докрай. И напуснах.
Засега остава в сила единствено уверението на Боян, че ако от посолството одобрят проекта, тоя щял да ми помогне за аниме списание (и аз вече имам идеи).
Оттук нататък оставате без редактор. Боян и неговите редактори ще се свързват НАПЪЛНО ИЗБИРАТЕЛНО с определени хора от вас и изобщо не си мислете, че ще я има тази свобода, която аз бях готов да ви дам от втори брой нататък. Който иска - нека да пише за тях. Скоро сами ще се уверите, че условията им са неясни и просто смазващи и ще се откажете. Най-добре отказвайте отрано, защото това в момента е чисто унижение и липса на всякакво уважение към труда. Ако японците одобрят проекта, тогава веднъж завинаги ще запуша устата на Боян.
Честно казано, на мен окончателно ми писна от еснафщината на безочливи неблагодарници като Saffiru, Masta Killa и Боян. На всичкото отгоре, някой от вас е успял вече да ме наклевети пред хората от NeoGamer (за което благодаря, признателен съм наистина...) и набързо ме обвиниха в "диктатура на пролетариата", тоест точно това, което Боян прави и дори го е казвал (да не ви вадя цитатите му сега, имам ги). Освен това бях обвинен и в преследване на лични интереси, затова искам да изясня веднъж завинаги, че МОЯТ ЛИЧЕН ИНТЕРЕС включва да си гледам спокойно аниметата и да не си хабя нервите по глупостите на разни идиоти. Ако има някаква причина, поради която се бях захванал изобщо с тази работа, то е за да помогна с каквото мога на аниме феновете в България. Беше ми дадено много ясно да разбера, че никой не желае моята помощ, ами чудесно, тогава няма да я получите! Повече изобщо няма да правя нищо в полза на каузата, освен ако японците не ми поискат да им изготвям списание. Незнам дали някой от вас осъзнава реално какви работи се случват и как сами се отдалечаваме от истината, но както казах на хората от NeoGаmer, аз нямам какво да губя.
БЕЗ организация на аниме феновете, БЕЗ редактор на рубриката, който да се явява притегателен център, но СЪС пристрастен към Hikaru главен деспот и СЪС абсолютното му неразбиране от тематиката, аниме рубриката в списание NeoGamer е обречена. Честито на всички, аз отивам да си тегля Saint Seiya Hades.

Dragonball / Z / GT

Безспорно едно от най-известните анимета на TOEI Animation, Dragonball сагата си е осигурила толкова много фенове по света със своето многообразие и чар, че две години поред, през 2001 и 2002, една водеща световна Интернет търсачка (Lycos) отчете като най-използвана фраза за търсене именно “Dragonball Z”. Създадена по мангата на превърналия се в култова фигура в японската анимация автор Akira Toriyama, тази сага просъществува цели 12 години без прекъсване, от 1986 до 1997, и произведe 508 ТВ-епизода, 4 специални и над 17 филма. Един истински колос в света на аниме, към който допълнително са произведени милиарди продукти и играчки с марката - това с право го отрежда на едно от върховите места в класацията за най-касови хитове в историята на японската анимация.
Истина е, че Dragonball сагата е харесвана от толкова хора по света заради нейната разнолика същност. На практика, всеки може сам за себе си да намери онази част в творението на Toriyama, която да задоволява напълно интересите му. Главната прокрадваща се нишка е тази на комедията, напълно в съотвествие с жизнерадостния дух на автора, чиято по-ранна творба Dr. Slump го утвържада като комик от особено висока класа. Атмосферата в историите на Akira Toriyama винаги е лека, приятна, красива, нравствена дори и в по-мрачните си черти. От тази гледна точка почитателите на веселите анимета определено ще намерят Dragonball сагата за твърде забавна и чаровна. Едновременно с това обаче не бива да се загърбва фактът, че тази анимация е бойна и героична по своя реален облик (макар и не в рамките на епичното и легендното като Mononoke Hime, Saint Seiya и други). Именно с тази си отличителна черта Dragonball печели най-много популярност сред младата публика – специфичните бойни техники удивляват всяко момче във възрастта на мечтите. Оттук и умението на анимето да поддържа напрежението на съответното ниво, което се явява допълнителен щрих към онази картина на бойна обстановка. Почитателите на драмата също ще намерят по нещо за себе си в многоликата история на Dragonball. Сред цялостния фон на забавното и авантюристичното са разпръснати отделни ядра на драма, макар и не с честотата на типично аниме-драма, но достатъчно силни по своето влияние, за да може дори и най-заклетите противници на комедията да им обърнат нужното внимание. И не на последно място, оригиналната идея на Toriyama, с която е започнат Dragonball, включва сатирично представяне на реално съществуваща легенда от китайски произход, впоследствие към нея са добавени и множество други приказно-фантазни елементи, като всичко това определено би се понравило и на любителите на класическо фентъзи. Оказва се, че няма универсална причина за високия рейтинг на Dragonball сагата; нито пък някой може да ви каже коя е безспорно най-добрата й част, тъй като мненията и различните варианти са почти толкова много, колкото и броят на епизодите на анимето.
Сюжетното действие обхваща изцяло живота на един човек – Songoku. Естествено, за да не се превърне анимето в твърде реална история, Songoku съвсем не е обикновен човек, всъщност не е дори и човек. Точният термин за неговия род е saiyan и се характеризира с това, че представителите идват от друга планета, като нрав са особено жестоки завоеватели и може би най-същественото: те всички имат дълга маймунска опашка и по време на пълнолуние (или зрителен досег с кръгъл лъскав предмет) телата им осъществяват метаморфоза – превръщат се в гигантски горили, чиято единствена мисъл е да рушат. С други думи, може да се каже, че те са хора-маймуни (този елемент е взаимстван от китайската легенда). Въпреки тези си способности, saiyan-ите открадват от своите покорени народи из Галактиката високите постижения на техниката и бързо успяват да се превърнат в господстващ фактор. Така те изпращат на Земята малкото дете-saiyan Songoku, чиято цел е да превземе и унищожи планетата. Поради щастливи обстоятелства обаче, дивото в начало човече удря главата си при едно падане и забравя за мисията си. Songoku бива намерен и отгледан от самотен старец – майстор на бойните изкуства, живеещ в гората, който го научава на някои елементарни техники. В това обаче няма голям смисъл, тъй като подобно на всеки saiyan Songoku е ултра-силен дори и в човешката си форма и често не преценява правилно мощта си. Старецът дава нужното възпитание на детето, но умира преди да успее да го въведе в реалния живот и да му покаже как изглеждат другите хора (и особено жените). Завещава му единствено една неголяма драконова топка, изваяна като от кристал, с четири звездички вътре. Скоро малчуганът във все още ранна възраст бива намерен от амбициозната млада изобретателка Bulma, която чрез специално изработен радар търси и събира драконовите топки по света. Оказва се, че те са седем на брой и при събирането им заедно в небето се появява огромен дракон (Shen Long), който може да изпълни всяко желание. Но тъй като Songoku отказва да се раздели със своята топка, Bulma го взима със себе си, разрешавайки му да задържи четвъртата, поне докато намерят всички останали. Оттук започва цяло едно приключение, което продължава 508 епизода. Събитията, които следват, са безброй: към приятелската група се включват още пустинния разбойник Yamcha и неговата летяща котка Pool; говорещото прасе Oolong, което заедно с Pool могат да се превръщат на каквото си поискат; малкият монах, изпратен да учи бойни изкуства – Krillin; както и първият учител на Songoku и Krillin в тънкостите на бойното майсторство – Master Roshi, старият господар на костенурките и особено перверзен и забавен към жените дядо. В първа част на анимето, която се казва просто Dragonball и трае 153 епизода, групата е в търсене на драконовите топки, а по пътя им се изпречват различни врагове, като императора на империя, състояща се от трима души – Pilaf, чиято цел е да си осигури господство над света; амбициозната и наистина колоритна армия Red Ribbon (генералите й носят имена на цветове – Blue, Red, Yellow, Black), ръководена от човек, чието тайно желание за пред дракона е да порасне на височина; а също и злият нашественик от друга планета Piccolo Daimao, който дори успява да убие някои от главните герои. Все пак, смъртта в това аниме е твърде относително понятие, понеже винаги може да се пожелае пред дракона определен човек да се възвърне към живот. Но пък и след всяко използвано желание, седемте топки се разпръсват из различните краища на света и трябва да бъдат намерени отново. На няколко места в първа част, която разисква основно детството и младежките години на Songoku, се осъществяват турнири, наречени Tenkaichibudoukai. В тях взимат участие най-силните хора на планетата и чрез различни бойни техники се борят за шампионското място. Songoku бива победен два пъти на финала на тези турнири, веднъж от своя учител Master Roshi, а втори път от надарения с трето око на челото Tenshinhan и неговия малък приятел, вледеещ психокинеза – Chaozu (които впоследствие стават приятели на Songoku). Главният герой побеждава едва в юношеската си възраст срещу свиреп враг – синът на Piccolo Daimao – Piccolo Jr., който по-късно също му става близък приятел. В един от тези турнири Songoku среща отново своята възлюбена от детските си години - Chi Chi – и в края на първа част се оженва за нея.
Втора част, по-известна като Dragonball Z, трае 291 епизода и по същество съдържа най-значимите за анимето събития. Още в самото й начало на зрителите е представен малкият Songohan, синът на Songoku, който с течение на епизодите ще порасне, ще извърви пътя на баща си и към края ще е женен за своята приятелка Videl и ще има дъщеря – Pan. В крайна сметка, Songoku има и втори син на име Songoten, чиято история също е подробно разгледана. Но докато се случва всичко това на Земята се появяват представители на saiyan-ите, които не се колебаят да използват сила – най-виден сред тях е принц Vegeta, в началото върл враг на Songoku, но впоследствие негов приятел. Vegeta e вторият по сила в цялата Вселена след Songoku и с типично избухливия си нрав никога не се примирява с тази мисъл. Но амбициите му отстъпват пред намеренията на самообявилия се за господар на Вселената Freezer, който не се поколебава да унищожи цели планети в името на заветната си цел – намиране на драконовите топки и завладяване на света. Налага се лично Songoku да се бие с Freezer, тъй като всички останали биват унищожени в конфликта. По време на тази уникална битка, продължила над 20 епизода, главният герой преминава на друго ниво на сила, наречено Super Saiya-jin, което се отличава с обграждаща тялото аура, изправяне на косата и боядисването й в рус цвят, придобиване на син цвят на очите и най-вече – “зареждане” с нечовешка мощ. В тази си форма Songoku успява да победи Freezer, макар и не да го убие. Истинският убиец на тирана се явява пристигналият от бъдещето Trunks, бъдещ син на Vegeta и Bulma. Той предизвестява за скорошно прииждане на зли сили от бъдещето – измежду тях “непобедимите” андроиди с имена #17, #18, както и създаденият от клетките на Songoku, Vegeta, Piccolo и Freezer звяр - Cell. Следват нови перипетии и трудни двубои, които завършват с победата на Songohan над Cell, тъй като баща му Songoku е загинал и се е пренесъл на Оня свят (да, наистина, в това аниме съществуват Ада и Рая и те са представени изключително комично). Мирът обаче трае кратко, тъй като на Земята се появява поредния още по-мощен враг, Majin Buu. Той успешно се справя със задачата да превърне всички хора в бонбони и шоколадчета и да ги изяде. В крайна сметка е победен от огромно енергийно кълбо (Genkidama), създадено от човешката сила. По време на тази битка, героите научават как могат да сливат в един (напр. Songoku и Vegeta във Vegetto) за известно време, комбинирайки уменията си. Втора част приключва щастливо и мангата, по която е правено анимето, свършва дотук, но поради големия зрителски интерес, TOEI се решава да произведе и още една част.
Тя се казва Dragonball GT и се състои от 64 епизода. По идеи на Toriyama, разбира се. В нейното начало се появява един позабравен герой – Pilaf, който събира драконовите топки и инцидентно поисква от дракона “Songoku да не е толкова голям, за да го стигам!”. Желанието е изпълнено – главният герой отново става дете както в първа част. Така започват нови приключения в търсене на седемте топки, които довеждат до нова битка, този път с наследника на стара цивилизация Baby, който иска да си отмъсти за това, че saiyan-ите са унищожили неговия род. Baby използва хитър подход – влиза в тялото на Vegeta и успява да подчини всички хора на волята си чрез имплантанти. В двубоя с него, Songoku достига чак до 4-то ниво на Super Saiya-jin, което представлява огромно туловище на горила, без разум и без чувства. Възвърнат е в предишното си състояние с помощта на обичащата го негова внучка Pan. Baby се проваля в плановете си и бива убит с традиционната за Songoku атака Kamehameha. Следват няколко по-дребни събития, отново с андроидите, в които създателите на Cell и Baby (Dr. Gero и Dr. Myuu) за кратко се съюзяват. Грандиозният финал обаче започва с пропукването на седемте топки, което бива обяснено с прекаленото много желания, отправяни към тях. От всяка топка излиза по един зъл дракон и битките с тях са неизбежни. Финалният противник е Ii Shen Long, от топка номер 1, който се доказва като най-свирепия враг до момента. Победен е с огромна Genkidama с енергията на всички същества във Вселената. Точно тогава обаче се появява истинският дракон Shen Long, който казва че е дошло времето за Songoku. Той отнася малкия герой със себе си и топките и заедно изчезват в небесата. Единствено Vegeta и стария Master Roshi разбират какво означава това – драконовите топки не бива да бъдат използвани повече, човечеството трябва само да се бори да успеха си, а Songoku престава да съществува. Последният 508-и епизод е изключително носталгичен и тъжен, представящ резюме на всички събития, случили се в тази многообразна сага. Безспорно един от най-хубавите финали на аниме.
Макар и понякога бавна и мудна, Dragonball сагата има един особен чар, който лесно се долавя, ако я следите от първия епизод. В крайна сметка, не е никак безинтересно да се проследи цял един живот, от неговото начало до самия му край. И когато в течение на епизодите сте изградили свои чувства и отношения към героите, то финалът ще бъде достатъчно сантиментален, за да останете с добър спомен от анимето.