J-pop спектакълът / Фен клубове / Филмови / Манга

Беше приятно. Не си падам нито по този вид японска музика, нито по нашите певци, дето пяха на живо, но събитие от този род е нещо наистина забележително за България. Доволен съм.
За тези, които не са ходили, ето кратък репортаж (който включва и моите лични мнения, тоест не е никак обективен):
Зала 2 на НДК беше пълна с най-различни хора (повечето - ученици). Сред гостите бяха посланника на Япония, културното аташе, Йорданка Христова, Станислава Трайкова (от прогнозата за времето на bTV), както и Дими от "Сленг". Имаше и всякакви японци, естествено.
Водещата беше една млада патка на име Ива, която твърдеше, че слуша и харесва японска музика, но срещна сериозни затруднения при произнасянето на японските имена (особено забавно произнасяше думата "караоке"). Сред гостуващите български певци бяха БТР, Роберта и един китарист от Старите муцуни (беше навремето във ФСБ); към края и Дими от "Сленг" се присъедини към тях. Значи, тия хора трябваше да споделят впечатленията си от прожектираните на екрана японски клипове, обаче явно не им беше много до J-pop (Роберта дори си замина по едно време и се върна чак за края).
Още в началото, Роберта по живописен начин (чрез 4-5 нейни песни) показа основните разлики между българската и японската музика, тоест какво няма да чуем в J-pop клиповете (и за щастие...). Трябва да знаете, че тя не може да пее на живо, не звучи хубаво.
Последователно пускаха части от клипове на популярни в момента певци в Япония. Лично аз останах със следните впечатления:
Ayumi Hamasaki има по-писклив глас, дори и от този на Chibiusa. Просто не е мой тип. Друго нещо си е мощния нисък глас на MIO (еееехх, мечти.....).
Hikaru Utada е родена в Америка и това си личи в музиката й. Губи ми се японското звучене, иначе клиповете й са красиви, особено онзи на "Sakura Drops".
Японските рапъри са твърде забавни, всички много се смяхме, докато ги гледахме. Това си беше чиста проба копие на американските черни квартални братя (и то далеч по-хубаво копие от нашите хип-хоп герои).
Morning Musume са 8 основателни причини да не слушате J-pop. Вярно, че не са професионалистки, ама много бяха смешни на клиповете, пък и не ме впечатлиха с пеене.
Обаче, "B'z" и "Glay" наистина си заслужават, според мен. Наско от БТР беше напълно прав, като каза, че Япония е страната на рок-музиката и оттам започва всичкият рок. Тези две групи (и ако прибавим към тях и L'arc~en~ciel, които ги нямаше в концерта) са близки до моя тип любима музика, ама друго си е Anison-а. Впечатляващи бяха кадрите от най-големия концерт на живо, проведен през 1998 от група Glay. Това само в Япония може да се случи.
Кулминацията като че ли беше soundtrack-а на Spirited Away, с много разнообразни кадри от филма. Струва ми се, че дори и тези от публиката, които не бяха виждали аниме досега, останаха очаровани. Наистина красива гледка и всички от нашия ред бяхме в захлас.
Междувременно, БТР екзалтираха тийнейджърската част от публиката с техни парчета, ама като погледнах към онзи ред, на който бяха японците, забелязах, че те всички бяха оклюмали и явно им беше твърде скучна нашата рок музика. Което е жалко, защото Наско от БТР има наистина мощен глас.
Имаше и още няколко клипа на певци, които така и не запомних.
Накрая спектакълът завърши с едно групово изпълнение от страна на нашите изпълнители (и поне бяха избрали песен на английски).
Леле, сега като чета какво написах, то излезе сякаш е било нещо ужасно, ама много си беше хубаво. Просто J-pop не ми е по вкуса, за разлика от Anison (аниме музика и аниме певци). Мисля си, обаче, че не чак толкова скъпо да поканиш някой японски певец в България - другите страни го правят редовно.
Хубаво е също, че се видяхме доста хора от форума/чата. Направихме си снимки, дано скоро да излязат в Интернет.
Още веднъж, беше хубаво. ^__^

"No one can escape the eternal beautiful slumber called death." Virgo Shaka, Saint Seiya