Съжалявям, че досега нямх достатъчно време, за да отговоря на Константин и Лаци във връзка с темата "Добрин-за старите народи" и затова си позволявам да им напиша няколко реда макар, че се съмнявам дали те въобще ще вникнат в това, което им пиша или ще продължават "да четат Библията като дявол-евангелие". Повечето от нещата по-долу са от книгата на Петър Добрев - "Езика на Аспаруховите и Куберовите българи". КОНСТАНТИН *Кои се тие думи? Коя е разликата во граматиката? Някои примерни думи от славянски произход и нейния български аналог: Хляб - пита; Дом - къща; Пес - куче; Здрав - читав; Стар - харав, дърт; Дребен - ситен Красив - хубав; Зъл - лош; Слаб - мършав; Пъстър - шарен; Любов - обич Кривак - гега; Връх - чука и още много други. Граматически особености на българския език, които не са типични за славянските езици и които имат преки аналози ТАМ, откъдето идват българите: - почти пълната липса на падежи, употреба на предлога на, образуването на прилагателни имена с помощта на окончанието АВ като хубав, щурав, клисав и др. (отбелязано някога в согдийския език) - задпоставени членове на съществителните имена - а, д, от, он, ет за мъжки род и ва, са, на, та за женски род - две от най-часто срещаните в днешния български език глаголни форми Е и БЕ съвпадат с думи, които са се срещали и в езика на древните българи - умалителните суфикси ЧО, ЧЕ, ЦА, ЧА, разпространени повсеместно в днешните български имена (Трайче, Трайчо, Ванчо, Ванча и др.) *Ако е точно та што го велиш, би требало без преведувач да одиш во Хинду-Куш. Константине, това са елементарни разсъждения - никога не съм казвал (а и не само аз), че някой днешен българин може да отиде в Памир и Хиндокуш и да говори свободно с местното население. По-голямата част от Българите са напуснали тези земи преди повече от 2000г. и е много нелогично да се мисли, че езицише са се запазили точно в същия вид, в който са съществували тогава. Въпреки това, обаче в далечната област с име БУЛГАР, по долината на река БУЛГАР-ЧАЙ и на др. места и до днес звучат десетки и стотици типични български думи. Там планините се наричат ЧУКА, т.е. чуки, жилищата и до днес се наричат КЪЩИ, кучетата на двора се наричат КУЧА, малките кученца - КУТРАЙ (т.е. кутрета) и дори шарката, от която боледуват децата се нарича ШАРАЙ. А следните думи, които и ДНЕС се използват ТАМ, откъдето идват българите, мисля че не се нуждаят от коментар: КЪШТА, КЪТ, КЪС, КЪРПА, ХЪШ, ТЪНЪК, ТРЪЦ (конска езда), БЪЗ (вид игра), МЪСК (ОТ МЪСКА - смесен, мелез), БЪДНАЙ (ОТ БЪДНЕ - вид гърне) и др. В онзи край често звучат дори цели изрази, които на всяка крачка се чуват и до днес в България, особено в българските диалекти, например ЗЪ ТЕ ПОЗНАМ (аз те познавам), ТУ КОЙ СИ (ти кой си), ОНА КЪШТ КАНО (оная къща е голяма) и др. А в граматичния строй на тамошните езици се откриват точно онези особени черти, по които българинът се отличава от т.нар. славянски езици - членните форми а, ът и др., използванито на предлози вместо падежи, образуването на бъдеще време с помощта на частицата ще (че, ке ша, ща и др.). И още по темата - в един византийски документ от ХІ- век е записан БЪЛГАРИН от ОХРИДСКИЯ край с прякор БУХАЛА (членувана форма). Между другото думата БУХАЛ също не е от славянски произход. За специфичния език на българите - арабските книжовници от Х век Истахри и Ибн-Хаукил казват, че "не прилича нито на ТЮРКСКИЯ, нито на ПЕРСИЙСКИЯ, нито на който и да е език". *Уште малку па ке докажеш дека и Русите, Чесите и Украинците се од туркско Персиско потекло. Сите тие имаат повеке од 1000 думи исти како вас. Да не збориме за сърбите или за нас. Айде пак глупости!!! - Общите думи между нас и другите славянски народи са НА СЛАВЯНСКА ПОЧВА, а не на прабългарска и никой няма намерение да доказва " туркско Персиско потекло" на тези народи. Това са си лично твои измишльотини. *А за народните обичаи "тясно свързани с прабългарите" веке дискутиравме порано. Испадна дека не е токму така како што велиш. Не знам какво е "изпаднало" и какво не, обаче знам, че и ДО ДНЕС например таджиките, ваханците и др. народи около Памир и Хиндукуш, закичват през ПРОЛЕТТА с ЧЕРВЕНИ И БЕЛИ ПАНДЕЛКИ, подобни на нашите МАРТЕНИЦИ заобикалящите ги неща за здраве (а да не говориме пък за земите на Стара Велика България в Кавказ и Волго-Камска България). Предполагам, че не знаеш, че мартеницата, окичена на овен, е символа на персийския бог на щастието - Фарн. *Тоа што го наречуваш "българската Нова година - по прабългарския слънчев 12-годишен цикличен календар", и ден денес си го има во Кина (Китай), и кай останатите азиски народи од жолтата раса. Сите ли се од български происход? ДА, АМА НЕ!!! Пак си правиш свободни съчинения и заключения. Българския 12-годишен цикличен календар е СЛЪНЧЕВ (както при Саките, Персите и др.), а не ЛУНЕН (както е при тюрките) или пък ЛУННО-СЛЪНЧЕВ (както е при китайците и други източни народи). Сигурен съм, обаче че ти въобще не правиш разлика между тях. Разликата драги мой приятелю е, че ПРИ СЛЪНЧЕВИЯ ТИП КАЛЕНДАРИ (какъвто е и българския) МЕСЕЦИТЕ НЕ ПРОМЕНЯТ МЯСТОТО СИ ПРЕЗ КАЛЕНДАРНАТА ГОДИНА. Именно затова например българската нова година е точно на 22 срещу 23 декември, когато е най-късия ден в годината, и не променя местоположението си през годината. Например тази година мюсюлманите празнуват байрам 2 пъти (януари и декември), защото те изчисляват празниците си по ЛУННИЯ календар, чийто месец е само 29 дена. Мога да ти обясня точно структурата на българския календар, но се съмнявам, че това въобще те интересува. Ако все пак проявиш някакво любопитство ми пиши и аз ще се постарая да ти напиша няколко реда по тоя въпрос. И още нещо по повод на Китайския календар. Той наистина е много древен. Има обаче едно нещо, което ти сигурно не знаеш (доскоро и аз самия не го знаех) и то е, че приблизително до началото на новата ера китайския календар е бил лунен, но циклите при него не са били на базата на животни, а на предмети. Например годините не са били с имена на животни, а на предмети (черпак, гърне и др.) и това не го казвам аз а самите китайци. Чжао-ин, известен учен от ХVІІ век, който проследява наличието на животинския цикъл в Китай до І век твърди, че цикълът произхожда от "северните цивилизации", че "в епохата Хан (206г.пр.Хр. - 25 г. сл.Хр.) границата на Китай от запад била нарушена, пришълци се заселили в Ухуьн и се смесили с местното население. Тогава именно цикълът се разпространил в Срединното царство". ЛАЦИ *Neznam shto znachat iminjata osven Struga koja neshto znachi. Normalno deka kje ima po nekoe praBugarsko ime, nema nishto chudno vo toa. Shtom praBugari bile nekoe vreme na vlast mozhele i da krstat planini, reki i gradovi. Това "nekoe vreme" не ще да е било много малко иначе тези имена не биха се запазили до днес. А ти можеш ли да ми посочиш "по некое" македонско име? От древните македонци ви е останало май само оня "ветропоказател", където сте си го сложили на знамето като герб (извини ме ако те обиждам с това, но мисля че съм прав). No, ima li ptraBugarski iminja na sela i kolku? Лаци, ти можеш ли да ми посочиш поне едно село (да речеме от VІ - VІІІ век) на територията на Македония, което съществува и днес на мястото, на което е било? А да не би да искаш и поименен регистър на живеещите там? Освен, че след идването на българите в охридския край Лихнида се преименува на Охрид, река Аксиос става Вардар, Пелагония става Битоля, Селасфор става Девол и т.н., в южна Македония се срещат селищата с български имена: Трапши, Колши, Гобеши, Белши и др. ОТ ДРЕВЕН БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД В СЪЩИЯ КРАЙ СА И ИМЕНАТА: Чука, Табахон, Жупани, Булгарец, Туран, Тумба, Тухольо, Шишман, Шареник, Крума, Плана и др. В средна и източна Македония се срещат Синдел, Исперлик, Цера, Виняхи, връх Пресиан (над Кавала), връх Чавка, Кишино, Шамак (име на блато до Скопие) и др. * Neznam kolku navistina ima praBugarsko vo govorniot jazik (makedonski i bugarski). Izgleda e tochno e deka pred da dojdat praBugarite I nekoe vreme potoa se zboruvalo poinaku, barem taka e po zapisite. Dali narodot nekogash zboruval isto kako pishanoto od vremeto na Kiril i Metodija, neznam. Dali Sovenite na nas vlijaea ili nie na niv? Koga stana, ako voopshto takva imalo, transformacija na jazicite (gubenjeto na padezhite, chlenot itn) ne mi e poznato no mi se chini deka e podocna. Dali e poradi praBugarite ili Grcite? Neli jazicite si vlijaat edni na drugi. Абсолютно си прав, че "jazicite si vlijaat edni na drugi". Само, че когато откриваме И ДНЕС същите граматически особености на българския език ТАМ, откъдето идват българите и където НИКОГА НЕ Е ИМАЛО НИТО ГЪРЦИ, НИТО СЛАВЯНИ, това трябва да ти говори нещо. Виж по-горе какво съм написал на Константин. Поздрави на всички: ВЛАДО

priznavam deka neznam nishto za jazikot na starite Bugari. sigurno deka tie morale da napravat nekakvo vlijanie vo odnos na jazikot. prashanje e kolku? a zoshto se preselia SBugarite? site li se preselia?

Владимире, одговорот ти е интересен, но не доволен за сигурен заклучок. Нештата може да се посматраат од различни страни. На пример, за "Някои примерни думи от славянски произход и нейния български аналог" Хляб - пита; освен нас и србите, и грците го имаат "пита"; Дом - къща; во вардарско нема "къща", освен во Малешевията (кашти); по-раширен е зборот "кукьа", исто како и во Сърбия; грците имаат "катукьа"; латинските язици - "каса", и понатаму "кастел" ( во Далмация "каштел"); спореди ги зборовите дом-къща во англиската поговорка "an Englishman's house is his castle" - домот на англичанецот му е негов дворец Пес - куче; и двата збора ги има во српскиот; во македонскиот (вероятно под влияние на влашкиот) фигуративно се употребува и "къне" - слично на грчкото "ктини", латинското "кане"; Здрав - читав; кай србите "читав" значи "цел, целосен, неоштетен". Аналогията е иста и во англискиот збор "heal" (лекува) кой има ист корен како и "whole"(цел). И ние велиме "исцели" за лекува; Стар - харав, дърт; "дрт, дртав, одртавен" подеднакво се употребува и во македонскиот и во српскиот; Дребен - ситен; исто и на српски: "ситан, ситна, ситно" Красив - хубав; единствен од примерите што ги даваш кой е индивидуална карактеристика на македонскиот и българскиот; Зъл - лош; исто и во српскиот, словенечкиот; Слаб - мършав; "мршав" се употребува во српскиот, но не и во македонскиот язик; Пъстър - шарен; зборот "пъстър" не ми е познат; Любов - обич; индивидуална особина на българскиот; Кривак - гега; зборовите не ми се познати; Връх - чука; (српски: врх, македонски: врв); чука се употребува и во македонскиот и во српскиот со значение рид, височинка. Истото важи и за граматически особености на българския език, които не са типични за славянските езици и които имат преки аналози ТАМ, откъдето идват българите: - почти пълната липса на падежи - осто е и во современите латински язици, за разлика од класичниот латински; употреба на предлога на - слично е и во грчкиот; образуването на прилагателни имена с помощта на окончанието АВ като хубав, щурав, клисав и др. (отбелязано някога в согдийския език) - истото е и во српскиот; умалителните суфикси ЧО, ЧЕ, ЦА, ЧА, разпространени повсеместно в днешните български имена (Трайче, Трайчо, Ванчо, Ванча и др.) - слично е и во српскиот (ИЧ за машки род, ЦА,ЧА за женски), и во грчкиот (ЦА за женски) Според примерите што ги спомнуваш, може да извлечеме различни заклучоци: - ако ги броиме прабългарските думи во денешниот язик, тогаш сърбите ви се найблиски братя, повеке од македонците; - ако ги следиме промените во граматиката, тогаш италиянскиот язик има претрпено исто толку българско влияние колку и македонскиот. Еден многу важен заклучок е секако дека рамката славянски-български е недоволна за да се разбере интеракцията на едното со другото, зашто, очигледни се влиянията и врз другите индоевропски язици. Токму затоа и не сум согласен да верувам дека само вие во България знаета да я четете Библията, а дека ние треба само да ги следиме вашите толкувана. Лингвистиката е сигурно еден од найсигурните водители за потеклото на народите, но, исто така факт е дека теорията за индоевропските миграции е далеку од тоа да биде целосно проучена наука. Досегашните открития на науката за прабългарите я потврдува тезата за нивниот индоевропски карактер, но не дава и точно време на доселуването, нити пак начин на кой е оформен денешниот язик. Не можеме да се затвориме во славянско-български рамки, а да ги игнорираме тракийскиот, фригискиот и останатите антички говори на територията на Балканот и Мала Азия. Од било кой од нив може да се найдат барем еднаков брой на думи кои останале во денешниот язик, колку и думи за кои тврдиш дека се прабългарски. Ако направиш споредба между санскритот и денешниот македонски (български) язик, ке найдеш сродност поголема одошто меьду санскритот и останатите индоевропски язици. Ако се задржиме само на еден дел од язикот, можеме да развиваме теория за какво сакаме потекло на нацията. Но не можеме да живееме само со еден дел од вистината, а да бегаме од останатото. Уште нешто: Хинду Куш, Ермения, Задкавказието, се предели кадешто Александар Македонски поминал и кадешто Македонци останале. Дали не е чудно што докази за "прабългарски" думи наогаме токму по трагите на неговите походи?