А унгарци, австрийци, швейцарци и люксембургци?

Унгарците си имат адмирал Хорти. А пък швейцарците... Нали те провалиха (засега) поставянето на тръбите на Северен поток - 2

Има един израз, дали от края на 19, началото на 20 век: защо съществува италиански флот? За да има кого австрийският да бие....Дори има поне един случай австрийски военен кораб да взема на таран италиански съд.

Да, мисля че случая с тарана бе в ПСВ и ако хвърля един поглед към настолната ми "Battleships of the 20th Century" от Bernard Ireland (описани са всички Дредноути, без изключение), сигурно ще намеря подробности.

Само че не знам защо шегата обхваща и италианците? Сигурно защото австрийците по море са си нямали друг враг! Само че за разлика от черноморските флотилии, те през Адриатика има бърз достъп до Средиземноморието.

От друга страна италианският флот в началото на 20-ти век набира толкова бързо скорост, че скоро славата на линкорите и ще се носи по целият свят, а руснаците ще взимат италианските крайцери за образец, при строежите на свои:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никой не е отменял значението на т.нар. информационно осигуряване.

Откакто Италия се превръща в известна заплаха за нечия комуникационна аорта между Суец и Гибралтар, особено след завземането на Либия, италианският флот е подложен и на информационна война. А увереността в себе си, освен техническата осигуреност, е от огромно значение, и ако я няма тази увереност, няма как да участваш в линейни сражения и да излезеш победител.

И ако за балистични недостатъци на италианските оръдейни системи по-скоро се предполага, общата им неувереност е признак и през двете войни. И това се отнася за страна наследник на забележителни морски традиции.

Само може да се възхищаваме, без дори и да го разбираме, как торпедната лодка "Дръзки" разстрелва крейсера "Хамидие" от стотина метра разстояние...и спасява Варна от обстрел и опожаряване. За такъв подвиг се иска много увереност и дива смелост.

От зад напред.
Без да омаловажавам безумната смелост на българските моряци от "Дръзки", напротив, подвига им е величав и малко сходни примери има във военно-морската история на света, аз ще акцентирам върху разбирането, как торпедна лодка, може да торпилира от близка дистанция голям боен съд.

Именно близката дистанция е важна, когато малък военно-морски съд атакува кораб от голям клас. Катери и торпедни лодки са в първата графа, крайцерите във втората.
Традиционно оръдията от главния калибър не са пригодени да стрелят на близка дистанция. Когато е много къса дистанцията от сорта на 100м., това се отнася и за не малко-калибрената вторична артилерия. Голямите артилерийски съдове като линкорите и крайцерите, особено тежките, не са направени да водят обстрел по малки съдове, доколкото това не е оправдано от военна гледна точка. За това често те плават в състав от няколко корски съда, където задъжително има разрушител, пазещ ги както от подводници, така и от торпедни лодки или катери с пригодените им малокалибрени оръдия.

Нашият сучай е по учебник. Капитана на "Хамидие" просто подценява възможностите на българския флот, а и е на път да води така наречената офшорна бомбардировка по неправилен и непредпазлив начин във вражески води.
Жалко, че само го вадим временно от строя (някой и друг месец), а не го потопяваме...

За първи път чета за възможни балистични недостатъци на италианските оръдейни системи! Не е ясно от къде се прокрадва подобен извод?
Морските традиции от средновековието не са гарант за успех в индустриалната епоха. Морската загуба на италианците през 1866г. от Хабсбургския флот, ще накара италианските инженери да са първенци в много военно-морски направления: триоръдейните бойни кули (Dante Alighieri), бързоходните линкори (Regina Elena), целометалическа конструкция на кораба (San Marco), първо въвеждане на електрическа стрелба с оръдията.

Това е италианският технически морски гении, но начина им на водене на война е друго нещо. След малкия "Пърл Харбър", спретнат от англичаните при Таранто, предшестващ и служещ за образец на японците при последвалият голям, италианците не смеят да поемат инициативата в средиземноморието, въпреки, че имат лек превес над британските линкори, базирани в Египет. Те предпочитат изненадващи тактики с морски командоси, неутрализиращи британските съдове още в пристанището им, по примера с австрийския ликор "Верибус Юнитис" през ПСВ.
Тази им неувереност, не е само италиански патент в морето.
Германската пасивност с линкора "Тирпиц", след загубата на двойника му "Бисмарк", е емблематична за слабоста на германският надводен флот.
Още по порицаема е японската пасивност, касаеща супер-линкорите и най-мощните бойни кораби, създавани някога в лицето на "Ямато" и "Мусаши", след битката при "Мидуей", когато окончателно става ясно, че голямите бронирани артилерийски кораби са вече категорично изместени от самолетоносачите.

Въпросната увереност е необходима със същата сила и на зематя и във въздуха, а техническата осигуреност е и известен гарант за успех.

Редактирано от kuduger-96506 на 08.03.21 16:13.

Много добра реплика, браво.

А "Хамидие" не е лишен от ескорт за борба с по-малки съдове...

Благодаря колега!

В битката на "Дръзки" с "Хамидие", като че ли има някои недоизчистени елементи!

Първоначално нашите "Смели", "Сроги", "Летящи" и "Дръзки" излизат в открито море да пресрещнат военните транспорти "Акдениз" и "Карадениз".
Така се натъкват на "Хамидие", който изглежда има двояка цел: защита на транспортите и обстрел на българското крайбрежие.

Факт е, че след торпилирането му, се появяват първо двата разрушителя "Самсун" и "Ядигер Миллет", а впоследствие и леките крайцери "Пейк и Шефкет" и "Берк и Сатфет".

Ако посочените кораби са придружавали тежкият крайцер със сигурност поне единият от тях щеше да е в авангарда на ескадрата. Това щеше да е много неприятно за нашите леки съдове. Но те се появяват практически след битката, в опит да спасят и изтеглят торпилираният кораб, надявайки се на реванш с нашите.

В настъпилия хаос не се случва кой знае какво, а турците ще си имат вече едно наум.

В кой източник се пише за 25те галери на Иван Асен II, пратени в помощ на Никеа? В крайна сметка побеждаваме ли латините или само ги плашим и каква е съдбата на корабите, знае ли се?
Има ли връзка тази кампания (ако допуснем, че е извлечен и мобилизиран целия морски и речен флот за нея) с пораженията на ИА2 оттатък Дунава впоследствие и почти пълната загуба на териториите там?

Общо взето в средновековието имаме описани няколко успешни логистични речни и морски кампании в ПБЦ. В Уики пише за поход на Омуртаг срещу франките, описан от тях с флотилия.
Най-интересното в изображенията от Плиска и Преслав (приличат на варяжките) е един съд с изображение на типично латинско ветрило и с типичния такелаж за плаване с такова. Подобно има и в Боянската църква от много по-късно и вече съвсем детайлно.


После идва Добротица с победите над Генова и особено превземането на Килия с 12 морски галери, която обаче си е речна крепост. За чисто завземане на морско пристанище не ми е известно. Може би една кампания до Трапезунд знам, но без подробности за силите.

В крайна сметка Добротица е първа сила в Черно море и Долен Дунав до турците на Баязид. Което си е доста забележително при наличие на руси, италианци, византийци, турци и власи.

В Боянската църква е изключително детайлно изображение на платноход с подробности, които подсказват и за разбиране на принципите на въздухоплаване, а не просто картинка по преразказ.

Не снощи, а предната вечер в неделя, даваха филма на Андрей Кравчук, "Викинг".
Този руски филм, направен не лошо (продукция 2016г.), дори притежаващ качествено нови идеи в провеждането на викингските битки (в случая с печенегите), много точно съответства с темата и разсъжденията свързани с не я тук.

В случая особеното бе, че във филма изобщо не вървеше реч за никакви славяни, а тримата сина на добре познатия ни и омешан и с българската история княз Светослав, бяха представени все още като диви викинги, служещи си и с шведско-говорящи наемници при военните кампании.

Печенегите и ромеите също бяха представени в интересна светлина и независимо от режисьорските залитания, филма за мен е направен успешно и определено гледаем!

Въпросният филм е пробив в руския исторически наратив в който славяните обикновено са разглеждани като едва ли не основния народ, допринесъл за създаването на Киевска Рус.
Всъщност добре известно е, че е точно обратното и тук режисьора не се свени да го покаже.
Главния герой е Владимир, първият християнски владетел на Киевска Рус.
Има някакъв бегъл опит да се проследи верската му еволюция, довела до това му решение, но във филма като цяло е наблегнато на екшъна и в някаква степен все пак на вярата. В случая и езическата на варягите и християнската чрез ромеите.