Попаднах на интересен текст, който загатва, че доста преди Балканските и Европейската войни, нашата армия обмисля сериозно възможността за отвоюване на Северна Добруджа. Любопитното е, че на българските земи в Бесарабия не се е гледало като на някаква странна екзотика, а на естествено продължение на българското землище на север от делтата на Дунав, което също при сгоден момент да бъде присъединено към Родината.
Преди време, къде на шега, къде насериозно, си говорехме за алтернатива, при която Германия печели войната и Брест-Литовският мирен договор остава в сила - тогава написах, че естествено би било да поискаме граница до делтата на Днестър

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от goga на 05.09.20 18:59.

Хммм....добре, че отървахме Южна....

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

Ние зорлем я дадохме. А през 1909 г сме мислили за освобождението на Тулча...

От днешна гледна точка, концентрацията към западните части на Балканския п-в, а не към източните (североизточни+югоизточни), се оказва стратегическа грешка. Всъщност под борба за национално обединение, на голяма дълбочина се крият и крипто колониални амбиции, адаптирани към началото на 21в., отчитайки разнородното население на Балканския п-в. Днес с откриването на газови залежи в Черно море, в румънски и турски териториални води, отстоящи на едва няколко километра от евентуално изместена в северна и южна посока българска граница. Вардарска Македония се оказва геостратегическа дупка, която в днешно време отдавна е заобиколена от големите магистрали Виа Егнатия, Е79 и Е80.

Цяла Добруджа и излаз на Бяло море. Това ни трябваше.
Другото щеше да дойде от само себе си евентуално след време.
Аз не бих употребил "колониални" като термин, по-скоро бих използвал израза "жизнено пространство".

Щяхме да концентрираме българския етнос около земеделски плодородни, стратегически важни региони от стратегическия Балкански полуостров. А полезните изкопаеми днес, щяха да са един плюс.

Наскоро четох, че в З.П. са открили големи залежи от злато. Да сме знаели, да не бяхме почвали на 1 окт 1915 г... Хем златото загубихме, хем излаза на Бяло море.

Редактирано от goga на 07.09.20 12:51.

Сега не можем да го проумеем, но до средата на 20-ти век е било жизнено важно селска България да има много плодородна и свободна земя, за да я раздаде при преференциални условия на български колонисти, които щяха да се плодят с по минимум 3-4 деца на стопанство. Дори да не ни се беше разминал 9 септември, щяхме да сме поне двойно повече тогава. И сега нямаше да кретаме около 7 милиона, а щяхме да сме далеч по-жизнени. Разбира се, нямаше как да избягаме от съдбата си, но щеше да стане по-плавно преходът към урбанизация.

Много свободна земя за раздаване щеше да има в Източна и Западна Тракия и в Добруджа. Част от тези провинции, щяха да са нашата житница, а други - щяха да дават по 2-3 реколти годишно. С пристанище на юг - и достъп до големите пазари, без да минаваме Босфора, това щеше да води до постоянен просперитет на селска България. забогатее ли селянинът, почва да купува земя и да се плоди....

И сега земя бол, ама вече няма селяни... Всяко нещо с времето си. Сега щяхме да използваме натрупаната демографска тенденция и стратегическото положение между Дунав, Бяло и Черно море.

Редактирано от goga на 07.09.20 13:21.

Интересно е и продължението - какво се случва в Северна Добруджа, когато нашите войски победоносно настъпват към делтата на Дунав. В складовете и пристанището на Кюстенджа, както и в околните села и чифлици, заварваме огромно количество продоволствие.
Подозирам, че е било използвано нерационално и лекомислено профукано, вместо да бъде разпределено адекватно за войските на Македонския фронт през 1917-18 г Но това е друга тема /както се оказа - и шуби е имало, и месо, и жито, но в складовете в тила, а не на фронта/.

Този пасаж ми е любопитен с описанието на евентуалните икономически изгоди от Северна Добруджа, ако беше останала българска след 1918 г
И друго. Явно си го връщаме тъпкано на румънците за зверствата от юли 1913 и септември 1916 г. Ние поне имаме късмет, че не посрещаме чужди армии.

„Има газ и бензин в такова количество /в Кюстенджа/, че цяла Германия и България могат да се продоволстват година и половина. Жита и зърно изобщо – милиони и милиони килограми. Само в този чифлик, гдето живеем, трябва да има около един милион килограма жито, а не са един и два чифлика и села в Добруджа… Войската ще се храни с години и ще има да се изнесе, ако всичко се използва добре и не се зияносва… Нашите си гледат само кефа… Настанени от 5 дена в този чифлик, прекарваме весело, имаме пиано, грамофони и всяка вечер разливаме шампанско. Понеже кавалерията влезе първа в Кюстенджа, нашите успели да вземат няколко стотици бутилки шампанско и сега ние си сръбваме заради румъните…. Видях войници в копринени партенки. Блузи от коприна, облечени вместо партенки..“ /писмо на ген Иван Колев до съпругата му, ноември 1916 г/

Редактирано от goga на 07.09.20 16:47.

За Тракия е истинска трагедия, че я изпускаме, за Северна Добруджа мисля не трябва да съжаляваме. Румъния е сравнително голяма държава, отнемем ли и излаза на море тя няма да го прежали, ще я имаме за враг, а и тази земя я печели помагайки за нашето освобождение и губейки при това Бесарабия, не би било честно. Друго, отваря се граница с Русия, губим буфера. Не случайно русите ни насъскват през 1940-ва да искаме цяла Добруджа.

Редактирано от mulcho на 07.09.20 18:37.

А как ти звучи сценарий - през 1915 г настъпваме в Източна Тракия, а през 1916 румънците се подлъгват и си остават германски съюзници, нападат ни в гръб отново. Бой по канчето с ресурсите на Антантата до Мидия-Енос и до Тулча. След войната, заради размириците в Русия , заграбване и Южна Бесарабия с Тасос и Самотраки...Разчистваме си и сметките с гърците. Всичко до Костур и Струма - наше.

Редактирано от goga на 07.09.20 20:24.

Мисля, че ако бяхме настъпили срещу Турция през 1915-та Централните сили биха грохнари година-две по-рано, Румъния със сигурност нямаше да застане на тяхна страна, гърците биха се намесили по-рано за да вземат дял от османското наследство, Руската империя вероятно би отцеляла. А с Русия за съсед по Мидия-Енос жална ни майка, може би днес България като самостоятелна държава не би съществувала.