|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
Тема
|
Re: България никога не е забравяла Северна Добруджа
[re: mulcho]
|
|
Автор |
goga (изследовател) |
Публикувано | 07.09.20 20:47 |
|
Повторение на 1912 нямаше да има. Щеше да е кръвопролитна позиционна война, педя за педя. Най-много да бяхме спасили репутацията на Чърчил. Но и спасване на Галиполската операция не гарантира бързо падане на Цариград, а още по-малко капитулация на Османската империя.
Руският разгром на Източния фронт през 1915 е неминуем. Тези неуспехи всъщност са началото на края и повод за революцията. Румънската династия е прусашка. Те много повече съжаляват за Бесарабия, Трансилвания им пада от небето.
Според мен войната щеше да си продължи и през 1916 г и 1917 г. Може би с наша помощ би свършила малко по-рано.
Всъщност Галиполи е провал, защото Русия не желае да се намеси. Кой какви интереси щеше да има около Проливите след войната, дори да нямаше болшевишки преврат, е трудно предвидимо. Дали британците щаха да позволят руска колонизация на Цариград е доста спорно. Но ние със сигурност щяхме да имаме приятел в лицето на Британската империя и Чърчил.Редактирано от goga на 07.09.20 21:26.
| |
Тема
|
Re: България никога не е забравяла Северна Добруджа
[re: goga]
|
|
Автор |
mulcho () |
Публикувано | 07.09.20 21:46 |
|
О, щяло е да е значително по-лесно от 1912-та, турците изнемогват и без ние да им налетим и да се прекъсне връзката им със съюзниците им, те се озовават в един голям чувал, а колкото и да е юначна една армия без снабдяване не може да съществува. Германия и Австро-Унгария помпят от Балканите, а после и от Украйна храни, те са гъсто населени, а земите им без изкуствените торове които се използват в по-ново време не са били в състояние да ги изхранват. В спомените си Стефан Танев описва как през 1914-15 български търговци са ставали богати само от износа на 2-3 вагона яйца за Австрия, още тогава са гладували, а както знаем храната прави борбата.
| |
Тема
|
Re: България никога не е забравяла Северна Добруджа
[re: mulcho]
|
|
Автор |
goga (изследовател) |
Публикувано | 07.09.20 22:16 |
|
С уговорката, че просто си хортуваме приятно на алтернативна историческа тематика, смятам, че османската армия е доста подценена, както се вижда впоследствие. Ние всъщност имаме голям късмет през 1912 г, че реализираме своеобразен блицкриг в Тракия. Както се вижда, след окопаване и подготовка - османската армия не е лесен залък за преглъщане - справка, Чаталджа. Късметът е, че не успяват да развърнат над милионната си редовна армия на европейския театър и са силно притиснати дипломатически, Но през 1914 г вече са си взели необходимите бележки - нито руските победи в Кавказ са лесни, нито британците жънат бързи успехи - освен Галиполския провал има един подобен в Ирак и около Суец.
През есента на 1915 г щеше да ни чакат подобрените фортификации на Одринската и Лозенградските крепости. Вече нямаше да има момент на изненада (както е било с неочакваното форсиране на Странджа през 1912 г. Щеше да ни очаква доста по-мотивиран противник. Вероятно щяхме пак да победим, но в никакъв случай не лесно и бързо.
Всъщност руската армия се срива след февруарската революция, а тя е плод най-вече на огромните загуби и неуспехи в Полша, Прибалтика и Беларусия, както и на специфичните особености на тогавашната императорска династия (факторът "Распутин", нерешителността на Николай Втори, отказът на брат му да го замести на престола и т.н.) Някои смятат, че Британската империя е имала интерес тази революция да се случи.
Общо-взето не виждам причина Русия да не загуби Полша, Прибалтика и Беларусия - тя вече ги е била загубила към есента на 1915 г. Сръбският фронт е бил второстепенен. Без България или Румъния на страната на Тройния съюз, сръбската капитулация не би имала кой знае каква стратегическа стойност.
Редактирано от goga на 07.09.20 22:25.
| |
Тема
|
Друг е въпросът
[re: goga]
|
|
Автор |
goga (изследовател) |
Публикувано | 07.09.20 22:39 |
|
...че и този сценарий за съюз със сърбите през 1915 г е нереалистичен. У нас няма държавник с толкова железни нерви да се реши на подобна стъпка, без безусловно да ни бъде върната Вардарска Македония. А това няма как да стане. Май, не става и, защото някои висши руски кръгове преценят, че не е в интерес на Русия българска намеса и британска победа при Галиполи. Друг е въпросът, че не очакват толкова бързо да минем на страната на Германия. ПО тази причина не притискат сърбите да ни върнат Бановината.
| |
Тема
|
Re: България никога не е забравяла Северна Добруджа
[re: goga]
|
|
Автор |
komitaO3 (български) |
Публикувано | 07.09.20 22:40 |
|
| |
Тема
|
Re: Друг е въпросът
[re: goga]
|
|
Автор |
mulcho () |
Публикувано | 07.09.20 23:00 |
|
Май, не става и, защото някои висши руски кръгове преценят, че не е в интерес на Русия българска намеса и британска победа при Галиполи. Друг е въпросът, че не очакват толкова бързо да минем на страната на Германия. ПО тази причина не притискат сърбите да ни върнат Бановината.
---
И аз съм си го мислил.
| |
Тема
|
Re: България никога не е забравяла Северна Добруджа
[re: goga]
|
|
Автор |
komitaO3 (български) |
Публикувано | 17.09.20 18:20 |
|
И Адриатика и Адриатика
1982г., Енвер Ходжа:
Руско-българските ревизионисти имат два пътя за нападение над Албания, с цел излаз през нашата част на Адриатика. Единият път е през Вардар и Косово
| |
Тема
|
Re: България никога не е забравяла Северна Добруджа
[re: komitaO3]
|
|
Автор |
goga (изследовател) |
Публикувано | 17.09.20 18:30 |
|
Това беше естественото развитие: граници по делтата на Днестър, Черно и Бяло Море, излаз на Адриатика и поглъщане на Косово и всичко на 100 км западно от Ниш.
Но минало-заминало. Явно Иван Асен Втори на 20-ти век така и не се роди.
| |
Тема
|
Re: България никога не е забравяла Северна Добруджа
[re: goga]
|
|
Автор |
komitaO3 (български) |
Публикувано | 17.09.20 18:24 |
|
Родил се е, но едновременно в няколко съседни държави
| |
Тема
|
Re: България никога не е забравяла Северна Добруджа
[re: goga]
|
|
Автор |
komitaO3 (български) |
Публикувано | 26.09.20 23:59 |
|
Румънците го постигат между 1934-1939г.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
|
|