Да, разпадане на монархии и църкви, но да отчитаме забавеното развитие на Балканите спрямо Западна Европа още от 12-13в. На тези носителите на новите идеи, бащите им викали "гиди протестантин ниеден". Религията не толкова, но църковната структура, като посредник с османската власт, особено изразено в селските райони, играе важна роля в Македония плътно до 1912г.
А икономическите взаимоотношения, допълнително дават сила на гъркоманията. Не случайно утвърждаването на българщината в един Пловдив, минава през златото на Чалъковия род, достатъчно икономически силен да има директен достъп до Цариград, да строи черкви и да издържа училища.

не знам доколко е бил изчезнал или се е бил ограничил етнонимът българин в края на 18 век или изобщо през вековете на турското робство, но така както аз си ги представям нещата е, че той никога не е изчезвал напълно, просто като значение се е приравнил на нещо като "нашенец" или просто на човек, който говори български. и не виждам някаква особена разлика за това дали е ставало дума за периферни области или някъде около търново, в една мултиетническа империя като османската е било достатъчно да се разходиш до най-близкия град с функциониращо тържище за да видиш поне няколко различни етноса, дефинирани не само от религията си, но и от езика, обичаите, порядките и други подобни маркери /вкл. и хигиеничните навици/.
основната разлика с по-модерното възприятие за етническа принадлежност е било липсата на разбиране, че т.нар. "нашенци" /или българи/ са първо една много по-голяма група отколкото е стигал хоризонта на обикновения селянин тогава - примерно 50-100 километра, без да могат да си представят, че селото Б, което е за тях края на света, всъщност има свой отделен хоризонт, в който влиза и село В, за което в първото село никога и не са чували. село В пък знае за село Г и т.н. докато се стигне до село Я, което е на няколко стотин км от първото село. и отделно от това, че са нямали почти никаква реална представа за това колко голяма може да е групата на говорещите на същия език, съответно са нямали и идея, че същите тези хора могат да имат някакви общи цели и собсвени групови интереси. и това е било директно свързано с факта, че се е изгубило знанието и спомените да историчността на групата, за това, че повече от стандартните 2-3-4 поколения, които обикновения човек обикновено е познавал тогава е имало и много повече назад и една по-голяма общност със сходни черти е била по-тясно свързана отколкото е в момента.
не случайно Паисий решава да напише история на българите. и не е трудно човек може да си представи вътрешната му мотивация. и тя е нормалната реакция на вкеки човек, който изведнъж осъзнава, че е представител на група, която някакво минало време е имала много по-добър живот и в някаква степен е можела самостоятелно да определя съдбината си отколкото в момента.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да де! Забавеното развитие спомага запазването на българщината. Колкото и парадоксално да звучи. Имаме само църковна писменост и църковно изкуство на европейско ниво. Светски и икономически закъсняваме и всеки граби, но пак докато се поразбудим само.

Смесваш национално със народностно. В османско време българските земи са мултиетнически. Т.е. етноса си е важен групов белег. Къде по-силно, къде по-слабо, но си съществува. Да! Няма никаква институционална поддръжка... до 1870г.
Когато почват да се градят националните идентичности 19 век...и почнеш да си търсиш себеподобните, ако не си под влияние на чужда пропаганда...няма как да не стигнеш до мисълта, че си едно със тези, които говорят на твоя език. Разбира се започва с по-интелигентните и надолу по пирамидата. Като си поставиш народността и в исторически контекст и естествено е.
Власите са власи. А са малко малцинсво, със значителна степен на българизация, гърцизация, албанизация, сърбизация. Но всички ги знаят е са власи и те знаят че са власи.
Езика е много важен белег на една общност, основно средство за комуникация между хората в една група. А балканските християнски народи се различават по между си...главно по езика. Няма как да не го забелязваш това...колкото ограничен и неук селянин да си.

Не е изчезнал... Как ще е изчезнал! Нали имаше списъци на роби продавани от венецианци до 17 век с описани националност българска. Щом прост роб може да се самоопредели или бива разграничен по признаци за подобните нему, няма какво да се колебае или умува. Колебанията идват, когато има намесена полза или изгода да се пишеш сам какъв си.
Пътешественици и изследователи идвали тук все по някакъв признак на самоопределение от местните са ги писали какви са, нали?!
Няма число логични варианти.

Тук въпроса е, доколко българщината е била запазена, а не какво се случва във Виена, Брюж или Милано.

Едното не се бие с другото. Паралелни процеси са.

Да, това е нашият аргумент, за вътрешна употреба. Това ни е контрааргумента. Но дали фактически навсякъде е било така? Има пропуски в системата, които не можем да игнорираме.

...то във всички големи научни теории има ...пропуски в системата...затова са и теории. А, ти искаш универсално правило за такова нещо...ултимативна истина, която да обхване всички възможни варианти.
Българските земи по османско време са много смесени и мултиетнически...няма как да не го забележи...който и да е. И дури по-простите още повече...щото те нне знаят и 10 думи на друг език.

Мултиетнически са определени региони. На повечето места са българин/турчин. Власите са били номадско население, не изцяло, но предимно. Колко власи станаха гърци, преди власите да се усетят че са нещо различно. Както торментора каза, ареала на познанието е малък. И до днес по селата се срещат хора, които са напускали родното си място 1-2 пъги. А преди 200г.? Езика е "свой", "нашенски", не е нужно да го определяш с народностно име, никой не те и пита като какъв си определяш езика. За властта е важно дали си мюсюлманин или християнин. Лингва франка е бил турския, има изследвания за двуезичността по българските земи.