|
Доц. Надежда Попова е вдовицата на актьора Георги Русев. Тя е инженер-химик и е родена преди 85 г., а ако беше жив, Русев щеше да навърши на 7 май 87 години. Почина на 1 април 2011 г. Двамата живеят в брак 55 години и 6 месеца. Обичам дъщерите, обичам внучките и правнучетата, но най-много обичам теб! Обичайте се и след мене... – това са последните му думи, преди да отлети към звездите, казва Попова.
Започва актьорската си кариера в Драматичния театър в Пловдив, продължава за няколко години в софийския Младежки театър, за да се установи в Пернишкия театър между 1966 и 1990 г. От 1977 г. ръководи местния театър „Боян Дановски“. Освен в театъра, Русев играе в киното, като дебютира през 1966 г. във филма „Началото на една ваканция”. Интереса му към киното запалват сценариите на Георги Мишев. Участва в много от емблематичните български филми от 70-те и 80-те години. Незабравими по своя колорит са ролите му (обикновено на отрицателни герои) от „Селянинът с колелото“, „Дами канят“, „Вчера“, „Матриархат“, „Преброяване на дивите зайци“ и „Опасен чар“, „Изпити по никое време“, „13-ата годеница на принца“. 15 ленти с негово участие са сред 100-те любими филма на българина, казва неговата съпруга.
- С какво съпругът ви Георги Русев беше различен, както сте споделяли пред ваши близки? Та той не даваше вид на емоционален човек, нали?
- Ех, във филмите е различен наистина, но неговите силни роли бяха в театъра, макар че може би не се знае. В театъра имаше много главни роли, много време му посвети. В киното всъщност започна по-късно, беше на 37 г. Имаше си принципи още от студент, когато аз не съм го познавала, разбира се. По-късно ми е разказвал, че неговите колеги са участвали в масовки, а той някак си не можел, казваше аз съм актьор, поемам роли, не съм за масовки. Хонорарът не го е блазнил никога. Може би и за това.
- Опитах се да си спомня дали има участие в реклами, както много негови колеги правят сега, май няма такъв случай, дори като изключение?
- Няма, заради принципите му. Можеше семейството ни да се лиши от нещо, даже без да сме били заможни, той щом е трябвало някъде да помогне, го е правел. Все казваше, по-модерната печка за кухнята може да почака...
Не вещите бяха най-важни за нас, особено пък за него
Никога не съм имала претенции за скъпи предмети, за вила, за кола, макар че са необходими. Аз имах шофьорска книжка и той ми казваше, ако искаш автомобил, ще купим, но мен няма да ме занимаваш.
- Георги Русев е бил седмото дете в семейството...
- Да, той е най-малкият син. В многодетните семейства условията са по-сурови. Нещо, което изгражда характера. За съжаление, никой от рода му не е жив. Свекър ми е бил учител, а после става свещеник, но свекърва ми беше също голяма фигура, много начетен човек, много интересен. Идват от Македония и се установяват в Костенец, където Георги се ражда в новопостроената им къща.
- От кого наследява артистичния си талант?
- По-скоро от майка си. Тя можеше да разказва много увлекателно. Виждала съм я как четеше на техните седенки, които се превръщаха в нещо като читателски кръжок. Жените там бродираха, я тя четеше или стиховете на Яворов, или трилогията на Димитър Талев - това беше нейната библия.
- В кой от театрите Георги Русев се чувстваше най на мястото си?
- Мисля си, че навсякъде се чувстваше добре, не съм го чула да каже лоша дума за колега. И обичаше всичките си роли. Изпипваше ги много старателно, пазехме му тишина у дома. Дори и като актьор с вече 50-годишна практика преди представление винаги репетираше, ама до последно. И в театъра, и в киното винаги добавяше и нещо свое, все нещо доразвиваше, дори и на отрицателните роли все гледаше да им предаде нещо човешко. Спомням си, че през 1989 г., при промените, той беше вече 13-а година директор на Пернишкия театър, реши, че не може да остане повече директор, защото трябва да съкрати колеги. Беше категоричен, че не може да уволнява хора, които той е назначил. Напусна и 3 столични театъра го поканиха да работи за тях. Стана съосновател на Малък градски театър “Зад канала”, който беше открит с пиесата на Душан Ковачевич “Професионалистът”. А в главните роли бяха Руси Чанев и той. Беше прекрасна постановка.
- А вие гледахте ли всичко, в което той участва?
- Почти всичко. Имало е случаи, когато просто не можех да отида в Перник. Той се примиряваше, ех, ще ме гледаш друг път...
- А на вас кои роли ви харесваха и в театъра, и в киното?
- В Младежкия театър се играеше пиесата “Левски”, а Георги беше в ролята на Тефик бей, този, който разпитва Дякона. Той така си изигра ролята, че неговият герой даже ставаше симпатичен на публиката. В Пловдивския театър пък изигра Езоп. И дори Константин Кисимов, който също е играл Езоп, го поздравил след постановката: “Мойто момче, казват, че си по-добър от мене”. Разбира се, опитал се е да насърчи един млад актьор, защото тогава Георги е бил на 30 години. В киното ми харесваха всичките му роли, като се започне от “Дами канят”...
Откакто е починал, не мога да гледам негови филми,
макар че ги имам абсолютно всичките и на касети, и на дискове. Мисля си, че той, който е горе на небето, ще се радва много на това честване на 100 години българско кино. Оказа се, че 15 филма с негово участие са сред 100-те любими филма на българина. Големи филмови актьори като Стефан Данаилов имат по-малко.
- Как си го обяснявате това?
- Може би защото Георги играеше във филми, които не бяха строго партийни, не бяха идеологически, назидателни някак си. А това днес се харесва. И най-вече на младите хора.
- В много от филмите с участието на Георги Русев останаха култови реплики, които се повтарят и до днес, затова ви питам коя от тях ви беше най-любима?
- Хубави са, няма спор. Но имаше една реплика, от пиеса на поета и драматурга Радко Радков, която не е известна:
“Нямаме изгода да кажем истината на народа, макар че той я знае”
Тази реплика и преди промените, и сега е актуална, нали?
- Какъв беше дневният режим на Георги Русев?
- Той винаги беше зает с театъра, с киното. През ваканциите препрочиташе произведенията на Достоевски и Чехов. Всъщност ние двамата се запознахме и сближихме покрай Достоевски, покрай класиците. Той много се гордееше, че има пълното издание на книгите на Чехов от 1945 г., веднага ги е изкупил.
- Вашите традиционни обеди със семейството продължават ли и днес, макар че него го няма?
- Да. Или събота, или неделя сядаме всички на масата. Готвя каквото си поръчат предварително. Винаги уточняваме менюто. Всъщност нашите обеди не бяха някакви официални, натруфени... А Георги ядеше каквото му сервирам, въобще не беше капризен. Нямаше навик да отваря хладилника. Дъщерите ми Илиана и Валя също приличат на него, децата и внуците също. А аз си мисля, че всички тези научни звания, изобретения, награди и т.н., които ги ценяхме навремето, сега са избледнели, че
няма по-високо звание от това да си прабаба например. Велико е
- Кой е най-артистичен от вашата фамилия и ще има ли наследник актьор?
- Малката ни дъщеря Валя навремето искаше да кандидатства кинознание, но не стана. Но пък нейната внучка Габриела, която е на 5 години и половина, е много артистична. Може би тя ще тръгне по пътя на съпруга ми. Не се знае. Засега всичко я увлича – балет, английски, гимнастика.
- Мислите ли, че съпругът ви получи нужното признание?
- Въпреки че Тодор Живков го изпрати по скандален начин в Пернишкия театър, той стана заслужил артист, после народен артист, получи орден “Кирил и Методий” втора степен, после първа степен, че и с огърлие. Имаше навремето преглед на българската драматургия и театър и Георги получи няколко награди на национално ниво за лични постижения на сцената, има „Икар” и „Аскеер” за цялостно творчество, почетен гражданин е на Перник и Костенец, дори в София в кв. “Манастирски ливади” има улица на негово име. Това е много хубаво, само че ни липсва...
Елена КОЦЕВА
Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/article/41663
|
