Даа култови диалози:

— Куче-касичка. Къща-касичка. Заек-касичка. Куче-касичка.
— Старомодно.
— Имаме модерно — зарче-касичка, шлем-касичка.
— Икономията е майка на мизерията.
— Тъй вярно, другарю капитан.
— Това куче защо е зелено?
— То е крокодилче.
— Защо не пише?
— Заяжда. От влагата.
— Лошо другарю…
— Седларов.
— Лошо, Седларов, лошо.


— Мирише ми на командировка в Софийския Централен Затвор… От мен един съвет: килия 213, вторият етаж, южното крило. При бай Ставри… познавам го лично… Човекът е строг! Но справедлив. Много обича майтапите. Вие сте млад, ще излезете запазен.
— Другарю капитан, моля Ви! На мен ще ми стане лошо!
— Първата година е трудно. После се свиква!


— Влиза Ирина. Носи поднос с везана кърпа. А под кърпата…
— …печено пиле?
— … Главата на василевса!


— Ша прощаваш, зетко, обаче така ни завъртя, че и името не успяхме да ти научим.
— Илия.
— Илия, а? "Грааааааадил Илия килияааааа…


Ти защо караш държавна кола с книжка на любител шофьор?!



— Мислим да реализираме и "Тайната вечеря".
— А, да реализирате "Тайната вечеря"?“ Вече не се казва "Да скова кочина", вече се казва "Да реализирам кочина!"