те тези хубави македонистки работи стават само при комунизма. въпросните девиации на последния са описани много хубаво в станалата отдавна класика "1984"

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По повод линка към клипа с албанските македонисти от другата тема, дето бугарите казвали баща, а македонците - татко: думата "баща" не е ли сродна на думата "

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обаче има дума "бащиния" /баштиниja/, която е по-скоро от западните реалии и е в смисъл за наследствена земя, тази която се предава от татко а син.

Албански женски носии от района наКорча и Поградец:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проф. Николова, за родопският диалект. Много добро.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересно. Множество лингвисти смятат, че в миналото през 19 в. родопският диалект е стигал в Пловдивско и Пазарджишко до Марица, практически до Пловдив и Пазарджик, но е разклатен от прехвърчали преселници в низината на юг от към северната страна на реката, както и от ранното влияние в района на писмения новобългарски /множество напредничави села, всяко с училище още от средата на 19 в/. Допълнително още тогава им е внушавано от учителите, че това е "помашки език" а те са българи християни и трябва да не го говорят, а да говорят така както им пишше в читанките и им говори даскала. На картата на Кочева по-голямото разпространение в миналото е отразено. Всъщност родопският диалект не е нещо единно. Има няколко говора. Съществува нещо като родопска "лингва франка" наречено "смолянски говор" или "централнородопски говор", а навремето и за пръв път наречен от Милетич "ахъчелебийски говор". Пръв и Милетич споменава, че в миналото "ахъчелебийския говор" се е говорел и в Пловдивското поле до река Марица и до Пловдив. В някои планински части на Родопите съществуват и няколко различни от смолянския говор локални архаични родопски говори, като златоградски говор, говорът на село Тихомир, широколъшки говор, говорът на Ропката, велинградски говор или говори /заедно с костандовски, дорковски и ракитовски/, баташки. Тези в Пазарджишка област и някои крайни западни в Смолянско, са на запад от ятовата граница или в преходната зона и са твърди говори макар и родопски по други особености. В изолирания говор на помашкото село Тихомир пък е запазен звукът ы и се говори рыба, сын и т.н.
Смята се и че т.н. павликянски говор, диалект или говори, говорени от българските католици в Пловдивско, Никополско и в Румъния са с генезис от прото-родопски. Първоначално носителите им са населявали околностите на Пловдив до към 14 век и тогава са се придвижили на север в Никополско. От там през 17 и 18 век, когато и стават вече католици, някои отново се връщат в Пловдивско, други остават в Никополско а трети се заселват в Банат. Има и други заселили се в две села около Букурещ.

Редактирано от Dean Dimov на 04.01.20 22:57.

Не съм убеден че рупският е стигал до Марица. Такива като Кочева обичат да чертаят, без да познават региона. Между Марица и Родопите има села, които са стари, би означавало че са изменили говора си последните 1-2 века.

Може. Аз не съм сигурен. Те сега практически нямат местен говор. Говорят литературен език граматично и лексикално с повече или по-малко източен мек акцент. Има следи от родопски при някои стари хора в изрази, в някои думи, но не съм сигурен дали са изконни или са резултат от многобройните по-нови преселници през 20 век, че и по-рано в района на т.н. "Родопска яка" от вътрешността на Родопите.

Специфичен е говора. Не можеш да го сбъркаш с хасковски. Не се говори меко, а по-твърдо, с много и-кане. Онова типичнато мйекане тук е слабо застъпено. Родопските остатъци за които говориш, са в асъл родопската яка, но не и в селата южно от Марица и Родопите.
Равногор също е вътре в Родопите, но не говорят рупски. Същото е и в пазарджишката родопска яка.
Кочева е преувеличила леко с боята в северна посока.
Иначе местния говор е на изчезване да, но старите говорят ли на него, трудно ще ги разберем с литературен. Има и отделни думи, които са характерни предимно за западните говори.
Мисля че разместването на населението е било в размери и посоки, които днес трудно бихме могли да реконструираме.

В Хасковско говорът е от тракийски диалект /севернотракийски говор/. Какъв е бил говорът в селата от община Родопи? Какъв е бил говорът в община Пещера, в Батак, в селата около Брацигово и тези югоизточно от Пазарджик и южно от Пловдив, а тези в Асеновградско? Кочева ги е поставила на картата си в "смолянски говор" тези от южнопловдивско, а тези от южнопазарджишко пак в смолянски говор, само че пресечени и стоящи от западната страна на ятовата граница или в преходната зона /Батак/, т.е. същите ама с твърдо произношение и екавски.

Иначе "рупски" и родопски не е едно и също. Рупски е по-широко понятие, покриващо целият южен дял на източното наречие, включващо освен родопският диалект, също и тракийският и странджанският и павликянският и западнорупският /източномакедонски, наречен също и рупалански, разположен в източната част на Пиринска Македония, в Драмско, в Серско и в Солунско/. Последният почти навсякъде и част от родопският се намират в преходната зона, а някои като западносолунският, велинградският и говорът от южната част на Пазарджишко са на запад и от ятовата граница, т.е. екавски. Също така те са и с твърдо произношение.

Редактирано от Dean Dimov на 05.01.20 09:36.