Можем да спекулираме, сигурно са били по-малко. Примерно източните, един на Търновскот царство / сега произхождащите от него североизточните диалекти - мизийски, балканджийски и подбалкански говори/ и един на югоизточните /предимно били във Византия/, това което му казваме рупски диалекти - тракийски, странджански, родопски, западнорупски. Западнорупският в преходната зона, в интензивен контакт и взаимопрониквания и със западни говори, както и някои от балканджийските говори на запад също в преходната зона. В по-далечно минало само един източен диалект от примерно Карпатите до Родопите. С приблизителна граница на запад Солун - Серес - Пирин - Рила -Искър - Олт - северния карпатски хребет. Западните малко са се изместили на изток след това и се е формирала и преходна зона.

Редактирано от Dean Dimov на 07.12.19 19:52.

Значи западни говори, винаги си е имало? Торлашкият, автентичен ли е като рупския?

Западни е имало. Въпросът е дали е бил един или повече.
Българска гледна точка - имало е единен западен български диалект, торлашките говори произхождат от него.
Сръбска гледна точка - торлачките говори са възникнали късно, от не по-рано от 14 и 15 в. и са се формирали на преди това територия на влахоезични, които са били клин между българския и сръбския. Торлачките говори възникват от омешване на щокавци /сърби/, дошли там от Сръбска Морава и другаде 13,14 век и власи староседелци и под влияние на влашкият субстрат влизат в орбитата на балканския езиков съюз.

Редактирано от Dean Dimov на 07.12.19 20:14.

Само един въпрос - Пиротско и Гургусовец винаги са били част от Търновска България - тоест там торлаците винаги са били под източно-българска опека. Няма причина да смятаме, че феодалите на Иван Александър в Пиротско са говорели кой знае колко по-различно от него и от останалите средно български говори.

Според Пламен Павлов торлак означава "пазач на планински теснини", торлаци е имало не само между Ниш и София , а в Родопите, в Източна Стара планина и т.н.

Тъй, че тези езикови спекулации ми изглеждат доста произволни.

Редактирано от goga на 07.12.19 20:35.

Какво казваКоминтерна по въпроса? Или е все още Тера Инкогнита чакащ нов Гъсков или Мисирков.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На запад от Искър категорично са се говорели западни български говори, където и политически да са били.
Пиротско и Княжевацко според сръбската трактовка е с влашкоезично население към до 14 в. и се е слявянизирало през 15 век.
Иначе събрите под торлаци разбират всички, говорещи на тимошко-моравски говори, без значение как се самоназовават, т.е Нишко, Лесковачко, Алексинацко, Княжевско, Вранско, Пиротско, южнокосовските сърби, и носителите на преходните български говори източно от тях, т.е Босилеградско, Царибродско, Трънско, Брезнишко, Годечко, Белоградчишко, западно Берковско, Ново село, Видинско, някои села между Видин и Лом по поречието на Арчар и Цибрица, заселили се там късно от Белоградчишки и западноберковски преселници. Карашовяните католици в Румъния и едно православно село там. Без значение дали някои от тях се наричат шопи или не. Все пак избягват да се занимават с тези от пределите на България и тези от Западните покрайнини, като ги смятат за побугарчени торлаци.

Че ако вярваме на съвременната румънска трактовка - всичко между Карпатите и Стара планина са били власи и тук-там българи. Ама, е далеч говорът от торлашкия диалект ;)

Ами, куманите къде ги слагаме? Българският северо-запад си е бил кумански апанаж. Че и сега между Пирот и Зайчар си има куманска топонимия. Но куманите тук са били българофили или българи.

Редактирано от goga на 07.12.19 21:00.

Защо до Стара планина, те смятат до Централна Елада.

Влахо-българската империя.

Диалект на село Крива, Гуменджанско.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от komitaO3 на 07.12.19 23:27.