и я оправих.
Разбира се че съм горд с постиженията на българската електроника. Нали съм електроник. Нещо друго. В БАН направихме гама-телескоп, а такива имаше само в САЩ и Франция

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mak ot Sofia на 10.09.19 13:55.

Оптикоелектрон Панагюрище...

прибори за войници за нощно гледане. Но от Института по електроника при БАН имаше научни сътрудници, които участваха в разработката.

на социализма, знам няколко, които си работят и днес. Например медодобивния в Пирдоп.

пък спомените не са компютърни (точни). Та спомените ми са, че за първи път я видях в един филм "Търсете идола". Там тя пя песента: Аз ще бъда най хубава, с рокля, ших я сама...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mak ot Sofia на 10.09.19 14:20.

софмак, тези премеждия са напълно нормални, за една прохождаща индустрия. До 1950 България не е имала и един електроинженер, получил родно образование и трудно ще се мерим с държави със столетни традиции в машиностроенето, дори през 70те.

Същия път обаче са извървяли всички други. Цитирал съм тук какво пише Ха Джун Чанг за това как "Нокия" е станала електронен гигант - 17 години държавни дотации и работа на загуба. По някое време са произвеждали даже тоалетна хартия. Накрая "пробиват" като започват да изнасят комуникационна техника за СССР и то полулегално, защото част от компонентите в станциите им били американски.

Не индустрията на НРБ и социализма бяха причина за сриването през 1990-1995, ами тоталитарната система и наследените вредни порядки, произтичащи от нея. В една от речите си Т.Живков загатва какво е било положението в икономиката преди Перестройката - партийни секретари, чиновници, даже висши военни са можели да се бъркат в плановете на предприятията. Реформите в Китай, които го правят онова, което е в момента, са започнали именно с даването на повече свобода на държавните предприятия. Всяко е трябвало да изпълни държавния план, но след това е можело да произвежда каквото си поиска и да го продава на каквато си иска цена, стига да намери клиенти за него.

(това е мнение в подкрепа на това, което пишеш, не обратното)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

веднага да започна да споря с теб, но в случая имаме взаимно разбиране. Обикновено нещата не се случват само заради една причина.

Няма плюене. Има твърд отказ някой да ни "гъбарка" за нещо дето уж било "наше", без то никога да е било наше.
Твърдението е, че като отворена икономическа система и в условията на свободен пазар, тази въпросна индустриализация би била далеч по-устойчива и на практика показала рентабилност. Тогава поне можехме да се гордеем от успеха и споделяме резултата.
Докато в регулиран пазар, затворена система и стокови замени валутата винаги струва по-малко от стойността на продукта, на който е оценена в местни пари. Поне така се получава. А същата тази валута принципно лисва или е под строг контрол.
В смисъл... Трябва да чакаш години за москвич. Купуваш си го за долари. После го продаваш за левове на свободен вътрешен пазар, повече от доларите дадени първоначално, обърнати по левов курс... (0.90лв за 1 ЮСД официално, 3:1 нелегално)
Днес е обратното. Купуваш на свободен пазар нов автомобил оценен във валута, от момента на покупката стойността му пада дори производителя не може да му вземе същите пари. Дори и километража да сочи "0".

Така става, защото едно нещо не струва колкото ти си го цениш, колко себестойност и талант дори влагаш. То струва точно толкова, колкото някой е готов да плати в момента, в който ти трябва да регистрираш приход и приемеш сделката.

Та, оставим таз народняшка бодрост или накърнена чест.
Пичовете си се писаха комунета сами. Ти го имаш за свое, но по Конституция и закони ред Те имаха водеща роля, а ти нямаше никаква собственост ни в индустриалните средства, ни в техните продукти.
Нищо от 1944 до 1989г. Не е било твое/наше, Комита! Никога не си имал и най-малка възможност сам да се разпореждаш с него. Това по закон! Инак, можеш да си го чувстваш както си искаш.
Мое не е било. За мен всички средства за производство до 1989г. Си бяха общи - демек чужди. Нещо повече, барнеш ли ги те съдят за кражба.

Моля те да ми позволиш да си остана с тези си разбирания. По-леко ми е с тях в живота днес. Какво мога днес и утре, а не какво загубих вчера. То не беше мое, тогава и не скърбя за него. Като в любовта, брат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да и сто пъти да!

Той е германски.