Ааа, 3 сестри познавам от Неделино. Много предприемчиви. Едната се ожени за католик, доста богат. А най-умеещата в университета беше племенницата на известен американски милионер, от Мадан. Тази чудеса правеше.

И трите села и сега са си турски, потомци са на юруци. От Борино/Карабулак е Мустафа Карадайъ.

Навремето учех с един от Дъбница, българин, християнин , който споменаваше, че в района само тези в Дъбница и други 2 села са турци.

Към 1878 г. християните в Даръдере/Златоград са били към 720 души, но постепенно са намалявали заради изселвания, най-вече в България, но също в Одрин и в Цариград. Още тогава обаче са били малцинство сред помаците в тази паланка. В златоградските села помаци са били на 100% без изключение. Тогава християните в Даръдере са били патриаршисти и са се числяли към Маронийската епархия, като малката християнска енория е била най-северната й. Преминаването към екзархията и осъзнаването в българщината се дължи основно на роденият в село Вруток, Гостиварско Яков Димов Змейков/Змейкович/Змайкович. Змейкович е български възрожденец, роден в Македония с много интересна биография. Роден през 1840 г. незнайно как идва в Пловдив и се записва в Пловдивското българско класно училище /Жълтото училище/ на 21 г. възраст и лично е бил обучаван от Йоаким Груев няколко години. В последствие става начален учител в Пловдив, а по-късно в двете български Ксантийски села Габрово и Еникьой/Кръстополе, където е основател на екзархийските общности в тях. От 1880 г. се мести в Даръдере/Златоград, където също основава екзархийската общност, която постепенно покрива цялото неколкостотин души християнско малцинство там, жени се за даръдеренка и се установява за постоянно. Умира, дочаквайки освобождението през 1913 г.

Аз точно преди дни чух по тв, че бил от Борино, по повод къщите за тъщи и роднини, но понеже не знаех за юруците (че имало техни потомци със запазен език в този край днес), си викам: егати, в тоя край не са ли само помаци? На другия или по-другия ден гледам за Борино тук в темата.

”...как сред южната местност хълмиста
Варна свети, чудесна и чиста
като сбъднал се утринен сън.”

Редактирано от MupaM на 13.08.19 09:59.

Иначе книгата на Алексей Кальонски е уникална

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В Чеч няма останки от християнски общности, никакви. Ни една църквица от кое да е време, доколкото ми е известно.
Във всички останали области на Родопите, дори и изцяло заселени с мюсюлмани в съвремието има останки от крепости, респективно във и около тях останки от християнски храмове, кръстове и т.н.

Преди години ходих в едно село Русалско, зад язовир Кърджали, към Ардино. Зад джамията и между магазинчето, точно в центъра има много стар параклис. Личи си абсидата с прозорчето от Изток и всичко, без кръст. Затворен, естествено с ламаринена врата и голям катинар. Покрива почти рухнал, но сякаш поддържан някак.
Български (много лошо) говореше само кмета - 20 годишен, учил в Кърждали. Малко селце, до ждрелото на Арда... Приказка!

Е няма. Тези там сами са приемали исляма и то най-първи от всички.