Да, така е. Торлашката зона / с изключение на най-западните й покрайнини/ никога не е била сръбска до 19 век. Но си имат особеностите на западните български говори.
По идентичност определено не са се имали за сърби. Пиротско е било част от сърцето на българската държавност - до нейния залез - търновското царство.

Редактирано от goga на 04.08.19 08:52.

Почти навсякъде са казвали "бугари", примерно солунското село Бугариево. Според някои иследователи дори гърцизираното през 19 в. костурско село Вогацико, т.е. Богатско в оригинал е било Бугарцко. "Бугар" идва от сръбско влияние, защото не съответства на езиковите правила на местните диалекти, в по-голяма част от македонските диалекти според фонетичните развития би следвало да имаме "болгари", но противно на правилата имаме бугари.

Де брееееее, в костурско обикновена заместват "ъ", с "а" и изговарят балгари, балгарцко, вместо българи и българско.

Има ги и двете форми:

"Тета ти Тана на свички комити им уши български знаменца за шапките. На людето им се отвори сърцето. Навсекъде се пееше песента „Нашата майка Стара България бог да речи да се разшири“. Полето ехтеше от наши песни. Най-любима беше „Ай да бегаме, море Васе, у Бугария, у град София“. Но това беше само един сон и скъпо платихме за него.

От София пристигнаха во Костурско видни костурчани от Костурското братство – опълченецо от Македоно-одринското опълчение Спиро Василев от Загоричени и Васил Стумбов от Вишени. Кемаль – Цильо Киров се лразвика насред село:
-Во Вишени пристигнаха българите и тука ке дойдат.

Той бил Стумбов, а не войска. Пред селото държа реч за мъките на българите во Македония и и за идното спасение. Той им плени сърцата на вишенци со неговата пламенна реч. Се разплакаха свички и викаха: „Да живее България, да живее цар Борис!“" "


А специално около Преспа мисля, че Панде Ефтимов беше разказвал, че в неговото село казвали "Болгарин/Болгария", но понякога ползвали и звука "ъ".

...понякога ползвали и Ъ...
...вълк, волк, вук, вък...
...вЪлна, волна, вуна, въна...

Дупница и тя ли е под сръбско влияние, а не Дъбница?

В ДУпница е друго. ДЪб се е пишело с ЮС, онази буква дето прилича на ж или на паяк. На дупнишни тя мисля , че се трансформира на А. Т.е. , ако е от дъб, трябва да е ДАбница или с потъмняване ДАПница, ама не е, вероятно идва от друга дума

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако бъдем прецизни, никога не трябва да казваме с какво се замества Ъ. Трябва да кажем с какво по правило е заместен дългият ер , с какво юс, с какво краткият ер , и с какво групата ъл- -лъ и групата -ър-ръ. В един и същи говор, някои от гореспоменатите могат да водят до звук ъ, а други не. В случая за българи е релевантно да кажеш в какво се трансформира групата -ъл - лъ. Т.е как е на костурски вълк, мълча, кълна, дълъг, сълза и подобни.

Македонистите отнасят като куцо пиле домат подобни "разлики". А е добре да се посочват подобни примери в испанския, френския, руския език.

От турско влияние е, Дупнидже...

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...