Испания, Италия, Германия в 14 век отделните държавици са имали вътрешно помежду си много по-големи езикови различия отколкото българи и сърби. Дефакто българи и сърби са се разбирали добре без преводач в 14 век. Сега също се разбират, но много по-трудно.

Остава загадка защо падежите изчезват и в областта Македония, след като там български владетел не са виждали от 60-те години на 13-ти век....
А пък Скопие е сръбска столица при Душан.

...няма загадка. Земите в който живее българската народност - днешните географски области - Мизия, Тракия, Македония, Шоплука, Поморавието са един геополитически, демографски и икономически регион на Балканите до 1912г. Няма значение коя е държавата в тези земи - транспортно-икономическите връзки са интензивни, демографските и културните. Онова там Динарите - днешна Босна, Чернагора,Зап.Сърбия...това е апендикс, изолация, периферия. Тотално друг начин на живот, обществени и икономически отношения. Поради тази изолация, както и изолация вътре в самия този Динарски регион ги прави да запазят падежите. Населението е изолирано от процесите в останалите Балкани, контакти и влияние има... но очевидно не е достатъчно. То затова има два православни славянски народа на Балканите. Ако я нямаше тази изолация на Динарите щеше да има само един народ още от средновековието.
Днешна Р.Македония съществува повече, отколкото Душановата държава. И то през средновековието без медии и масови училища. Тя Босна и Черна Гора не влизат в Душановата държава... То няма кой знае какви контакти и време за каквото и да е влияние...значително.
И още нещо контактната зона между българи и сърби в онова време е далеч от Македония. Дефакто контактната зона е в пред планините на Динарите - Шумадия, Белград-Браничево, Косово. Контактните зони са с ширина около 20-30 километра.
Едва по османско през 17-18 век, а после и 19-20 сърби от Динарите масово ще почнат да слизат и да заселват равнините на Шумадия, Белград-Браничево.
Дори по османско, когато за векове българските земи и Динарите са в една държава обща протичат различни демографски процеси. Примерно българските земи са масово колонизирани от турци и Мизия и Тракия и Македония, докато Динарите, дори Белград въобще не са.
Това което го виждаме в 19 и 20 век е съвсем различна геополитическа и демографска ситуация сравнение със средновековието и османските времена.
В 19 век имаме създаване на Сръбска държава с център Белград, което геополитически им отваря пътя по долината на Морава и Вардар от там с експанзията по тази линия почват да променят и демографията - националния характер на населението.
В 19 век се създава гръцка държава с център Атина. Това също е нова реалност. За пръв път центъра на елинизма е в Западните Балкани, а не както е бил винаги до това в Константинопол. В нач. на 20 век вече главният натиск на елинизма се измества от Тракия в Македония и за елинизма Македония става по-стратегически важна територия от Тракия.

В средновековието ситуацията е много по-различна Македония и Поморавието са хинтерланда на българските земи. Външният натиск почти винаги е идвал от югоизток-Константинопол и североизток - Степта.

целата трагедия във сръбско - българските отншения започва от сръбско българскта война 1885... (защо и на кой ли му е хрумвало да я нарича братоубийствена?)

От там нататъка големите сили дърпат възлите и настройват един път нас един път сърби едни срещу други, бидейки успешно се получава по-голяма част от времето досега да сме във два различни политически лагера.

Македония си остава ябълка на раздора а всъшност би могло във едно и не много далечно бъдеще да се окаже нещо като обединяващо звенно между два-три балкански народа,

.....само защо това трябва да се случи под егидата на НАТО и EU а не се сетихме ние самите ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трагедията започва още по-рано, когато Сърбия завзема района на северна Морава и Неготин убивайки хайдут Велко. Проблемът е че Сърбия в момента е разположена на половината върху българска земя. И те добре го знаят. В последните сто години имаше поне на три пъти възможност да си подобрим отношенията започвайки още с цар Борис, който преговаряше с крал Александър за Западните покрайнини поне. След това имаше възможност даже да направим обща държава при Тито и Димитров, което бе разрушено с антибългарските изстъпления и убийства в Македония. Последното беше през 90-те години на миналия век, когато едно сръбско признание за престъпленията спрямо България би било дошло навреме, в момент когато се преструктурираше политическата карта на Европа, но то не дойде. В Сърбия както и в България политиците не бяха на висота за едно сближение, ето защо то трябва да стане под егидата на силните на деня ЕС и САЩ. Скептичен съм за ролята на Русия за едно българо-сръбско сближаване. С тия изказвания за кирилицата и т.н. руснаците ни посичат здраво. Интересите по принцип на великите сили още от Римската империя е да иницират противоречия сред по-малките за да ги контролират по-добре. Разделяй и владей.