|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | (покажи всички)
Тема
|
Re: Честит девети септември!
[re: croesus]
|
|
Автор |
goga (изследовател) |
Публикувано | 12.09.18 20:01 |
|
Е, ние с кой да се сравняваме - със САЩ, Франция, Германия и Великобритания ли???
| |
Тема
|
Re: Честит девети септември!
[re: goga]
|
|
Автор |
croesus (backpfeifengesi) |
Публикувано | 12.09.18 20:45 |
|
С Финландия
| |
Тема
|
Re: Честит девети септември!
[re: croesus]
|
|
Автор |
goga (изследовател) |
Публикувано | 12.09.18 20:47 |
|
При всички случаи нивото на грамотност във Финландия през 1912 г е било по-ниско от това в България.
За 1946 г - не знам.
Допълнение за България:
"през 1911 година, вече 37% от новобранците в армията са грамотни – ниво, което е най-високо на Балканите, по-високо от Италия, и доближаващо това на Австро-Унгария."
Финландците драстично повишават нивото на базова грамотност /четене и писане за децата до 15 год възраст/ след 1918 г. Към 1920 г 70% от 15-годишните, които попадат в новата национална финландска образователна система, вече могат да четат и пишат. Ако са ни изпреварили, това е станало през 20-те и 30-те години. Не по-рано.Редактирано от goga на 12.09.18 20:57.
| |
|
Няма как да е вярно това. Във Финландия, като протестантска държава, грамотността масово се разпространява още през 18 век. През 30-те в България има 30% неграмотни(главно възрастни и от малцинствата), а във Финландия 15%. В Португалия са над 60%, Гърция 40%, Швеция под 1%.
| |
|
Такава е била ситуацията през 1920 г. От текста се подразбира, че общата грамотност е била по-ниска от тази на 15-годишните. По това си правя извода, че нивото на грамотност в руската имперска провинция Финландия не е било по-високо от това в България.
"The Compulsory School Attendance Act was enacted soon after Finland gained its independence, and it entered into force in 1921. Compulsory education came to apply to all children aged 7 to 13, that is, compulsory schooling consisted of a primary school with 6 grades.
Gradually the Compulsory School Attendance Act extended primary education to cover the entire age group. In 1920 some 70 per cent of 15-year-olds were literate. The number of pupils in primary school started to rise quickly after the Act entered into force. "
Редактирано от goga на 12.09.18 21:13.
| |
|
Намерих изследването на ОН. Дълго е, но защото на всяка държава от изследваните има няколко страници профил и много статистическа информация.
На стр. 21 има сравнителни данни:
България:
година / могат да четат и пишат / могат само да четат / не могат нито да четат нито да пишат
1920 / 53.3% / 0.3% / 46.4%
1926 / 60.3% / 0.3% / 39.3%
Финландия:
година / могат да четат и пишат / могат само да четат / не могат нито да четат нито да пишат
1900 / 38.8% / 59.7% / 1.5%
1910 / 55.3% / 43.6% / 1.1%
1920 / 69.9% / 29.1% / 1.0%
1930 / 84.1% / 15.0% / 0.9%
Данните не са 100% съпоставими, първо защото са за различни години, после вземат предвид различни групи. У нас се броят онези от 10 години нагоре, във Финландия - онези от 15 години нагоре.
| |
Тема
|
Re: Честит девети септември!
[re: croesus]
|
|
Автор |
goga (изследовател) |
Публикувано | 12.09.18 21:30 |
|
Добре. Приемаме, че финландците са били по-грамотни. Но разликите до 1920 г не са драстични.
| |
Тема
|
Re: Честит девети септември!
[re: croesus]
|
|
Автор |
Shtrkot (fyromophagos) |
Публикувано | 13.09.18 09:06 |
|
С етюда за царевицата си направи сепуку....
Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...
| |
|
Показателно е и това, че докато Караджич се оплаква в 1850 г., че „още няма сръбски буквари, а руските трудно се доставят”, в България е имало няколко вида буквари, най-известен от които е бил издаденият още в 1821 г. „Рибен буквар”.
Само този фалшив пасаж ме кара да се съмнявам в достоверността на останалото...
| |
|
Може авторът да се е поизхвърлил малко, но като цяло написаното - за сравнително високото ниво на обща грамотност в България в края на 19-ти и началото на 20-ти век - се потвръждава косвено и от други автори и източници. По-горе цитирах друго наблюдение, че през 1911 г нивото на грамотност сред българските новобранци е по-високо от тези в Италия, съпоставимо с тези в Австро-Унгария и категорично в пъти по-високо от останали балкански нации.
Сега цифри като 30%-40% грамотност ни изглеждат скромни, но в началото на 20-ти век това е било нещо немислимо за повечето европейски държави. А нека си спомним откъде тръгва България през 1878 г. И къде се оказва през 1912, например.
Редактирано от goga на 13.09.18 12:05.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | (покажи всички)
|
|
|