Честит девети септември! / Политика, Свят / Македония

Не знам за какво спориш. Това, че са ти набили в главата някакви комунистически прочити на историята, които са ирелевантни с реално случващото се преди 100-150 години - е друг въпрос.

"Безпристрастните числа показват, че по онова време / в края на 19 век/ в България едно училище се е падало средно на 1250 души население. Чрез това страната ни е изпреварвала съществено всички балкански страни и дори някои от западните държави. В Румъния дори 16 години по-късно - през учебната 1898-1899 г. едно училище се е падало на 1640 души население, в Сърбия (също 16 години по-късно) едно училище се е падало на 2366 души, а в Турция - на 3222 души.

Тези данни показват, че по мащаби на развитие на народното образование България още по време на Освобождението е изпреварвала Румъния с повече от 16 години, Сърбия - с повече от четвърт век, а Турция - с не по-малко от половин век, тъй като нейното население е било обезпечено с училища близо 3 пъти по-слабо, отколкото България. Тази своя преднина България е извоювала още преди Освобождението, но това колко съществена е била тя, личи и от думите на сръбския книжовник Вук Караджич, който в средата на XIX в. пише:

„В Сърбия, както и в Босна и Херцеговина, няма нито едно училище даже на сто села, нито пък училищата имат постоянно място. Онези, които ще стават попове и калугери, се учат на книга по манастирите и при поповете при селата. ... През лятото много от тях забравят какво са учили през зимата в манастира; и така някои учат по 4-5 години и още не знаят да четат. ... Освен поповете и калугерите едва ли би се намерил и един човек на 1000 души, който да може малко да чете. Хората считат, че книгите служат само на поповете и калугерите. Затова не само кнезовете (селските големци) и кметовете, но и търговците и много граждани смятат с грахови и царевични зърна.”

Тази картина диаметрално се различава от разгледаните по-горе данни за българското образование, публикувани в статиите на Макгахан и от по-ранните източници, от които личи, че още 30-40 години преди Освобождението България за разлика от Сърбия е имала стотици училища.

Показателно е и това, че докато Караджич се оплаква в 1850 г., че „още няма сръбски буквари, а руските трудно се доставят”, в България е имало няколко вида буквари, най-известен от които е бил издаденият още в 1821 г. „Рибен буквар”.

За изоставането на Румъния говори следната оценка на румънския просветител Самуел Мику-Клайн: „Някои гръцки князе понаправиха нещичко за образованието в Румъния, но разбира се, на гръцки език, следователно в полза на гърците, а не на румънците.”

За да се открои по-ясно истината в това отношение, трябва да се припомни и това, че през 1882 г. нашата страна е изпреварвала в тази област дори гордеещата се със своята стара култура Гърция, а също и една от някогашните европейски Велики сили - Австро-Унгария. В австрийската част на Австро-Унгария в 1896 г. едно училище се е падало на 1369 души, а в Гърция в 1898-1999 г. едно училище се е падало на 820 души, докато в България - на 720 души население.
Слабото познаване на тези данни е породило мита за крайната изостаналост и дори почти тоталната неграмотност на България. Но срещу този мит стои фактът, че обхванатите в началното училище първокласници през 1882 г. са съставлявали повече от 33%, а в Източна Румелия - дори над 60% от подлежащите на обучение деца. В Търновски окръг в училищата са били записани над 80% от децата на 7 годишна възраст

Срещу мита за крайно ниската образованост на някогашна България стои и това, че през 1891 г., когато най-после се появяват частични преки данни за образованието по света, се оказва, че по ниво на грамотност на младежите, постъпващи в казармата, България заема 13 място в света. А по броя на учениците, които по онова време е обучавал един учител заема дори четвърто място - след САЩ, Франция и Япония.

Твърде благоприятни са на фона на другите страни и данните за разходите за образование в България по онова време. В това отношение тя заема 15 място в света, изпреварвайки всички балкански държави и редица западни страни.

Установено е също, че през същата епоха (по данни, събрани в 1897 г.), България се е нареждала на 14 място в света по показателя „брой на учениците на 100 души население”. У нас по онова време на всеки 100 души население се падат средно по 11 ученици, докато в освободената много по-рано Сърбия дори в 1900 г. на 100 души са се падали едва 4 ученици."