Стремежа у част от днешните българи за някаква форма на обединение с Македония е чувството за една нереализирана, несъстояла се Втора Българска Република, за едно провалено общество, което няма ни най-малка идея какво прави и накъде отива. Чрез търсене на изградената държава и общество, силната армия и величието, което е притежавало Царство България през лятото на 1912г., българина е зациклил в едно носталгично пространство, отпреди 70-100г., търсейки автоматично, механично пренасяне на нравите и обстановките от Третото Българско Царство в днешно време. Неосъщественото национално обединение, кара българина да мечтае, че ако то се беше осъществило, днешното българско настояще щеше да е различно. Поради и тази причина, в България има немалко скрити и явни привърженици на Третия Райх.
Разбира се България не би могла да постигне обединение с Македония, под каквато и да е форма. Настоящето българско общество, не е онова отпреди 1944, а още по-малко онова отпреди 1918г. Темата Македония не е на дневен ред в България и скоро няма и да бъде. Единствената българска партия, загатваща за обединение на двете държави и играеща на македонската струна, трудно достига повече от 1,6% електорална подкрепа. Разликите в обществата на двете държави са в сериозна степен непреодолими или да го кажем инак, при оформянето на съвременните държави и общества, по-между ни имаше граница. България не би могла да си позволи икономически да абсорбира нови територии, поради невъзможност да поддържа държавност на по-големи части от собствената си територия. Времената на присъединяване на територии в Европа, са приключили в далечната 1945г. Фактът че Босна бе запазена като единна държава, а не бе разделена на части, като сръбската да се присъедини към Сърбия, хърватската към Хървятско, а около Сараево да бе обособена някаква мюсюлманска държавица е пряко доказателство за това. В света е установен съвсем различен ред след ВСВ и почти нищо не може да го промени. В самата Македония и не съществува настроение за обединение с България, напротив. В България е същото, макар и по различни причини. Не отчитаме фактора, че България не е нито световна, нито дори регионална сила и никой от големите играчи няма интерес да ни увеличава териториално, напротив, дори интереса им е обратен. Световните сили, там където има държави като Македония, са влюбени в идеята тях да ги има и да са колкото се може повече. Това отговаря на техните интереси.
Във втори пост може би ще развия, до какви поразии може да доведе едно хипотетично обединение с Македония.

За доста констатации си прав.
Но най-важното: никой в България не мисли сериозно за подобна възможнст. Тоест няма как да се случи, щом няма нагласи в тази посока.

За съжаление, сме преебани во веки веков още през 1944 г.

Аз затова казвам да си държим на историческото наследство. Новите територии са бошлаф работа.

Но след 50-100 години кой знае...Едва ли Македония обаче.

Редактирано от goga на 04.09.18 17:26.

Може би, ако бяхме запазили излаза към Бяло море, и не бяхме станали комунистическа страна, а Югославия беше такава от съветски тип - през 1991 г щеше в София да изгрее звездата на българския Хелмут Кол. Но уви. Сега на гол гъз чифте пищови - не става

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всичко става.Само трябва да станем икномически тигър и да произвеждаме високи технологии и да сме финансово богати и независими.Но пък това никой няма да ни го позволи.Но ако стане,тогава и черногорците ще искат да станат българи,и не само те.
Ох,Господи,навремето тия ,дето целуваха гъза на руснаците,сега целуват гъза на американците.Едни и същи са.

В отговор на:

---

[...] Но най-важното: никой в България не мисли сериозно за подобна възможнст. Тоест няма как да се случи, щом няма нагласи в тази посока. [...]

---

Важното е България да съществува. Всичко останало е Божа работа. Сиреч, непредсказуемо. Погледни положението с България днес, и погледни положението й преди 50, 100, 150 години: дали някой е имал някаква идея тогава какво ще бъде днес? Способни ли сме днес да имаме идея какво ще е положението с България след 50, 100, 150 години?

Единственото нещо, което изглежда като тънка нишка на непроменливост е, че който е вредил на България - не е прокопсал. За Турция, Гърция, Сърбия - няма смисъл да им споменавам паденията, къде скорошни, къде отдавнашни. В непрокопсалите включвам и СССР, чието вредене срещу България започва с първия съветски износ (1924? някъде там) на (напреднали за времето си) танкове за Турция, за Одринския гарнизон, за заплаха срещу България, и да не отварям дума за Ялта, насилването на българско оттегляне от Беломорска Тракия, и прочие комунистически простащини. Отделно Англия и английските колоний, чиито днешни демографски и други проблеми са били просто немислими преди 100 години, примерно.

Редактирано от Santo Modesto на 05.09.18 06:38.

Между другото си много прав, и дано да си получат заслуженото тези гадове. Но България в по-тежко положение от гледна точка на демографията не е била, без перспектива за подобриение в тази насока, вече 30 години, който и да дойде на власт едно и също гледаме, няма никаква промяна. А и голяма част от българите са апатични към това ще я има ли България. Управляващият ни елит се отказа от националната идея, от собствения суверинитет, като го замени със сляпата вяра и подчиненост на ЕС и НАТО, твърде бързо заменила „вечната дружба със СССР”. Активно се разрушават основните институции на държавата – армия, училище, образование и здравеопазване, независимо от „цвета” на управляващите! от друга страна вече над 1 милион души са се заселили трайно в САЩ и страните от ЕС. Голяма част от тях са били добре тук, но не искат да живеят в България, защото са българомразци и чуждопоклоници. . Те никога няма да се върнат, ще останат там завинаги, а тяхното асимилиращо се поколение ще е безвъзвратно загубено за България. Това ликвидира всякаква вяра в общото бъдеще на българите и превръща България в бързо смаляваща се, биологично умираща общност и саморазрушаваща се изчезваща държава.

Щом след такъв жесток обрат в българското общество 44-47, озлобление, разделение, мизерия. Толкова години по-късно, един български политик императивно им изпрати това pro bono:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Освен това, схващането, че Великите сили искат да раздробяват държавите до безкрай, не е вярно.

Нехаресваният от мен проф. Иво Христов каза:

Когато нашите интереси по някакъв начин тангентират с интересите на Великите сили, няма нищо лошо да се възползваме от това.

Великите сили искат да изкарат Македония от сръбското, респективно руското влияние. Те не искат да си губят времето, не им дреме как ще стане. Ако референдумът пропадне, ще прегърнат идеята за разделяне или пълно анексиране на Македония с удоволствие, защото това ще доведе до успешно изпълняване на крайната им цел — Македония в НАТО и ЕС.

Може да осребрят поразиите, които биха се случили от евентуално присъединяване на Македония към България, но няма да се противопоставят на такова. При обществена воля за това обединение, те дори ще използват случая за да покажат колко са демократични и как, видиш ли, се водят от народната воля.

.........................
В един спор печели загубилият, защото научава нещо ново.

Редактирано от TheGiverAndTheTaker на 05.09.18 15:35.