Бризход / Политика, Свят / Македония

Сривът на паунда показва горчивата реалност за британците

Американските банки може би вече няма да имат възможността да ползват Лондон за трамплин към пазара на ЕС

Досега бе нужно внимателно взиране, за да се разпознаят последиците от решението на Великобритания да напусне Европейския съюз. С изключение на Ковънт Гардън например, един от обичаните райони за пазаруване в Лондон, където изведнъж се появиха изпразващи се магазини, а собствениците на имотите поставиха на витрините табели „Дава се под наем“. Но на финансовите пазари цареше оптимизъм. Досега, пише в свой анализ DPA.

От уикенда насам британският паунд се срива отново. Непосредствено след референдума той също отчете значителна загуба и падна от 1,30 евро за паунд до 1,20 евро. След това обаче успя да се стабилизира в диапазона между 1,15 и 1,20 евро. Във вторник обаче курсът отново падна, сега за първи път под нивото от 1,15 евро за паунд.

И спрямо долара са маркирани нови дъна. Вместо 1,45 долара, както преди референдума, сега лирата струва по-малко от 1,28 долара. А дъното не се вижда. „Няма абсолютно нищо, което би могло да смекчи перспективите за паунда", казва Кит Джукс от инвестиционната банка Société Générale.

Конкретната причина за новия срив беше конференцията на Консервативната партия, на която премиерът Тереза Мей обяви, че Великобритания ще приложи до края на първото тримесечие на 2017 г. член 50 от Лисабонския договор, с който да започне оттеглянето си от ЕС. Речта ѝ бе изтълкувана като сигнал, че по-скоро би рискувала с „твърд Brexit”, при който може да се стигне до загуба на достъпа до единния пазар, отколкото да поддаде по въпроса за контрола на имиграцията на граждани от ЕС. A един „твърд Brexit” би имал значителни последици за икономиката на острова.
Още по темата
Британският паунд пак поема към 30-годишно дъно

Правото на достъп до вътрешния пазар на ЕС е свързано с това служителите от други държави от ЕС да имат право на достъп до частния пазар на труда. Някои от членовете на британското правителство наистина заявиха, че се надяват да срещнат определена устойчивост у останалите членове на ЕС по този въпрос.

Но за Ерик Нилсен, главен икономист в Unicredit, това са само мечти. „Трябва да се има предвид, че свободното движение на служители е от огромно значение за всички останали 27 страни членки на ЕС", казва той. За някои от страните имиграцията е проблем само в контекста на имиграция от Близкия изток или Африка. „Никога досега не е ставало дума за ограничаване на правото на европейците да се движат свободно в рамките на ЕС".

Точно това право обаче искат да отменят британците. И изглежда, че Мей не е готова на компромис в предстоящите преговори за Brexit. Това се доказа и по време на посещението ѝ в Съединените щати преди около десет дни. Там Мей остана безразлична, когато събеседници, най-вече на Wall Street, ѝ посочиха колко е важно Великобритания да остане част от вътрешния пазар.

Защото именно американските банки използваха досега Лондон като трамплин за пазара в ЕС. Ако Великобритания вече не е част от вътрешния пазар, те няма да могат да предоставят услугите си в ЕС, без да имат и допълнително седалище там. Въпреки това за Мей финансовата индустрия изглежда няма това значение, което имаше за нейните предшественици. Нейният кабинет изглежда е „най-малко ориентираният към Ситито за последните години", казва анализаторът Джеймс Форит във Foryth, списание, което поддържаше яростна кампания за Brexit.

Финансовата индустрия обаче формира 10 на сто от икономическото производство на Великобритания, а голяма част от бизнеса се извършва в евро. Всичко това Мей поставя под въпрос със своя курс към „твърд Brexit" - в края на краищата именно банките в САЩ наскоро открито заплашиха да мигрират към континента. Не закъсня и съответната реакция на финансовите пазари, които изпратиха паунда към дъното.

Но Мей рискува не само бизнеса на банките. Ако не успее да постигне преходен период за бъдещите търговски отношения с ЕС, Великобритания ще трябва да подаде индивидуална молба за членство в Световната търговска организация. Досега страната е член чрез ЕС. Тогава британските фирми ще трябва да плащат мито за експорта си в ЕС, например 15% за хранителните стоки. Само те генерират 10 млрд. паунда от общия износ на Острова към континента, който е 130 млрд. паунда. „Не трябва да си правим илюзии – това ще е болезнено за британската икономика“, казва икономистът на Unicredit Нилсен.

Единствената надежда той вижда, ако Мей се нуждае от съгласието на парламента за всеки договор, който подписва. „Тогава в рамките на няколко години тя трябва да представи пред парламента проект, който предвижда прекъсване на сегашните отношения с ЕС и заместването им с нещо, което би било почти сигурно отвратителна алтернатива - толкова лоша, че всички, с изключение на най-крайните поддръжници за излизането на Великобритания от Европейския съюз, ще признаят това". Той се надява, че най-късно тогава Лондон ще преосмисли позицията си.

Колкото е под въпрос това, толкова е сигурно, че следващите години ще са трудни за Великобритания и ще са белязани от несигурност. Ето защо Немат Шафик, заместник-ръководител на Централната банка на Англия, вече посочи, че централната банка може дори да разхлаби своята политика на следващото си заседание на 3 ноември. Това също може да окаже натиск над лирата, защото само заради тази перспектива инвеститори отново започнаха да оттеглят парите си от Острова.

Единствените, които може би се радват, са европейските туристи в Лондон и други части на Великобритания. За тях сега престоят там е по-евтин. Днес те плащат в евро с около 20 процента по-малко, отколкото преди една година. И това предимство вероятно ще се увеличи още повече през следващите седмици и месеци. Дали това обаче ще е достатъчно, за да са отново препълнени търговските улици около Ковънт Гардън и свободните магазини отново да имат наематели, предстои да видим.

Заради Brexit мястото на Великобритания на световната сцена започва да изстива

Анализ на Хосук Лий-Макияма за Politico, цитиран от БГНЕС

Великобритания разполага с редица стратегическите инструменти, които малко държави притежават, включително глобално мобилна и опитна военна сила и ядрени сили за ответен удар. Като крайъгълен камък на НАТО и Г-7 и една от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, Великобритания очевидно упражнява несъразмерно влияние и на двата бряга на Атлантическия океан. Жалко, но нещата се променят. Няколко неотдавнашни събития илюстрират как Brexit оказва влияние в британската външна политика. През юни Великобритания загуби унизително гласуване на Общото събрание на ООН за островите Чагос. Лондон се опита да блокира усилията на Мавриций да отнесе спора за островите до Международния съд (МС). При смразяваща стъпка, която би била немислима преди 18 месеца, няколко партньори от ЕС и НАТО избраха да се въздържат, вместо да подкрепят Великобритания.

В края на ноември Великобритания не успя да си осигури втори мандат за своя съдия в МС, като загуби срещу претендент от Индия. След като смята, че е "непрактично" да упражнява правото си на вето срещу коалиция от развиващи се страни, Великобритания се оказа без място в съда за пръв път, откакто беше създаден през 1945 г. Такива инциденти са повърхностни в сравнение с по-голямата картина: за определящата роля, която наистина има значение - подобно на Г7 - присъствието на Великобритания едва ли е забележимо, тъй като вътрешните й загадки започнаха да се трупат. Един шерпа присъствал на срещата на върха Исе-Шима през 2016 г., точно преди референдума за Brexit, припомни, че "никой не е забелязал, когато Великобритания повдигна въпрос и просто беше променена темата". Безскрупулното третиране е жестоко дори в клуба на главните букви във властта. Истината е, че стратегическото значение на Великобритания намалява с експоненциален полуразпад, дори преди Brexit. Премиерът Тереза Мей увеличава пропорционално присъствието на страната на границата на НАТО с Русия, Ирак и Афганистан. Но Великобритания рядко има незаменима роля. Икономиката на Brexit не вещае добро за стратегическите възможности на Великобритания. Британските военни разходи са на второ място само след Русия и Франция на европейския театър, но се доближават до целта на НАТО от 2% от БВП, което е спад от 3% в края на 90-те години на миналия век. Brexit сериозно ще разруши публичните финанси на Великобритания, тъй като при него БВП ще се свие най-малко с 1,5% дори при най-оптимистичния сценарий.

Бюджетните съкращения в дипломацията и отбраната са неизбежни, ако чуждестранните инвеститори и собствениците на земи (традиционна база на торите) поискат субсидии, за да се справят с отражението на излизането от Общността. За да направи нещата още по-лоши, обменният курс ще повиши разходите за стратегически покупки, като новите бойни самолети на „Локхийд Мартин“ Ф-35 или допълнителните вертолети на „Боинг“ „Апачи“, които са с цена в щатски долари. Brexit може в голяма степен да се окаже най-лошата геоикономическа грешка на страната досега. Глобалната роля на Великобритания произтича от близките й отношения с континентална Европа (от която се отказва) и с Белия дом. Спадът на приликите между Великобритания и САЩ през последните години доказа границите на влиянието на Великобритания по редица въпроси - от трансатлантически търговски пакт до намеса в Сирия. И епохата на „Америка на първо място“ прави малко вероятно тя ще се върне в скоро време. Може би Brexit не е моментът за британските политици да признаят, че плуват срещу неизбежните приливи и отливи на геополитиката. Хората, заети с пресъздаването на миналото, рядко имат жизнеспособни идеи за бъдещето на нацията. Ролята на страната е достигнала до точката, в която специалните интереси печелят повече от вътрешната политика, отколкото да играят по-голяма роля в света. Всъщност, за депутатите от задните банки, мениджърите на хедж фондовете и шарлатаните от мозъчните тръстове, Малката Великобритания изглежда много по-доходоносна от Великобритания.

Дийн Ачисън, държавен секретар на САЩ през Студената война и баща на НАТО, изтъкна, че Великобритания е загубила империята си след Втората световна война, но все още не е намерила роля. С Brexit Великобритания ще загуби своята роля да търси своята империя - само за да намери въображаеми царства, ограничени в пощенския код SW1 на Уестминстър.