Бризход / Политика, Свят / Македония

Сривът на паунда показва горчивата реалност за британците

Американските банки може би вече няма да имат възможността да ползват Лондон за трамплин към пазара на ЕС

Досега бе нужно внимателно взиране, за да се разпознаят последиците от решението на Великобритания да напусне Европейския съюз. С изключение на Ковънт Гардън например, един от обичаните райони за пазаруване в Лондон, където изведнъж се появиха изпразващи се магазини, а собствениците на имотите поставиха на витрините табели „Дава се под наем“. Но на финансовите пазари цареше оптимизъм. Досега, пише в свой анализ DPA.

От уикенда насам британският паунд се срива отново. Непосредствено след референдума той също отчете значителна загуба и падна от 1,30 евро за паунд до 1,20 евро. След това обаче успя да се стабилизира в диапазона между 1,15 и 1,20 евро. Във вторник обаче курсът отново падна, сега за първи път под нивото от 1,15 евро за паунд.

И спрямо долара са маркирани нови дъна. Вместо 1,45 долара, както преди референдума, сега лирата струва по-малко от 1,28 долара. А дъното не се вижда. „Няма абсолютно нищо, което би могло да смекчи перспективите за паунда", казва Кит Джукс от инвестиционната банка Société Générale.

Конкретната причина за новия срив беше конференцията на Консервативната партия, на която премиерът Тереза Мей обяви, че Великобритания ще приложи до края на първото тримесечие на 2017 г. член 50 от Лисабонския договор, с който да започне оттеглянето си от ЕС. Речта ѝ бе изтълкувана като сигнал, че по-скоро би рискувала с „твърд Brexit”, при който може да се стигне до загуба на достъпа до единния пазар, отколкото да поддаде по въпроса за контрола на имиграцията на граждани от ЕС. A един „твърд Brexit” би имал значителни последици за икономиката на острова.
Още по темата
Британският паунд пак поема към 30-годишно дъно

Правото на достъп до вътрешния пазар на ЕС е свързано с това служителите от други държави от ЕС да имат право на достъп до частния пазар на труда. Някои от членовете на британското правителство наистина заявиха, че се надяват да срещнат определена устойчивост у останалите членове на ЕС по този въпрос.

Но за Ерик Нилсен, главен икономист в Unicredit, това са само мечти. „Трябва да се има предвид, че свободното движение на служители е от огромно значение за всички останали 27 страни членки на ЕС", казва той. За някои от страните имиграцията е проблем само в контекста на имиграция от Близкия изток или Африка. „Никога досега не е ставало дума за ограничаване на правото на европейците да се движат свободно в рамките на ЕС".

Точно това право обаче искат да отменят британците. И изглежда, че Мей не е готова на компромис в предстоящите преговори за Brexit. Това се доказа и по време на посещението ѝ в Съединените щати преди около десет дни. Там Мей остана безразлична, когато събеседници, най-вече на Wall Street, ѝ посочиха колко е важно Великобритания да остане част от вътрешния пазар.

Защото именно американските банки използваха досега Лондон като трамплин за пазара в ЕС. Ако Великобритания вече не е част от вътрешния пазар, те няма да могат да предоставят услугите си в ЕС, без да имат и допълнително седалище там. Въпреки това за Мей финансовата индустрия изглежда няма това значение, което имаше за нейните предшественици. Нейният кабинет изглежда е „най-малко ориентираният към Ситито за последните години", казва анализаторът Джеймс Форит във Foryth, списание, което поддържаше яростна кампания за Brexit.

Финансовата индустрия обаче формира 10 на сто от икономическото производство на Великобритания, а голяма част от бизнеса се извършва в евро. Всичко това Мей поставя под въпрос със своя курс към „твърд Brexit" - в края на краищата именно банките в САЩ наскоро открито заплашиха да мигрират към континента. Не закъсня и съответната реакция на финансовите пазари, които изпратиха паунда към дъното.

Но Мей рискува не само бизнеса на банките. Ако не успее да постигне преходен период за бъдещите търговски отношения с ЕС, Великобритания ще трябва да подаде индивидуална молба за членство в Световната търговска организация. Досега страната е член чрез ЕС. Тогава британските фирми ще трябва да плащат мито за експорта си в ЕС, например 15% за хранителните стоки. Само те генерират 10 млрд. паунда от общия износ на Острова към континента, който е 130 млрд. паунда. „Не трябва да си правим илюзии – това ще е болезнено за британската икономика“, казва икономистът на Unicredit Нилсен.

Единствената надежда той вижда, ако Мей се нуждае от съгласието на парламента за всеки договор, който подписва. „Тогава в рамките на няколко години тя трябва да представи пред парламента проект, който предвижда прекъсване на сегашните отношения с ЕС и заместването им с нещо, което би било почти сигурно отвратителна алтернатива - толкова лоша, че всички, с изключение на най-крайните поддръжници за излизането на Великобритания от Европейския съюз, ще признаят това". Той се надява, че най-късно тогава Лондон ще преосмисли позицията си.

Колкото е под въпрос това, толкова е сигурно, че следващите години ще са трудни за Великобритания и ще са белязани от несигурност. Ето защо Немат Шафик, заместник-ръководител на Централната банка на Англия, вече посочи, че централната банка може дори да разхлаби своята политика на следващото си заседание на 3 ноември. Това също може да окаже натиск над лирата, защото само заради тази перспектива инвеститори отново започнаха да оттеглят парите си от Острова.

Единствените, които може би се радват, са европейските туристи в Лондон и други части на Великобритания. За тях сега престоят там е по-евтин. Днес те плащат в евро с около 20 процента по-малко, отколкото преди една година. И това предимство вероятно ще се увеличи още повече през следващите седмици и месеци. Дали това обаче ще е достатъчно, за да са отново препълнени търговските улици около Ковънт Гардън и свободните магазини отново да имат наематели, предстои да видим.